Решение № 1557 от 23.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1557 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100504686 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4686/202 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД гр.София срещу решение №20207684 от 04.11.2021 г постановено по гр.д.№8849/21 г на СРС , 160 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от разликата над 935,97 лева до предявения размер от 1517,67 лева – незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018 г за ап.№2 в гр.София ж.к.**** ведно със законната лихва от 12.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 159,03 лева до предявения размер от 258,59 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 30.05.2019 г ; както и 6,86 лева лихви за забава върху главница за дялово разпределение от 32,86 лева за периода 30.06.2016 г – 30.05.2019 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.12.2019 г по ч.гр.д.

№33516/2019 г. на СРС , 160 състав ; както и в частта за разноските ;

- по насрещна въззивна жалба на Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД гр.София срещу А. , че същият дължи 935,97 лева– незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018 г за ап.№2 в гр.София ж.к.**** ведно със законната лихва от 1

12.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; 159,03 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 30.05.2019 г ; главница за дялово разпределение от 32,86 лева за периода 01.05.2016 г – 30.04.2018 г , ведно със законната лихва от 12.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.12.2019 г по ч.гр.д.№33516/2019 г. на СРС , 160 състав ; както и в частта за разноските .

Въззивникът „Т.С. “ ЕАД гр.София излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ /2014 г/ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок от датата на публикуване на общите фактури в интернет . За публикуването има съставени констативни протоколи от нотариус . Общите фактури са издадени съответно на 31 юли , съответно 2016 г , 2017 г и 2018 г и сумите по тях са станали изискуеми септември месец на съответните години . Предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.06.2019 г процесните вземания не са погасени по давност .

Въззивникът Б. Л.А. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като не е доказано , че е потребител на топлинна енергия и вземанията не са доказани .

Въззивниците са подали отговори на въззивната жалба на насрещната страна с общи доводи за неоснователност .

Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника „Т.С. “ ЕАД на 10.11.2021 г и е обжалвано в срок на 23.11.2021 г . В срок е и насрещната въззивна жалба , тъй като препис от въззивната жалба на ищеца е връчена на новия особен представител на ответника на 04.04.2022 г , а насрещната въззивна жалба е подадена на 18.04.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По въззивната жалба на Т.С. “ ЕАД .

За да отхвърли частично исковете за главница и за лихви за забава СРС е приел , че съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са приложими за спорната част от процесния период /м.05.2015 г – м.05.2016 г / клиентите са длъжни да 2 заплащат стойността на фактурата по чл.32 ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32 ал.2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При липса на доказателства за публикуване на месечните сметки на интернет страницата на ищеца приложим е чл.114 ал.2 ЗЗД и погасителната давност за задължението по всяка месечна сметка е започнала да тече от момента на възникването му . В случая предвид подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.06.2019 г погасени по давност са задълженията за главница за периода м.05.2015 г – м.05.2016 г . Давността за задължението за спорния „граничен“ месец 05.2016 г е започнала да тече на 01.06.2016 г и е изтекла до 01.06.2019 г , защото заявлението е подадено на 12.06.2019 г . По-старите задължения също са погасени по давност .

Мотивите на СРС напълно се споделят и от настоящия съд , а въззивната жалба на „Топлификация София“ ЕАД е неоснователна . Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.

По въззивната жалба на Б.А.

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот по чл.153 ЗЕ . Представени са нотар.акт на л.14-16 от делото пред СРС и удостоверение за наследници на Л.А. , според които ответникът е собственик на процесния топлофициран имот т.е. потребител по чл.153 ЗЕ .

Дължимите суми от ответника са доказани с представените по делото писмени доказателства и СТЕ . Според СТЕ , измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ установява извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника . В ЗЕ и Наредба №16334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването е уредено как се установява доставената топлинна енергия като липсва изискване това да става с официални документи .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на спора ответникът дължи част от разноските на ищеца пред настоящия съд /депозит за особен представител , държавна такса и юрисконсултско възнаграждение / в размер на 173,18 лева.

Ответникът дължи и 50 лева държавна такса в полза на СГС .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

3

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20207684 от 04.11.2021 г постановено по гр.д.№8849/21 г на СРС , 160 състав .

ОСЪЖДА Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 173,18 лева разноски пред СГС .

ОСЪЖДА Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати 50 лева държавна такса по сметка на СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4