Решение № 199 от 11.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Т. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ***** против решение № 285/13.12.24г. на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д. № 197/24г., с което е признато за установено, че същата дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19 сумата от 45 289.43 лв., от които 42 820.67 лв. дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2023 г.; 1 863.00 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 09.11. 2023 г.; 95.61 лв. обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.02.2023 г. до 09.11.2023 г.; 390.15 лв. закона лихва за периода от 10.11.2023 г. до 05.12.2023 г. и 120.00 лв. такса изискуемост, съгл. чл.17.2 от кредитния договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 1234 от 08.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.г.д. № 2715/ 2023 г. по описа на Районен съд – Шумен и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 2 311.58 лв. направени в заповедното и исковото производство разноски.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което 1 исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, съобрази следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за поръчителство от 23.01.23г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата, сключен между банката и кредитополучателя кредитополучателя Добри Иванов Иванов, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 42 820,67лв, с краен срок на издължаване 23.01.33г. Неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от кредитополучателя Общи условия на Банка ДСК, АД за предоставяне на кредити за текущо потребление. С процесния договор за поръчителство ответницата се задължила да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя Добри Иванов по договора за кредит за сумата от 42 820,67лв при уговорените в него условия – чл.2. Съгласно чл.3 отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният срок за погасяване на кредита бъде продължен по съгласие между кредитора и кредитополучателя.

Съгласно чл.5 от договора отпуснатите парични средства се олихвяват с променлив лихвен процент в размер на 5,48 % годишно или 0,015 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,06%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 5,42%. Въз основа на този текст банката претендира неплатена договорна /възнаградителна/ лихва от 1 863лв за периода от 20.02.23г. /началният момент на начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена/ до 09.11.23г.

/датата, до която банката е начислявала възнаградителната лихва и която предхожда датата, на която ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост/.

Съгласно чл.16.1 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора за кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Въз основа на този текст се претендира сумата от 95,61лв, дължима за периода 20.02.23г. до 09.11.23г.

Съгласно чл.16.2 от ОУ при допусната забава в плащането на главницата и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно 2 изискуем. Съгласно чл.16.3 от ОУ от датата на изискуемостта на кредита – на краен падеж /краен срок за издължаване на кредита/ или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението, вкл. и по принудителен ред. Въз основа на този текст се претендира сумата от 390,15лв за периода 10.11.23г. – 04.11.23г.вкл.

Безспорно е още, че поради неиздължаване в срок на дължимите падежни вноски Банката изпратила до кредитополучателя писмо изх. № 0120-27058/23.10. 2023 г., с което го уведомила, че поради забава в погасяване на задълженията му по договора за банков кредит от 23.01.2023 г. в размер на 42 820.67 лв. обявява кредита за предсрочно изискуем. Писмото е получено от кредитополучателя на 10.11.2023 г. Следователно на тази дата е настъпила и предсрочната изискуемост на кредита, вкл. и по отношение на поръчителя, без да е било необходимо той да бъде отделно от кредитополучателя уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка съдът споделя разрешението, дадено в решение № 50126/08.12.23г. на ВКС по т.д. 1608/:22г., първо т.о., че „не се изисква предсрочната изискуемост на кредита задължително да се обяви и на поръчителя, защото поръчителят приема да отговаря за чуждото задължение в обема и при условията, при които отговаря самият длъжник, освен ако са изрично договорени по-леки / чл. 139 ЗЗД /.

Следователно, ако длъжникът – кредитополучател вече е поставен в забава относно целия дълг, с предявяване на обявената от кредитора предсрочна изискуемост на дълга, за който и поръчителят отговаря, то предявяването й на последния е лишено от самостоятелни правни последици досежно отговорността на всеки от двамата към кредитора“. В този смисъл оплакването на въззивницата, поддържано във въззивната жалба, че не е била своевременно уведомена за закъсняването в плащанията на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост е неоснователно.

