Определение № 808 от 19.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808 гр. Благоевград, 19.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500684 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Н. Б. и Е. М. И. срещу определение № 411 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 876/2023 г. на Районен съд Сандански, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника М. А. Т., както и в частта, с която частните жалбоподатели, ищци по делото, са осъдени да й заплатят сумата от 1 812 лв., представляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение. Претендират и присъждането на сторените в настоящето производството разноски.

Частните жалбоподатели поддържат, че за да постанови обжалваното определение РС-Сандански е приел, че М. Т. е ответник по делото. Считат, че тя никога не е била конституирана като страна по делото и че те като ищци не са предявявали искове срещу нея. Приемат, че според определение № 325 от 22.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 98/2024 г. на ОС-Благоевград, постановено по повод обжалването на определение № 939 от 14.11.2023 г. на РС-Сандански по същото първоинстанционно производство, исковата молба е била нередовна и районният съд е следвало да я остави без движение и им да даде едноседмичен срок за отстраняване на нейните нередовности. Посочват, че в изпълнение на акта на ОС-Благоевград с определение от 09.04.2024 г. районния съд е оставил без движение исковата им молба и им дал указания. В тяхно изпълнение те представили поправена искова молба, от която било 1 видно, че нямат претенция, насочена срещу М. Т. и че не я сочат като ответник. Считат, че районният съд вместо първо да изпълни задължението си по чл. 129 ГПК, сам е конституирал М. Т. като страна. Изразяват становище, че РС-Сандански преждевременно е изпратил препис от исковата молба на М.

Т., без тя да е страна по делото и че с обжалваното определение се прекратява производството по отношение на страна, която не е била конституирана, като намират за неправилно това, че като ищци частните жалбоподатели са осъдени да й заплатят разноски. Считат, че след като са изпълнили указанията чрез представянето на поправената искова молба, с която са уточнили, че М. Т. не е страна по делото, производството следва да продължи без нея, без делото да бъде прекратявано по отношение на нея и без да й бъдат присъждани разноски.

В отговор, подаден в срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответниците по частната жалба М. А. Т., К. Г. Т. и С. К. Т., представлявани от адв. А. Я. изразяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържат, че частните жалбоподатели нямат правен интерес да обжалват определението в частта, с която се прекратява производството спрямо М. Т., понеже като ищци считали, че спрямо нея делото не следва да продължава, поради което определението не се явявало преграждащо. Навеждат, че за жалбоподателите не е налице правен интерес да обжалват тази част от определението, която ги удовлетворява като краен резултат, като се позовават на определение № 3852 от 01.12.2023 г. по гр. д. № 4652/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Намират за недопустимо и подаването на частна жалба срещу определение, с което ищците са осъдени да заплатят разноски по делото. Позовавайки се на същото определение № 3852 от 01.12.2023 г. по гр. д. № 4652/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, считат, че действащият ГПК не предвижда процесуална възможност крайните съдебни актове да бъдат самостоятелно обжалвани с частна жалба само в частта им относно разноските по делото.

По основателността на жалбата, ответниците изразяват становище, че ищците са посочили М. Т. като ответник в първоначалната си искова молба.

Поддържат, че от нейното цялостно съдържание, вкл. от обстоятелствената част и от петитума, е видно, че тя е насочена и срещу М. Т. като ответник.

Обръщат внимание на това, че към исковата молба са били приложени три броя преписи от нея и от приложенията й, т. е. вкл. и за М. Т.. Считат, че първоначалната искова молба е била редовна, поради което намират за 2 законосъобразни действията на съда по изпращането на преписи от нея.

Навеждат аргументи за дължимост на сторените от М. Т. разноски.

Поддържат, че според практиката на ВКС за дължимостта им е без значение какво е основанието за прекратяване на делото по отношение на ответника (като прекратяването може да е и поради нередовност на искова молба), ако ответникът е направил разноски преди прекратяване на производството.

Считат, че според съдебната практика връчването на препис от нередовна искова молба няма значение за отговорността за разноски. В този смисъл се позовават на определение № 61 от 18.02.2021 г. по ч. гр. д. № 75/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и на определение № 2521 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2526/2023 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Посочват, че М. Т. е направила разноските си след като е получила препис от исковата молба и преди да е била уведомена за прекратяването на производството. Поддържат, че според съдебната практика разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК се дължат при прекратяване на делото, когато съдът се десезира от правния спор поради недопустимост на иска, дори преди на ответника да е бил изпратен препис от исковата молба страна с указания по чл. 131 ГПК, стига разноските да са направени по повод на недопустимите искови претенции, като се позовават на определение № 23 от 15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4577/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС.

Благоевградският окръжен съд след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

РС-Сандански е сезиран с искова молба, подадена от М. Н. Б. и Е. М. И. срещу К. Г. Т., М. А. Т. и С. К. Т., с която се иска на основание чл. 135 от ЗЗД съдът да обяви за недействителен по отношение на ищците договор за дарение, сключен на 22.07.2022 г., с който К. Т. и съпругата му М. Т. даряват на своята дъщеря С. Т. недвижим имот, притежаван в режим на СИО. Исковете са предявени за ½ идеална част от имота. С разпореждане № 1599 от 25.09.2023 г. районният съд е разпоредил преписи от исковата молба и от приложенията към нея да бъдат връчени на ответниците за писмен отговор.

