Решение № 236 от 08.03.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2782/2021
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 08.03.2022
- В сила
- 20.02.2023
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- Чл. 2, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 2, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 6 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220102782 по описа за 2021 година взе предвид: Производството е образувано по иск, предявен от АС. Й. П. от гр. Пловдив срещу Община Б. за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство и давност на поземлен имот в гр. Б., актуван от ответната община като частна общинска собственост.
В исковата молба се твърди, че имотът е принадлежал на дядото на ищеца - А.Й. В. (П.), починал през 1981 г. Ищецът не знае дали дядо му е разполагал с документ за собственост у дома си не намирал такъв, но в разписната книга както към кадастралната карта, одобрена от СГКК, така и към предходния кадастър, воден от общината, имотът е бил записан на името на дядото. Приживе волята на дядото била един ден тази нива, а по-късно - дворно място в регулация, да остане на ищеца. За тази му воля знаели всички в рода, включително неговите дъщери и лели на ищеца М.Д. и Б.С. След смъртта на дядото имотът бил стопанисван от неговия син - бащата на ищеца, с ясното съзнание, че волята на дядото е била имотът да бъде на внука, а след смъртта и на бащата през 2000 г. - от самия ищец, който го бил оградил и се грижел за овошките в него. Сестрата на ищеца, вече починала, също знаела приживе, че имотът е за него. Никой не бил предявявал никакви претенции за имота. През 2021 г. ищецът решил да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка и на 0206.2021 г. внесъл молбата декларация за това в Община Б. за извършване на необходимите отбелязвания от Техническа служба, от служба "Местни данъци и такси" и от отдел "Общинска собственост". При получаването на молбата установил, че в нея е отбелязано актуване на имота като частна общинска собственост с акт за частна общинска собственост от 14.06.2021 г. Видно е, че актуването било извършено след депозирането на молбата декларация от ищеца, и то - 1 без общината да сочи в него конкретна хипотеза от 1 закона. В същото време общината издала на ищеца удостоверение за данъчна оценка от 20.07.2021 г., в което като собственици били посочени той и децата на починалата му сестра. По негово искане му била издадена и разпечатка от информационната система на общината, отдел "МДТ", от която се виждало, че през 2000 г. за имота е подадена декларация по ЗМДТ с посочени собственици - ищецът, неговата сестра и тяхната майка.
Препис от самата декларация въпреки искането му не му бил предоставен. Всичко това, както и посочената в акта за общинска собственост данъчна оценка от 2021 г., различна от данъчната оценка по удостоверението от същата година, издадена на ищеца, сочело на прибързаност, тенденциозност и незаконосъобразност при издаването на акта за частна общинска собственост. Издаденият акт за общинска собственост отрича правото на ищеца на собственост, което поражда интереса му от установителен иск - не ревандикационен, тъй като имотът и до момента се владее от ищеца. Сочи се, че за всички, включително съседи, племенници и пр. имотът е на ищеца. Данъците се плащат също от него, тъй като той се счита за собственик.
Общината е представила отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Отрича изобщо правото на собственост на дядото на ищеца - оттам и придобиването на собственост по наследство. Сочи, че записът в разписния списък към проекта за дворищна регулация на дядото като собственик не е титул за собственост и не може да служи за нейното установяване; този запис е извършен незаконосъобразно и без основание, като в самия разписен списък се сочи, че "няма документ за собственост". Дори хипотетично да се допусне, че дядото е бил собственик, той е оставил и други наследници - общо 8 души, живи към момента, а за да се придобие право на собственост върху дяловете на останалите съсобственици, не е достатъчно само да се упражнява фактическа власт и да се заплащат данъците, а е нужно и да се свои имотът - при съсобственост, възникнала от наследяване, не се прилага презумпцията на чл. 69 от ЗС, а се приема, че съсобственикът държи частите на останалите сънаследници за тях и владее само своята идеална част. Затова имотът не е придобит по давност, дори да беше принадлежал на наследодателя. Той обаче не е и бил собственост на този наследодател - дядото на ищеца. В разписния лист се сочи, че имотът е нива, а нивата е земеделска земя. За възстановяване на собствеността върху земеделска земя е следвало да се проведе реституционна процедура, но наследниците на А. В. не са подавали заявление за това и реституция не е проведена. Имотът е общинска собственост поради това, че няма друг собственик и е на територията на Община Б.. Тъй като давността за придобиване на частни общински имоти е спряна със закон до 31.12.2022 г., по отношение на ищеца не е изтекла придобивна давност. Самото деклариране на имота и плащане на данъци не само че не е основание за възникване на право на собственост, но и е станало от името на повече лица - всички наследници на Й. А.ов П., баща на ищеца, а не само от името на на ищеца. От никое от представените доказателства ищецът не може да черпи право на собственост.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В хода на делото страните поддържат становищата си, като представят и писмени защити.