На 06.12.23г. банката е инициирала заповедно производство, по което на 08.12.2023 г. по образуваното ч.г.д. № 2715/2023 г. на Районен съд – Шумен е издадена Заповед № 1234 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист № 948 от 11.12.2023 г., с който кредитополучателя и поръчителя са осъдени да заплатят солидарно процесните суми, както и направените деловодни разноски в размер на 955.79 лв., от които 905.79 лв. – внесена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

След образуване на изпълнителното дело, ответницата е получила заповедта за изпълнение на 07.02.2024 г. и в законоустановения срок е депозирала на 26.02.2024 г. възражение по чл.414 от ГПК.

Предвид установената по делото валидност на договора за банков кредит и на този за поръчителство, установената забава в погасяване на задължението на кредитополучателя и уведомяването му за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, установителната искова претенция се явява 3 основателна и следва да бъде уважена. Отговорността на ответницата като поръчител по кредита е основателно ангажирана и не е погасена поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като съгласно ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. №5/2019 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, този срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост, а в случая това е 10.11.23г. След като заявлението за издаване на заповед на НИ е подадено на 06.12.23г., то очевидно срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД не е изтекъл и поръчителката отговаря солидарно с кредитополучателя за непогасените суми.

От заключението на приетата пред първата инстанция ССчЕ се установи, че размерът на непогасените задължения по Договора за кредит за текущо потребление от 23.01.23г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 07.12.23г. е 45 289,43лв, от които : 42 820.67 лв. дължима главница; 1 863.00 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 09.11. 2023 г.; 95.61 лв. обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.02.2023 г. до 09.11.2023 г.; 390.15 лв. законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до 05.12.2023 г. и 120.00 лв. такса изискуемост, съгл. чл.17.2 от кредитния договор. В този размер исковата претенция следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Със събраните в изпълнителното производство дължими суми в размер на 2 764.84 лв. исковите суми не следва да бъдат намалявани, тъй като в този случай чл.235, ал.3 от ГПК не намира приложение – т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на направеното от ответницата възражение за нищожност на чл.3 от договора за поръчителство поради противоречието му със закона – чл.147, ал.1 от ЗЗД съдът намира следното :

Тъй като жалбата е бланкетна, съдът дължи произнасяне единствено по допуснати от първоинстанционния съд нарушения на императивни материалноправни норми. Доводите за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, направени в писмени бележки от процесуалния представител на въззивницата, са релевирани след законоустановения преклузивен срок, поради което не обвързват с произнасяне настоящия състав.

Доколкото обаче кредитополучателят е физическо лице и се ползва с потребителска закрила по ЗЗП, съдът е задължен служебно да се произнесе по наличието на неравноправни клаузи от договора за кредит и договора за поръчителство, които ползват ответницата в качеството й на поръчител и които биха се отразили върху размера на дължимите от нея суми. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно чл.5 от договора за кредит главницата се 4 олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,48 % годишно или 0,015 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,06%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 5,42%. Съгласно чл.5.1 от ОУ референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори, а когато е определен по т.5.3.1 включва и изравнителна надбавка /дисконт. При отрицателна стойност на референтния лихвен процент същата се приема за стойност 0 %. Така формулирана и прилагана клаузата не е неравноправна, тъй като размерът на възнаградителната лихва зависи от обективни критерии, а не е определян едностранно по волята на банката, ясен е механизмът за определяне на този размер и всеки средно образован и съобразителен потребител би следвало да е в състояние отнапред да изчисли каква цена на кредита би заплатил.

Обявената за предсрочно изискуема главница се олихвява с лихва в размер на законната такава, поради което съдът намира, че и клаузата на чл.6.3 от ОУ също не е неравноправна.

Изследването на неравноправността на клаузата на чл.3 от договора за поръчителство се явява ирелевантно за спора, тъй като посочените в тази клауза хипотези не са се осъществили и обявяването на нищожността й не би ползвало ответницата.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ba8c9ec-ca90-40f7-a5c5-4f9ac68a76ab