Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1076 от 02.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2804/2022
Вид
Решение № 1076
Подписан
02.03.2023
В сила
02.03.2023
Състав
Анелия Маркова, Ваня Николаева Иванова, Георги Стоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100502804 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20220759 от 09.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 5966 по описа за 2020 г. от СРС, І ГО, 167 състав е уважен, предявеният от „ЧЕЗ Е.Б.” АД срещу П. Т. Т., иск по чл. 422, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 325,32 лв., представляваща стойност за ел.енергия, начислена за периода 07.06.2015 г.04.09.2015 г., по фактура № 0187076422/05.05.2016 г. въз основа на констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия № 1013001 от 04.09.2015 г. за електроснабден имот, находящ се в гр.София, *******, с клиентски номер № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 25.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 36335/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167-ми състав, като отхвърля иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 99,30 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.05.2016 г.- 14.06.2019 г. В тежест на ответника са 1 възложени разноски в размер на 637,35 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от П. Т.

Т., ответник пред СРС.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че по делото не било доказано пълно и главно правото на ищеца да извършва корекция на сметката за ел.енергия. Не бил предвиден и ред за уведомяване на клиентите. Не било доказано такова уведомление. Не била спазена процедурата за извършване на процесната проверка. Искът не бил доказан по основание и размер. Счита, че решението е постановено в разрез със съдебната практика на ВКС по сходни казуси.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което иска да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от „Чез Е.Б.“ АД, сега с наименование „Е.П.“ ЕАД, ищец пред СРС. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на първоинстанционното решение. Претенцията им била доказана – налице било облигационно отношение между страните. Установено било при проверката, че са нарушени холограмните стикери и пломбите на големия капак на електромера, позовава се на заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на експертизата на СТИ в БИМ. Противно на соченото от въззивника, съдебната практика на ВКС признавала правото на ищеца да прави корекция на сметката за ел.енергия. Сочи, че в ОУ бил предвиден ред за уведомяване – чл.17, чл.18 и чл.49, ал.2 от ОУ. Срокът за уведомяване бил 7-дневен, а уведомяването се извършвало чрез пощенска пратка. В случая дружеството-ищец било положило усилия да уведоми клиента. Касаело се до обективна отговорност. Затова не било нужно да се доказва пряко участие в промяната на схемата на свързване; касаело се до специална отговорност.

Установено било, че размера на задължението е определен съгласно утвърдените от КЕВР, цени. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима:

Решението е връчено на въззивника на 21.01.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 03.02.2022 г./по пощата/, поради което съдът приема, че същото 2 е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес на въззивника /ответник пред първата съдебна инстанция/ за обжалване на решението на СРС.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

За издадената на 31.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 36335 по описа за 2019 г. на СРС, 167-м състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК.

За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 02.01.2020 г.

Исковата молба е предявена на 03.02.2020 г./пон/, по пощата, т.е. в срок.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че о т представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е начислил на ответника сумата от 325,32 лева, представляваща стойност на електроенергия, начислена служебно за периода от 07.06.2015 г. до 04.09.2015 г. по Фактура № 0187076422 от 05.05.2016 г. въз основа на констативен протокол от извършена проверка № 1013001 от 04.09.2015 г. за електроснабден имот, находящ се в гр.София, кв.„*******, с клиентски № *********.

Спорът между страните се концентрирал върху наличието или липсата на предпоставките за възникване на процесното вземане. По този въпрос СРС е приел, че от представените доказателства - Заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията с вх. № 1201793200 от 01.04.2015 г., споразумителен протокол от

01.04.2015 г. и

Заявление за отсрочване/разсрочване на задължения с вх. № 1202124940 от 29.02.2016 г., подписани от ответника и подадени до ищеца относно имот с клиентски номер *********, се установява, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение за продажба на електрическа 3 енергия за процесния електроснабден имот, към което правоотношение били приложими Общите условия.

От представения и приет като доказателство по делото Констативен протокол № 1013001 от 04.09.2015 г., се установявало, че на същата дата е извършена проверка от служители на отдел "Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение“ АД на електромер с фабричен № 1450953755, обслужващ процесния обект. Служителите на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите, констатирали, че:

„Нарушени са холограмните стикери на големия капак на електромера.

Пломбите на големия капак на електромера са нарушени. Пломбата на клемния блок е нарушена. С еталонен уред „ЕМСИСТ“ с фабричен номер ******* и свидетелство за калибриране Е-223/30.01.2014 г. е измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната ел. енергия от потребителя по време на проверката. Измерената грешка е „ – „ (минус) 87,97% (процента)“.

Вследствие направените констатации, служителите на ответника предприели посочените в т.4 на стр. 3 от констативния протокол действия след проверката, а именно: привеждане на измерването на електрическа енергия в изправност, пломбиран бил клемният блок на електромера, поставени били холограмни стикери на капака на електромера. Неизправният електромер бил демонтиран и поставен в безшевен чувал, който бил пломбиран с пломби и изпратен за извършване на експертиза в Българския институт по метрология /БИМ/.

За извършената проверка било изпратено писмо с изх. № N./07.09.2015 г. (л.24 от делото), което се било върнало с отбелязването „пратката не е потърсена от получателя“.

При извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ било констатирано с протокол № 580/11.04.2016 г., следното: „Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Датчика за регистриране отваряне капака на електромера е счупен и окъсен допълнително с тинол. Към един от проводниците в токовата верига има допълнително присъединено съпротивление. Има изменение на електрическата схема. По този начин са изменени метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, посочено в точките 4 т. 4.4. и т. 4.6.“.

След извършване експертизата на електромера било изпратено писмо на ищеца с изх. № N./26.04.2016 г. (л.25 от делото), което се е върнало с отбелязването „пратката не е потърсена от получателя“.

Въз основа на констативния протокол от БИМ било извършено преизчисление на сметката за ел.енергия по реда на ПИКЕЕ за периода от 07.06.2015 г. до 04.09.2015 г., т.е. три месеца назад от датата на проверката, извършена от служителите на ответника, за което била издадена процесната Фактура № № 0187076422 /05.05.2016 г., приложена от ищеца към исковата молба.

От заключението на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следвало да бъде кредитирано, се установявало, че: констатациите на метрологичната експертиза на СТИ в БИМ представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, водещо до неизмерване на потребената ел. енергия; общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 3312 KWh за периода от 90 дни било преизчислено математически правилно при спазване чл. 48, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ; при проверка на корекцията на сметката се установило, че изчисленията били математически верни и съответствали на действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от ДКЕВР.

С разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението с ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), на ДКЕВР (със сегашно наименование КЕВР) било делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР били приети ПИКЕЕ, които влизали в сила от 16.11.2013 г.

Извършената от служители на отдел "Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение“ АД, проверка, обективирана в констативния протокол от 04.09.2015 г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, била осъществена след влизането в силата на приетите ПИКЕЕ, поради което и последните представлявали приложим материален 5 закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия на основание същото.

СРС е посочил, че му е служебно известно, че понастоящем ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., са отменени изцяло - с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г., и с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт имала действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка, извършена на 04.09.2015 г., били действалите към този момент чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.) – в този смисъл било и Решение № 264475 от 6.07.2021 г. по в. гр. д. № 6576/2020 г. по описа на СГС, II-„В“ въззивен състав.

В разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ било предвидено законово основание крайният снабдител (доставчикът), каквото качество имал „Чез Е.Б.“ АД, едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждали различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата били регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба била да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител (доставчик) бил освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят имал право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред, данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект 6 електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ, начини, било достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не бил длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.) –така било прието в Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т.дело № 1156/2016 г., ІІ т. о., ТК.