Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5423 от 20.10.2011, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8910/2009
Вид
Решение № 5423
Подписан
20.10.2011
Състав
ЖОРЖ СТОИМЕНОВ ГИГОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.С., 20 октомври 2011год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Софийски градски съд,

Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 04 октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №8910/2009год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Ф.Р., гражданин на В. и Д.Р., гражданка на В. против „С.-БГ” ЕООД, гр.С. по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД за заплащане на сумата 22 782.76 евро платена част от продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2006год., иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД във вр. чл.6.2,изр.1-во от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2006год. за заплащане на сумата 10 887.88 евро за периода от 21.11.2006год., до датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.09.2009год., включително, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното плащане. Моли ответното дружество да бъде осъдено да им заплати направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се посочва, че на

13.11.2006год. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж между „С.-БГ”ООД,гр.С./продавач/ и Ф.Р. и Д.Р./купувачи/, по силата на който продавачът поел задължение съгласно чл.1.1 от договора да изгради и предаде на купувачите в сроковете и при условията на сключения между тях договор апартамент № F 408

Д.О. ІІІ, със застроена площ от

54.69кв.м., състоящ се от една спалня, една всекидневна,кухня, една баня и един балкон, намиращи се на четвъртия етаж, при граници съгласно описанието в исковата молба.Съгласно чл.2.2.1 от договора купувачите са изплатили до този момент сумата в размер на 22 782.76 евро от продажната цена, а съгласно чл.2.2.2.,2.2.3 и 2.2.4 от договора остатъкът платим както следва:

22 782.76 евро при приключване на втория етаж, 22782.76 евро при завършване покрива на обекта и 22 782.76 евро, при завършване на обекта с акт 15/Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа./.В чл.3.1 от договора продавачът се е задължил да изгради изцяло сградата, в срок до 31.12.08год., като той не само, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си, както да построи имота, така и да прехвърли собствеността и да въведе купувачите във владение, но изобщо не е започнал строителството на имота, което представлява пълно неизпълнение на задълженията му по договора.На 11.06.2009год., купувачите са изявили воля писмено за разваляне на договора, връщане на платената сума, ведно с договорната неустойка и насрочване среща на 25.06.09год., в кантората на нот.

М.К. за сключване на споразумение за уреждане на последиците от развалянето, видно от нотариална покана с рег.№08263,том ІVп, №180 от 11.06.2009год. на М.К., но на насрочената среща на 25.06.09год. не се явил представител на поканеният продавач.

Ответникът – „С.– БГ”ЕООД оспорва исковата молба, излага съображения за недопустимост, неоснователност и недоказаност.Впоследствие е депозирана по делото молба с нотариална заверка под рег.№5614/01.03.2011год. на Р.Д.-нотариус, в район С. с рег.№274 на НК от „С.”ЕООД представлявано от И.В.М., с която признава основателността и допустимостта на предявените от Ф.Р. и Д.Р. обективно съединените искове, които признава в пълният им претендиран размер.Във връзка с това и на основание чл.237 ГПК моли съдът да се произнесе с решение, съобразно признанието на исковете.В публично съдебно заседание на 04.10.2011год.,процесуалния представител на ответното дружество-адвокат Стоянов твърди, че не налице признание на иска и претендира присъждане на разноските направени по делото.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 13.11.2006год., въз основа на който „С.-БГ”ЕООД, в качеството му на продавач и Ф.Р. и Д.Р., в качеството на купувачи са се договорили за продажба на апартамент F 408 Д.О. ІІІ със застроена площ от 54.69кв.м. с цена 91 131.04 евро на четири вноски, като продавачът се е задължил да изгради изцяло сградата в срок до 31.12.2008год.

Съгласно разпоредбата на чл.6.2 от предварителния договор при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията за прехвърляне правото на собственост, за предаване на недвижимия имот в договорения вид продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0.1 % върху цената на договорените, но неизвършени дейности, считано от 60-тия ден на забавата, но не повече от 5% от стойността на недвижимия имот.