На 10.10.2023 г. на М. Т. е връчен лично препис от исковата молба. На същата дата преписи от нея са връчени и на К. Т. и С. Т.. Всеки един от тях е подал отговор на искова молба. М. Т. е подала отговор на искова молба с вх. № 9293/10.11.2023 г., в който е поддържала, че искът срещу нея е недопустим, поради липса на правен интерес. С молба с вх. № 9375/13.11.2023 г. тя е 3 отправила искане да й бъдат присъдени разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 812 лв. С определение № 939 от 14.11.2023 г. по гр.д. № 876/ 2023 г. на РС-Сандански е било прекратено производството по делото спрямо нея и ищците са били осъдени да й заплатят разноски в размер на 1 812 лв.

Ищците подали частна жалба срещу тази част на определението, с доводи, че иск срещу М. Т. не е бил предявяван - тя била посочена единствено в „шапката“ на исковата молба, като не били изложени твърдения за нея в обстоятелствената част или в петитума на исковата молба, както и че при наличието на нередовност е следвало съдът да им даде указания.

С определение № 325 от 22.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 98/2024 г. на ОС– Благоевград е отменено определението на РС–Сандански, в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на М. Т. и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В мотивите на определението на окръжния съд е посочено, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, понеже не е дал указание за отстраняване на допуснатите нередовности на исковата молба и е прекратил производството по отношение на ответник, срещу когото не е налице валидно заявена искова претенция.

С протоколно определение от 09.04.2024 г. РС-Сандански е оставил без движение исковата молба и е указал на ищците в едноседмичен срок от съобщаването да представят поправена искова молба, с препис за ответниците, с която да уточнят претенцията си към посочения в титулната част на първоначалната искова молба ответник М. Т. и в тази връзка да изложат съответните обстоятелства, като е посочил, че в противен случай производството по делото по отношение на М. Т. ще бъде прекратено. В изпълнение на указанията ищците са подали молба с вх. № 3529/19.04.2024 г., в която заявяват, че представят поправена искова молба, в която са отстранили несъответствието между титулната част, обстоятелствената част и искането до съда, както и че претенцията им не е насочена към М. Т.. Към молбата са приложили 2 бр. преписи от поправената искова молба, която е предявена само срещу К. Т. и С. Т..

С обжалваното в настоящото производство определение № 411 от 22.04.2024 г. по гр.д. № 876/2023 г. на РС-Сандански е прекратено 4 производството по делото по отношение на М. Т. и ищците са осъдени да й заплатят сумата от 1 812 лв. разноски по делото. За да се произнесе в посочения смисъл, районният съд е съобразил, че на посочения в първоначалната искова молба ответник М. Т. е връчен препис от исковата молба, че същата е направила разноски за подаването на отговор, след което производството е прекратено спрямо нея по причина, която е извън нейното поведение. Позовал се е на съдебна практика, обективирана в определение № 61 от 18.02.2021 г. по ч. гр. д. № 75/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и на определение № 2521 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2526/2023 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и е посочил, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като е изразил становище, че законодателят не е направил разграничение на основанията за прекратяване, поради което ответникът има право на разноски и в случаите на констатирани в хода на производството нередовности на исковата молба и прекратяване на производството по отношение на ответник, който е бил посочен като такъв в първоначалната искова молба, но не и в поправената такава.

Частната жалба е подадена срещу определението, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника М. Т., както и в частта му, с която частните жалбоподатели са осъдени да й заплатят разноски по делото. Като разгледа доводите и исканията в частна жалба съдът прецени, че в частта й, с която определението се обжалва в частта за разноските, жалбата има характер на искане по чл. 248 ГПК.

По частната жалба срещу прекратителната част на определението:

Частната жалба е редовна и подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, чрез адвокати с надлежна представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Частта на жалбата, с която се обжалва определението в частта му, с която е прекратено производството по отношение на М. Т., е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото подлежат на обжалване, а съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС преграждащи развитието на производството са именно определенията за прекратяване на производството.

За да се прецени легитимацията на частните жалбоподатели да обжалват 5 тази част на определението, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно решение № 446 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1080/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС „ищецът е този, който определя страните в процеса - от чие име и срещу кого предявява иска. По правило, лицето, посочено в исковата молба като ищец или ответник, става страна, а не лицето, което подателят на исковата молба е възнамерявал да направи страна. Кой се сочи за страна обаче, трябва да се извлече не от буквалния текст на молбата, а от нейния смисъл, преди всичко от правоотношението, предмет на иска“. В случая ищците са предявили субективно съединени искове по чл. 135 ЗЗД срещу М. Т., К. Т. и С.

Т., понеже изрично са посочили в исковата молба, че тя се предявява и срещу М. Т., а от нейния смисъл не може да се извлече обратното. Затова М. Т. е станала страна, дори и да не е било възнамерявано от ищците.