2
Ищцовата страна в своята писмена защита набляга на това, че Община Б. едва след като е била уведомена, че ищецът има намерение да се снабди с нотариален акт, е предприела действия по обявяване на имота за общински - не само че преди това никога не е оспорвала собствеността на наследодателите на ищеца, но дори и след издаването на акта за общинска собственост нейната служба "Местни данъци и такси" е издала на 20.07.2021 г. удостоверение за данъчна оценка, в което като собственици са посочени лица, различни от Община Б.. Изброяват се известни противоречия в документите и удостоверяванията от страна на общината - различни стойности на данъчната оценка за един и същ имот; различни лица, посочвани като собственици, включително въз основа на неподписана данъчна декларация от 2000 г., изхождаща от майката на ищеца С. П.а след смъртта на неговия баща и сочеща като собственици само нея, ищеца и сестра му; индивидуализация на имота в удостоверението за данъчна оценка с данните по предходен, отменен кадастрален план; общината сочи още на 10.06.2021 г. в удостоверение за данъчна оценка, че имотът е общински, а в същото време първата подадена от самата община декларация по чл. 14 от ЗМДТ е от 22.07.2021 г. и т.н. Сочи се, че в акта за общинска собственост не се сочи основание, на което имотът да се счита за придобит от общината. Прави се преглед на случаите, за които има данни по делото, на посочване на името на А. В. като собственик на този имот в разписни списъци, кадастрални карти и нотариални актове с предмет съседен имот. Във връзка с нотариалните актове за съседния имот се посочва, че бившата собственичка на този имот С.А., за да го продаде, също се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но в нейния случай Община Б. е заверила нейната молба-декларация, макар тя също да не е разполагала с документ за собственост; също така в разписния лист е вписано името на лицето, което е купило имота от С.А. (новия собственик), докато за имота на В. в същкия разписен списък не е вписана промяна на собствеността към общинска. Цитира се чл. 41 от ЗКИР, който сочи откъде се вземат данните за кадастралните карти и регистри, и се заявява, че след измененията на ЗКИР от 2014 г. справката в регистрите на органите по приходите с.към общинските администрации също служи за установяване на данните за собствениците на имотите. По-нанатък се заявява, че нотариусите имат задължение да проверяват дали правото на собственост е удостоверено със съответните документи, а при установяването на собствеността на С.А. върху съседния имот и при последвалата сделка с него нотариусът двукратно е установил и удостоверил, че продаваният имот има за съсед от север имот № 386, собственост на А. В.. Нотариалните актове се ползват с формална доказателствена сила и това е така и в настоящото производство, макар да касаят друг имот. Във връзка с тези два нотариални акта скицата на имота е била издадена от Община Б. - това е станало преди одобряването на кадастралната карта от АГКК. Общината е разполагала с тези два нотариални акт а и не е оспорила удостоверените в тях данни за границите и съседите на имота. През годините общината също така е облагала с данък и такса за имота ищеца, майка му и сестра му, а след смъртта на майката и сестрата - и синовете на последната като нейни наследници. Опорва се и твърдението на общината, че след неподписаната декларация от 2000 г. не са подавани други декларации, при положение, че в квитанциите за плащане на 3 данъка се сочи документ № 30101 от 28.07.2000 г. (неподписаната декларация от С. П.а) и документ № 30101 от 23.02.2021 г. Отделно от това в писмената защита се заявява, че от показанията на свидетелите е утановено непротиворечиво и несъмнено владението, упражнявано от ищеца върху целия имот от много години, неоспорено от неговите роднини и сънаследници, и се посочва, че Община Б. няма право да заявява чужди права - тези на сънаследниците, и да основава възраженията си на тях.
В писмената си защита Община Б. сочи, че правен интерес от положителен установителен иск за собственост липсва, когато ищецът може да предяви ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, затова според общината искът е недопустим. По основателността му заявява, че ищецът не е доказал собствеността си - не е установено да е притежавал титул за собственост. Вписванията в разписния лист са неотносими, тъй като нямат правопораждащо действие. Същото се отнася и за доводите за деклариране на имота и плащане на данъци за него. Ищецът не може да се позове и на придобивна давност за себе си, тъй като през целия период след смъртта на неговия баща на 17.06.2000 г. е бил в дейтвие мораториум върху придобиването по давност на държавни и общински имоти, въведена с § 1 от ПЗР на ЗИДЗС от 1996 г. Общината препраща и към писмения си отговор на исковата молба, отново подчертава, че са налице и други наследници и дори хипотетично дядото на ищеца да беше собственик, щеше да се счита, че ищецът владее своя дял и държи дяловете на останалите, а по отношение на акта за частна общинска собственост сочи, че констатациите в него не са опровергани, тъй като ищецът противопоставя само придобивна давност на основанието за съставянето на акта.
От писмените доказателства по делото се установява, че имотът, който е с площ 895 кв.м. според текста към издадената от СГКК скица, представлява урбанизирана територия в с. Малко Б., определена за жилищни нужди. В текста към скицата е посочено, че собственик по данни от КРНИ е А.Й. В., документ за собственост - няма.
В представената по делото стр. 65 от разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр. Б. същият имот е посочен като нива със собственик отново А.Й. В.. На мястото "№ и дата на документа за собственост" отбелязване липсва. В колонките за някои имоти от извадката от разписния лист има отбелязване на номер и дата на документа за собственост, на други - не. В частност за съседния имот 387, записан като двор, собственост на брата на А. В. - Г. Й.ов П./В., също липсва такова отбелязване; на другия съседен имот 385, също двор - този, за който се отнасят представените нотариални актове от 2007 и 2008 г., е налице изписан на ръка номер и дата на документа за собственост, както и на последващи собственици след първоначално отбелязания такъв И.И. - С.А. и А.Т. Имената на първоначалните собственици, вкл. А. В. и И.И., са написани с пишеща машина, а актовете за собственост и последващите собственици там, където ги има, са добавени на ръка. Няма данни през коя година е съставен разписният лист, но не е спорно, че документът е приблизително от 60-те-70-те години на 20-ти век, включително видът, шрифтът, записаната дата 21.Х.1967 г. в ъгъла на частично видимата следваща страница, на по-старите документи за собственост, съкращението "ГНС" - Градски народен съвет, и т.н.
Разпечатката съдържа 16 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ba6fdd1-91a3-41cb-904e-afa723726bf8