Решение № 344 от 01.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000502283 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260392 от 28.02.2023 год., постановено по гр.д.№ 4355/2019 год. по описа на Софийски градски съд, I-21 състав е уважен предявен от Н. П. А., А. П. А., Н. И. С. и К. И.

Г. против Й. П. Д. – Д., Р. Д. л. и Б. Н. К. иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН, като е прогласено за нищожно саморъчно завещание с вписана дата 16.07.2018 г., депозирано при нотариус А. Л. на 16.07.2018 г., рег. в АВп с вх. № 603 от 18.07.2018 г., обявено при нотариус А. Л. на 04.09.2018 г., рег. в АВп с вх. № 781 от 05.09.2018 г., съставено от името на И. К. Г., починал на ******** г., като с решението са разпределени и разноските в производството.

С определение № 263676 от 09.06.2023 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ответниците Й. П. Д. – Д., Р. Д. л. и Б. Н. К. за изменение на постановеното решение в частта за разноските досежно присъдените в тяхна тежест разноски.

Решението е обжалвано от ответниците Й. П. Д. – Д., Р. Д. л. и Б. Н. К. с пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че съдът неправилно е преценил предявените искове за процесуално допустими, считайки направените от ответната страна оспорвания и възражения за неоснователни. Поддържат липса на родствена връзка между завещателя и ищците, твърдящи, че са негови наследници и поради това, което прави исковете недопустими. Оспорват също така изводите на съда с които е прието, че 1 саморъчното завещание не е написано и подписано от лицето от което изхожда, като в тази насока по делото са приети съдебно-почеркови експертизи. Молят за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по делото.

Въззиваемите Н. П. А., А. П. А., Н. И. С. и К. И. Г. оспорват наведените по жалбата доводи, като неоснователни. Твърдят, че първоинстанционният съд е изследвал задълбочено ангажираните от страните доказателства и е достигнал до правилни изводи, дали основание за обявяване на завещанието за нищожно. Молят за потвърждаване на решението, като претендират разноски.

Подадена е и частна жалба от Й. П. Д. – Д., Р. Д. л. и Б. Н. К. срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че същото е неправилно, тъй като присъдените на ищеца А. разноски са завишени, а останалите ищци изобщо нямат права на разноски, поради липса на доказателства за извършени такива.

Въззиваемите страни по частната жалба оспорват същата и молят съда да я остави без уважение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба от Н. П. А., А. П. А., Н. И. С. и К. И. Г. против Й. П. Д. – Д., Р. Д. л. и Б. Н. К. са предявени обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност, както следва: 1/ с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН и 2/ по чл. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за проглясяване на нищожно, евентуално за унищожаемо, саморъчно завещание с вписана дата 16.07.2018 г., депозирано при нотариус А. Л. на 16.07.2018 г., рег. в АВп с вх. № 603 от 18.07.2018 г., обявено при нотариус А. Л. на 04.09.2018 г., рег. в АВп с вх. № 781 от 05.09.2018 г., съставено от името на И. К. Г., починал на ******** г.

Твърди се, че ищците са наследници по закон на по ¼ идеална част за всеки от тях, от наследството на И. К. Г.. Поддържат, че четири дни преди смъртта му, на 18.07.2018 г. при нотариус А. Л. било депозирано саморъчно завещание от името на наследодателя им, обявено на 04.09.2018 г., вписано в АВп с вх. № 781/05.09.2018 г., което завещание е неавтентичен документ, не било в необходимата форма и не било подписано от наследодателя И. Г.. Освен това се твърди, че към момента, в който завещанието било предявено, наследодателят бил в тежко психофизическо състояние в резултат на напредналата му неизлечима болест и приеманите от него медикаменти, поради което не могъл да разбира и ръководи действията си. На основание изложеното в обстоятелствената част на исковите молби, ищците правят искания до съда да прогласи нищожността на саморъчно завещание от 18.07.2018 г., поради неспазване правилата на чл. 25 ал. 1 от ЗН за 2 написване изцяло от завещателя и липса на изискуеми по закон реквизити, а евентуално съда да постанови унищожаване на завещанието, поради неспособност на завещателя да завещава.

Ответниците Й. П. Д. – Д., Р. Д. л. и Б. Н. К. легитимацията на ищците по предявените искове, като твърдят, че не са роднини по съребрена линия на завещателя. По същество оспорват твърденията за неавтентичност на документа и съдържащото се в него завещателно разпореждане. Оспорват твърденията за неспособност на наследодателя за валидни волеизявления за завещателни разпореждания с имуществото си.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Доколкото първия формулиран в жалбата правен въпрос е свързан с редовността на исковата молба и оттам с допустимостта на постановеното решение, то при извършената служебна проверка въззивния съд приема следното:

Между процесуалноправната легитимация и материалноправната легитимация няма съвпадение. Първата следва от правното твърдение на ищеца и в този смисъл проверявайки дали искът е предявен от и срещу надлежна страна съдът трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Ето защо надлежен ищец в настоящия случай по иска с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН е този който твърди е родство и съответно наследяване по закон на наследодателя И. К. Г..

Съответствието между процесуалноправната легитимация и материалноправната легитимация е въпрос по съществото на спора, който съдът изследва с решението си. Т.е. той обоснована основателността на иска, но не е неговата допустимост. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол, свеждащ се наличието на материалноправна лигитимация на ищците, в качеството им на наследници на И. К. Г. и действителноста на завещанието на посоченото основание, намира следното:

Не е формиран спор пред въззивния съд относно това, че е депозирано от И. К. Г. на саморъчно завещание на 18.07.2018 г. при нотариус А. Л., както и неговото обявяване на 04.09.2018 г., и вписване в АВп с вх. № 781/05.09.2018 г.

