Решение № 1822 от 23.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1822 гр. Пловдив, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330202245 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4118453, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т. А. Ч., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.

Жалбоподателят в жалбата прави искане за отмяна на ЕФ, като навежда доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от редовно призования процесуален представител – адв.А. А., който поддържа направеното в жалбата искане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

1

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Т. А. Ч. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 18.07.2020 г. в 10:39ч. в гр. Стамболийски, бул. „Тракия” № 16, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 530, за превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег.№ .... Моторното превозно средство, собственост на Ч., се движело с 62 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.

Скоростта от 62 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 65 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

За така установеното нарушение жалбоподателят бил санкциониран с налагане на административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна страна на 18.07.2020 г. в 10:39 часа в гр. Стамболийски, бул. „Тракия” № 16, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег.№ ..., като се е движил със скорост от 62 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС 2 видеоконтрол.

Следва да се посочи, че извода за несъмнена установеност на фактическата обстановка, не се разколебава от обстоятелството, че на статичното изображение се забелязват и други автомобили, освен процесното МПС. Използваното АТСС е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следва да се има предвид и че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС по пътния участък, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение автоматично идентифицира и посочва автомобила, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост на съответния пътен участък, е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС /така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на Административен съд – Пловдив/. Касационната инстанция вече е имала повод да изясни, че АТСС автоматично фиксира допуснатите нарушения за скорост. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.

Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни. Видно е и че системата еднозначно е определила и посочила регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч., в качеството му на собственик на процесното МПС, който в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор ПП писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнил 3 предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП в даденото определение на "електронен фиш" е посочено, че същият представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства". Следва да се има предвид, че

Електронният фиш представлява специфичен административноправораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Изцяло неоснователни са доводите, наведени в жалбата, че ЕФ е порочен, поради непосочване в него на името и подпис на лицето издало фиша, датата на неговото издаване, както и срок и орган, пред който може да бъде обжалван. Още с ТР № 1/2014 г. на ВАС е изяснено, че Електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, поради което в същият не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, както и датата на издаване на фиша. Не представлява основание за отмяна на ЕФ и непосочването пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване. Този въпрос е неотносим към законосъобразността на самия ЕФ, а е от значение за упражняване правото на 4 жалба на наказаното лице. В случая доколкото жалбата е счетена за подадена в срок и е разгледана по същество, то правата на жалбоподателя не са нарушени по никакъв начин.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство АТСС "TFR1 – M" № 530, представляващо мобилна система за видеоконтрол, за която съдът приема, че съответства на одобрения тип с оглед приложения по преписката Протокол № 7-33-20 от 18.09.2020 г., т.е. към датата на нарушението /18.07.2020 г./ измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, каквото е и настоящото АТСС "TFR1 – M" с радар № 530, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки се приемат веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В този смисъл по административната преписка е налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа, посочени в ЕФ, на посоченото в ЕФ място, на която ясно се вижда идентичен по марка, модел и рег. номер автомобил с процесния в нарушение, при което снимката се явява доказателство за управлението на автомобила.

По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., като отразените в него данни съответстват на настоящия казус. Същият е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.

Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч "триножници". Затова и не следва да се установява къде точно се е намирал автомобила, в който се е намирало средството за измерване.

5

Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място е определено в абсолютно установен размер от 50 лв., което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл тригодишен давностен срок, който в случая е и бил прекъснат с образуването на съдебното производство. По тези съображения преценката за спазването на давностните срокове не е препятствана.

В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.