Представена е нотариална покана от Ф.Р. и Д.Р., чрез адвокат Д. връчена чрез нотариус М.К.,рег.№260 на НК до „С.-БГ”ЕООД/връчена на 12.06.2009год./, с която се разваля договора, а от протокол за констатиране на обстоятелство е видно, че при нотариуса на 25.06.09год. не се е явил представител на дружеството.По делото е прието заключение на вещо лице по извършена съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/.

За да бъде уважен иск по чл.55,ал.1,предл.3-то ЗЗД следва да е налице сключен валиден договор между страните, ищецът да изправна страна по договора, ответникът виновно да не е изпълнил договорните си задължения, ищецът да е развалил договора, а ответникът да не е върнал полученото по договора.При третият фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД основанието е съществувало при получаването на престацията, но в последващ момент е отпаднало с обратна сила. Поради обратното действие на развалянето/чл.88,ал.1 ЗЗД/ за ищецът е налице възможността да иска връщането на даденото, като получено на отпаднало основание.Съгласно чл.20а,ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили.Те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Неустойката е предварително установена отговорност на длъжника, в случай, че не изпълни изцяло или частично договорното си задължение. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението – чл.92,ал.1 ЗЗД.Неустойката не е нужно да се доказва.Презумпцията е, че тя покрива претърпените вреди на кредитора от неизпълнението.Когато вредите от неизпълнението на един договор са определени чрез уговаряне на неустойка, изправната страна търсеща неустойка, не е длъжна да доказва действителния размер на вредите, които тя е претърпяла от неизпълнението на договора.

В разглеждания случай се установява, че между страните е съществувала облигационна връзка породена от предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж. Предвид признанието на исковете от управителя на ответното дружество – И.В.М. и заявеното искане от ищците да се постанови решение съгласно признанието и при положение, че признатите права не противоречат на закона и с тях страната може да се разпорежда, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК и следва да се постанови решение само и единствено съобразно признанието, като бъдат уважени изцяло исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.237,ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Неоснователно процесуалния представител на ответното дружество моли да се отхвърлят исковите претенции, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.237,ал.4 ГПК – признанието на иска не може да бъде отеглено.

При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците сумата 2849.36лв., за направени по делото разноски, като иска се отхвърли за разликата над сумата 2 849.36лв., до претендираният размер на сумата 9 097.96лв., като неоснователен и недоказан, предвид на това, че се претендират разноски, които не са направени в настоящото производство, а касаят разходи по такси за връчване на нотариални покани, куриерски услуги и за превод.

Няма основание на адвокат Д. да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като в приложеното по делото пълномощно няма отразено договорено възнаграждение, нито е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ. По представената молба съдържаща разноските по делото е само заявено в табличен вид разходи за процесуално представителство – 5 867.96лв, за което не се представят доказателства, че са действително извършени.

По изложените съображения съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.55,ал.1,предл.3-то ЗЗД „С.-БГ”ЕООД, ЕИК *********,гр.С.,ул.”С. п.”№*,ет.*,съдебен адрес: адвокат С.,гр.С., ул.”Хр.Б.”№**,ет.*,офис *** да заплати на Ф.Р., гражданин на В., роден на ***год. с паспорт №*********, издаден на 11.08.2006год. от УКПА, валиден до 11.05.2017год. и Д.Р.,гражданка на В., родена на ***год., с паспорт №*********, издаден на 11.08.2006год. от УКПА, валиден до 11.05.2017год. и двамата със съдебен адрес: адвокат В. К.Д.,***, район”С.”, пл.”С.”№*,вх.”*”,ет.*,ап.* сумата 22 782.76 евро платена част от продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2006год., ведно със законната лихва считано от 26.09.2009год. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.92,ал.1 ЗЗД във вр. чл.6.2,изр.1-во от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2006год., да заплати сумата 10 887.88 евро, за периода 21.11.2006год.-25.09.2009год., включително, ведно със законната лихва считано от 26.09.2009год. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 2 849.36лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.78,ал.1 ГПК.за разликата над сумата 2849.36лв. до претендираният размер на сумата 9 097.96лв., като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщения от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: