Решение № 275 от 04.12.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 275/ 04.12.2019г. гр.Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Апелативен съд - Варна търговско отделение на двадесет и трети октомври Година 2019 в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

М.Недева при секретар : Е. Тодорова като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 352 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Е.А.С., руски гражданин, роден на ***г. в Т., СССР, постоянно пребиваващ в РБългария с ЕГН **********, с адрес *** против решение № 180/28.02.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1536/2017г., с което е отхвърлен предявения от него установителен иск по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за сумата от 346 800лв, представляваща главница по издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/16г. на ВРС и разноски в заповедното производство. По съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, подробно изложени в жалбата, въззивникът иска от съда да го отмени и вместо него – постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявената искова претенция.

Въззиваемите Р.Г.С.

– постоянен синдик на длъжника „Мосстрой-Варна” АД / н./, ЕИК ********* и „Инфинит Уелт

Кепитъл” Инк, дружество учредено и регистрирано в

Република Маршалови острови под фирмен номер 47367, представлявано от директора си М. К. П. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и искат от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ.

Ищецът Е.А.С. претендира да бъде установено по отношение на ответника „Мосстрой – Варна” АД /в несъст./, при участието на синдика Р.С. и трето лице-помагач на страната на ответника „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк съществуване на негово вземане в размер на 346 800 лева, от които 340 000 лева главница по издадена в негова полза запис на заповед от 30.05.2016 год., за която сума е издадена и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/2016 год. на ВРС и сумата от 6 800 лева – разноски по заповедното производство.

Въз основа на молба от 01.12.2017г. – л.36 кредиторът, по чието оспорване вземането е било изключено от списъка на приетите вземания - „Инфинит

Уелт Кепитъл” Инк, дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови острови под фирмен № 47 367, със седалище гр.Лимасол, Кипър е конституирано като трето лице-помагач на ответника, в съответствие с новата разпоредба на чл.694 ал.4 ТЗ, в сила от 03.01.2017г., съгласно която този кредитор може да участва в производството по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ само в качеството на подпомагаща длъжника страна, но не може да бъде конституиран като главна страна в процеса.

От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № 409/22.06.2017 год. на ВОС, постановено по т.д. № 1260/2016г. е обявена неплатежоспособността на ответното дружество „Мосстрой - Варна“ АД, а с последващо решение № 849/11.12.2017г. същото е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, както и на правомощията на неговите органи, лишено е от правото да управлява и се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността и е постановено начало на осребряване на имуществото му.

С молба 21305/21.07.2017 год. процесните вземания са предявени и включени от синдика на несъстоятелното дружество в списък на приетите вземания с посочено основание изпълнителен лист от 09.08.2016г., издаден въз основа на

Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/2016г. на ВРС, 24-ти състав в размер на 340 000лв. Наред с това в молбата си кредиторът е посочил като основание на вземането си и каузално отношение, за обезпечаване на плащането по което е издадена ценната книга и това е Споразумението от 30.05.2016г., сключено между страните по спора.

В това споразумение е посочено, че между „Палма парк” ЕООД и ищеца Е.С. е сключен Договор за цесия от 01.05.2016г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера С. вземането си към „Мосстрой – Варна” АД в общ размер на 412 601,21лв, което вземане произтича от Договор за цесия с

В. Р. от 18.11.2013г., Споразумение от 22.11.2013г. и Анекс от 10.01.2014г. На 03.05.2016г. длъжникът е получил уведомлението от цедента за извършеното прехвърляне на вземането – л.17, поради което и от тази дата то е произвело действие и по отношение на него. Със споразумението цедираният дълг е намален със 72 601,21лв и е останал в размер на 340 000лв. За обезпечаване на плащането по споразумението длъжникът е издал на кредитора С. процесния запис на заповед.

Тъй като срещу издадения изпълнителен лист въз основа на ЗНИ длъжникът „Мосстрой – Варна” АД /в несъст./ не е подал възражение, то заповедният дълг се е стабилизирал по отношение на него. Предвид на това всички възражения на длъжника в настоящото производство са преклудирани.

Съдът дължи произнасяне единствено по възраженията на оспорващия кредитор „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк и на синдика на дружеството.

В тази връзка първото въведено срещу основателността на иска възражение се свежда по това, че договорът за цесия от 01.05.2016г., по силата на който ищецът се легитимира като кредитор на „Мосстрой – Варна” АД / в несъст./ не е породил правно действие, тъй като преди сключването му с Договор за цесия от 09.01.2015г. цедираното вземане е прехвърлено на трето за спора лице – „Надежда 55 „ООД.

Възражението е неоснователно по следните съображения :

Въпреки процесуалните усилия на страните и съда договорът за цесия от

2015г. не е представен по делото. Представено е Уведомление за извършената цесия от цедента „Палма парк” ЕООД до длъжника „Мосстрой- Варна” АД от 15.04.2015г., получено на 16.04.2015г. Страните и не спорят за наличието на този договор. В Допълнителната искова молба ищецът С. е релевирал твърдение, че договорът за цесия, сключен в началото на 2015г между „Палма Парк” ЕООД и „Надежда 55” ООД е развален и платената по него цена на вземането е върната. Като доказателства за това е представил извлечение за движението по банковата сметка на „Палма Парк” ЕООД в „УниКредит Булбанк” АД. Според това извлечение на 14.04.2015г. банковата сметка на „Палма Парк” ЕООД е заверена с кредитна транзакция за сумата от 2 000лв, преведена от „Надежда 55” ООД, с посочено основание – по договор за цесия от 09.01.2015г. На

14.09.2015г. е извършена дебитна транзакция за същата сума в полза на „Надежда 55” ООД. Основанието за втория превод е посочено като „върната сума по договор за цесия”. Доколкото по делото липсват каквито и да е твърдения и доказателства за осъществени други цесии между същите страни и доколкото моментът на връщане на сумата от 2 000лв предшества сключването на втората цесия от 01.05.2016г., съдът намира, че независимо от това, че в дебитната транзакция договорът за цесия не е индивидуализиран с датата си, касае се именно за процесното прехвърляне на вземане от 09.01.2015г. Сумата от 2 000лв е цена на договора за цесия от 01.05.2016г. съгласно изричната новела на чл.1 от цесионния договор. Връщането на цената по сключения договор е доказателство за неговото разваляне.

В подкрепа на този извод е и изявлението на третото за спора лице „Палма Парк” ЕООД, депозирано в отговор на молба по чл.192 ГПК, че „Договорът за цесия между „Палма Парк” ЕООД и „Надежда 55” ООД е бил унищожен, тъй като страните не са желаели настъпването на правните му последици и платената по него цена е била върната на „Надежда 55” ООД”.

Въз основа на горното настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е представил доказателства за развалянето на цесията от 09.01.2015г. Връщането на цената на договора е доказателство за неговото разваляне, което е настъпило във вътрешните отношения между цедента и цесионера от момента на осъществяването му. Без правно значение е обстоятелството, че развалянето на цесията от 09.01.2015г. не е съобщено на длъжника нито от цедента, нито от цесионера и следователно няма действие по отношение на него. / решение № 242/21.03.2019г., постановено по т.д. № 3097/2017г. ВКС, І т.о./ Освен това с получаване на уведомлението за осъщественото прехвърляне на вземане от 01.05.2016г. на длъжника е известен новия кредитор, комуто валидно да престира. Съдът съобразява и обстоятелството, че „Надежда 55 „ ООД не е заявявала свое вземане в производството по несъстоятелност на „Мосстрой –

Варна“ АД, легитимирайки се като кредитор с цесията от 2015г., както и че ответното дружество, надлежно уведомено за цесията от 01.05.2016г., е издало в полза на цесионера процесната запис на заповед за обезпечаване плащането на цедирания дълг.

Следователно към датата на извършване на цесията от 01.05.2016г. цедираното вземане е било върнато в патримониума на цедента „Палма Парк” ЕООД, поради което дружеството е можело валидно да се разпореди с него в полза на цесионера – ищец по делото.

На второ място се оспорва действителността на извършените с Допълнителното споразумение от 05.04.2016г. прехвърляния и прихващания на насрещни задължения и последващото новиране на задължение в размер на 796 363,28лв с Договор за заем на парични средства от същата дата, тъй като не са представени доказателства за действително извършени плащания по упоменатите в споразумението договори за парични заеми.

Фактическата обстановка, относима към това оспорване е следната : Цедираното на ищеца вземане представлява част от отпуснат на длъжника «Мосстрой – Варна» АД заем по Договор за заем от 01.02.2006 год. На 05.04.2006г. част от заема в размер на 796 363.28 лв е цедирана на В. Р.. На същата дата между В.Р. и «Мосстрой-Варна» АД е сключен Договор за заем на парични средства за цитираната сума и с уговорен падеж за връщане на същата 31.12.2010 год.

/изменена на 31.12.2014 год. с две споразумения от 15.12.2008 год. и 03.01.2012 год./

На 18.11.2013 год.

В.Р. цедира на «Палма Парк» ЕООД вземания към длъжника в общ размер на 777 586.39 лева, сред които и процесното по договор за парични средства от 05.04.2006 год. и допълнителни споразумения от 15.12.2008 год. и от 03.01.2012 год. в размер на 149 672.50 лева, представляваща главница и 125 115 лева – начислени и дължими до 01.11.2013 год. лихви, както и две вземания, произтичащи от решения на ОС на ответното дружество от 17.08.2008 год. и 27.05.2009 год. за разпределение на печалби за 2007 и 2008 год. под формата на дивиденти за суми от 190 828.28 лв и 311 970.61 лв. Задължението е потвърдено със Споразумение от 22.11.2013 год., а с Анекс от 10.01.2014г. падежът на задължението е удължен на 31.12.2017г.

По силата на сключеното между страните по спора и цедента Споразумение от

30.05.2016г.- л.19 задължението на длъжника е намалено със 72 601,21лв., като останалата дължима сума е в размер на 340 000лв. За обезпечаване плащането на сумата по споразумението длъжникът „Мосстрой – Варна” АД е издал в полза на ищеца и процесния запис на заповед.

Това възражение не е част от предмета на възражението по чл.690 ал.1 от ТЗ, релевирано от този кредитор. Тъй като срокът за депозиране на възражения срещу списъците на приетите и неприети вземания е преклузивен, съдът намира, че пропускането му обуславя невъзможност кредиторът да реализира правата си, заявявайки това възражение по-късно, след законоустановения 7-дневен срок от обявяване на списъка по чл.689 ТЗ или предявявайки специалния установителен иск по чл.694 ТЗ. / в този смисъл определение 307/29.06.2000г. по ч.гр.д. № 307/2000г. на ВКС, V г.о./ В този смисъл възражението е недопустимо и по него съдът не дължи произнасяне.

Възражението за погасяване по давност на вземането по т.2 от Договора за цесия от 18.11.2013г. към „Мосстрой-Варна” АД, произхождащо от решение на Общото събрание на акционерите дружеството – длъжник от 17.08.2008г. за разпределение на печалба за 2007г. под формата на дивидент в размер на 190 828,28лв към датата на извършване на цесията, релевирано от постоянния синдик, съдът намира за неоснователно по следните съображения :

Разпечатката съдържа 45 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ba969b2-d937-4fdf-9891-bf5091a305d6