Решение № 2367 от 20.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4861/2024
- Вид
- Решение № 2367
- Подписан
- 20.05.2024
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.8 и ал.9 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.8 и ал.9 · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл.10б, ал.3 · Закон за пътищата
- чл.10б, ал.4 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2367 гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110204861 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Е. Ц. Щ. от гр. Костинброд чрез адв. К. е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8504710571 на АПИ, с искане за отмяната му, като издаден незаконосъобразно. Сочи, че фишът е издаден в нарушение на чл.34 от ЗАНН, предвид че нарушението се твърдяло, че е извършено на 21.07.2021г. Позовава се на по-благоприятната разпоредба на чл.10б, ал.7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024г., предвиждаща при констатиране на нарушение да се дава право на доброволно плащане на дължимата такса и едва при неизпълнение на това да се налага санкция. Освен това, намира че е нарушен реда за налагане на наказание за установеното нарушение, за което следвало да се състави АУАН и да се издаде НП. Допълва, че във фиша липсвали и основни , задължителни реквизити като дата на издаване и подпис на издателя.
Прави възражение и за несъразмерност и неправилно определяне с целите на закона на санкцията.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата и моли ел. фиш да бъде потвърден, като издаден законосъобразно, при стриктно спазване на правилата, предвидени в ЗДвП, съгласно утвърдени от УС на АПИ образци и съдържащ всички реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Процесният фиш бил издаден за неизпълнение на задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП, където се предвиждало, че 1 всички собственици на ППС преди движение на техните ППС трябва да заплатят дължимите такси. В случая дължимата ТОЛ такса не била заплатена, поради което ЕССПТ регистрирала процесното нарушение, на датата и часа, посочени в ел. фиш, за което са съставени доклад, снимки и други доказателства, които са приложение към АНП. Всички тези доказателства, събрани от Електронната система се ползвали с презумтивна доказателствена сила по чл.189е, ал.8 и ал.9 от ЗДвП, предвид което жалбоподателят следвало да представи други доказателства, които да използва, което не е сторил. Моли да присъждане на разноски в полза на АПИ, в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалвания ел. фиш на Е. Ц. Щ. е наложена глоба в размер на 2500 лева, за това, че на 21.07.2021г. в 19:28ч. е установено нарушение с ППС – Влекач „МАН“, рег.
№******** с техн. допустима максимална маса 19000, брой оси 2, ЕВРО 3 в състав с ремарке, с общ брой оси 5 и обща допустима максимална маса на състава 0, движещо се в гр. София по път А-6 км. 50+427 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаване, установено с устройство №10181, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км. 50+427, представляващо нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което е наложено наказание по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Ел. фиш е издаден въз основа на снимков материал и доклад от ЕССПТ.
Приобщени по делото са материалите от административнонаказателната преписка по издаване на обжалвания ел. фиш и изпратени с писмо от АПИНационално ТОЛ управление вх.№146604/02.05.2024г. писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът счита, че от представените в АНП доказателства не се установява нарушение на чл.10, ал.1 от ЗП, за което да е предвидено наказание по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронният фиш се издава при нарушение п о чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена 2 санкция в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай, обаче с електронната система на АПИ не е установено нарушение, което да се наказва по чл.179, ал.3 от ЗДвП с електронен фиш, издадено по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.
Посочено във фиша е, че нарушението е установено и заснето с електронна система по чл. 167а, ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, създала доклад за конкретно установено нарушение по чл.179, ал.3, с приложени статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Този доклад, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, са използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, а в конкретния случай №10182.
Използваната електронна система отговаря на дефиницията на чл.10, ал.1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и изминало разстояние, а именно: електронната система за събиране на ТОЛ такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство ТОЛ данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.
Според доклада от електронната система и снимковия материал, за ППС с рег.
№********, движещо се в гр. София по път А-6 км. 50+427 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация.
В представената към АНП справка е посочен размера на незаплатената ТОЛ такса от 0.20 лева за товарен автомобил с рег.№******** на 21.07.2021г. в 19:28 часа по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП или такса за изминато разстояние за ППС по чл.10б, ал.3, чието заплащане дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък.
За това нарушение, следва да се издаде АУАН и НП, а не ел. фиш, поради което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по налагане на наказанието. По правилата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с ел. фиш се налагат наказания само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, касаещи незаплащане на винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за ППС по чл. 10а, ал.7, даваща право на едно ППС да ползва за 3 определен срок платената пътна мрежа. В настоящия случай нарушението, което е установено и заснето с електронна система по чл.167а, ал.1 от ЗДвП не е по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Освен вече посочените съществени нарушения на процесуалните правила, съдът установи и съществено противоречие между описанието на нарушението, в частта на изпълнителното деяние в ел. фиш и посочената законова разпоредба, която е нарушена, което ограничава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило и за какво е наказано. На лицето е наложена глоба, за това, че собственото му ППС се е движило по пътен участък от платената пътна мрежа без заплатена пътна такса, а като законова разпоредба, която е нарушена е посочен чл.102, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за същото не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Според чл.10б, ал.3 от ЗП /към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането й дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
Изхождайки от установеното нарушение, според доклада на електронна система по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, че за ППС с рег.№********, движещо се в гр. София по път А-6 км. 50+427 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, няма отразяване за валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация, означава, че задължението не е изпълнено от ползвателя на пътя, а не от собственика на ППС. Той има задължение да заплаща ТОЛ таксата по правилата на чл.10б, ал.3 /относима към датата на деянието/ от ЗП. Само, че лицето не е наказано за такова нарушение, а за друго - по чл.102, ал.2 от ЗДвП, т.е. за допускане ППС да се движи без заплатена ТОЛ такса, което е напълно различно от неизпълнение на задължението да заплати ТОЛ такса за ППС.
В допълнение на вече казаното и за пълнота на изложението трябва да се отбележи, че понастоящем действа по-благоприятна разпоредба на чл.10б, ал.7-8 от ЗП /Нова – ДВ, бр. 14 от 2023г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г./, предвиждаща, в случай че е налице частично или пълно недеклариране 4 на ТОЛ данни в рамките на един календарен ден за ППС от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. В тридневен срок от установяване на недекларирани ТОЛ данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на ППС, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените ТОЛ такси.
Такъв е и настоящият случай, поради което не е следвало да се ангажира административнонаказателна отговорност на лицето, а да се издаде Резолюция от директора на Националното ТОЛ управление към АПИ за прекратяване на административнонаказателното производство.
При тези изводи на съда, ненужно е да се обсъжда приложението на чл.34 от ЗАНН към момента на издаване на ел. фиш.
При изложените съображения, обжалваният електронен фиш, следва да бъде отменен, тъй като е издаден незаконосъобразно.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН и да се осъди АПИ да му ги заплати. При направеното възражение от страна на въззиваемата страна за прекомерност, с искане за намаляване до минималните размери на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед на наложената имуществена санкция от 2500 лева, счита че следва да присъди в полза на жалбоподателя разноски в размер на 550 лева, съответстващи на минималното адвокатско възнаграждение, а за горницата до 600 лева, според договора за правна защита и съдействие с адв. К., да отхвърли искането за разноски като прекомерно.