Спорен въпрос по делото дали ищците имат качеството на роднини по съребрена линия, т.е. са наследници по закон на наследодателя си И. К. Г.. Твърденията са, че наследодателката на ищците А. П. А. и Н. П. А. – С. К. А. е еднокръвна сестра на наследодателя И. К. Г., а наследодателят на ищците Н. И. С. и К. И. С. – И. К. И. е едноутробен брат на наследодателя И. К. Г., които твърдения се оспорват от ответниците. За да бъде даден отговор на този въпрос, съдът след внимателен и цялостен анализ на събраните по делото многобройни писмени доказателства, приема следното:

По отношение произхода на С. К. А.:

Видно е от Акт за раждане № 1-II от 02.01.1931 г., че С. К. А., с рождена фамилия И., е родена на ******** г. от майка Т. П. Г., по мъж К. И., като съдът приема, че лицето, вписано като майка с имена Т. П. Г. е индентично с името Т. П. Г.. Като баща на детето е вписано 3 лице с имена К. И. Г., което съдът приема за идентично с лицето К. И. И., тъй като е видно от направената отметка, че майката Т. П. Г. е „по мъж К. И.“, така и от дадените бащино и фамилно име на детето – С. К. И.. Отделно от това, произходът й не се опровергава от извлечението от регистрите на населението за ул. „***“ № 6 от 1947 г., където К. И. И. е отбелязан като домакин, И. К. И. – съпруга и С. К. И. – дъщеря. Очевидно е, че втората съпруга на К. И. И., с която той е сключил брак през 1940 г., не е рождена майка на С. К. И..

Даже и да бъде прието, което обстоятелство обаче не е доказано, че С. К. И. е била осиновена от втората съпруга на К. И., на която е вписана като дъщеря в акт за женитба № 2387 от 04.05.1948 г., това обстоятелство не променя отношенията й с нейната майка по рождение Т. П. Г.. Това е така, тъй като съгласно чл.49 от Закона за извънбрачните дена и осиновяването /отм. 1949 г./, осиновеният запазва всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. Това законодателно разрешение е възприето и в чл.81 ал.3 /отм./ от Закона за лицата и семейството и не се дерогира със Семейния кодекс от 1968 г. – чл.105 от ПЗР на СК се отнасят до заварени висящи производства по осиновяване, а не за приключили такива. Изложеното дава основание на въззивния съд да прием, че Т. П. Г. е рождена майка на С. К. А..

По отношение произхода на И. К. И.:

Относно произхода му по делото е представен документ, именуван в началото на текста „акт за раждане на И. К. И.“, съставен на ******** г., със съставител К. Ц. – помощник кмет и длъжностно лице по гражданското състояние на трето районно кметство при Софийската община. Удостоверява се в документа, че в кметството се е явил К. И. И. и е обявил раждане на едно дете от мъжки пол, като заявил, че се е родило в неговото жилище на ******** г.

„от него и съпругата му В. И.“.

Неоснователни са доводите на ответниците, досежно липсата на роднинска връзка между Т.

Г. и И. И., поради удостовереното, позовавайки се на чл.53 от Закона за лицата /отм./, тъй като съгласно тази разпоредба, с акт за раждане се доказва само законното произхождение на детето. По смисъла на отменения Закон за лицата, законно произхождение на детето е произхождение на детето от бащата. В този смисъл е разпоредбата и на чл.55 от Закона за лицата /отм./, според който предпоставките за ползването от звание „законно дете“ са ползването от детето на името на бащата и приемането и грижата на бащата като за свое дете. В този смисъл се употребява изразът „законно произхождение на детето“ и в чл.46 и чл.52 от същия закон. Следователно актът за раждане е задължителен способ за установяване на произхождението на детето от бащата. Произходът на детето от майката може да се установи с всички доказателствени средства. На следващо място, актът за раждане, който установява произхода, следва да бъде вписан в книгите за гражданско състояние, но върху представения акт за раждане такова вписване не е отбелязано. В горния ляв ъгъл на документа е отбелязано единствено число „737“ без пояснения какво означава.

При липса на данни за надлежно вписване в регистрите за гражданското състояние на представения акт за раждане, не съществува пречка произходът на И. К. И. от майката да се установи с всички доказателствени средства, допустими по действащия процесуален закон.

4

В тази връзка е представено по делото и свидетелство за свето кръщение от 31 януари 1926 г., което удостоверя приемане на свето кръщение от дете от мъжки пол с кръщелно име И., родено на ******** г., в което свидетелство са отбелязани като родители К. И. И. и законната му съпруга Т. П. Г.. Следва да бъде посочено, че свидетелството за свето кръщение е документ, издаден от свещеник в Българската екзархия, удостоверяващ приемане от лице на православно вероизповедание, като по време на неговото издаване – 31.01.1926 г., Царство България е било подчинено на Светия Синод на Българската Църква, съгласно чл.39 от Търновската Конституция и чл.1 от Екзархийския устав. Този документ сам по себе си не удостоверява произхода на И. К. И., но удостоверява неговото явяване с лицата К. И. И. и законната му съпруга Т. П. Г., както и тяхното изявление пред свещеника, че са родители на това лице. Самият свещеник не е компетентен да удостовери произхода на лицето, приело свето кръщение, но е компетентен да удостовери изявлението на лицата, които са го довели за кръщение, че са негови „православни родители“.