Решение № 12670 от 12.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47089/2021
- Вид
- Решение № 12670
- Подписан
- 12.11.2022
- Състав
- СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 12670 гр. София, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110147089 по описа за 2021 година
Производството ПО ДЕЛОТО е образувано по искове, предявени от „Т. С. ЕАД против Е. О.
Д., ЕГН ********** И С. И. Д., ЕГН ********** за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: ГР.С.ЖК О.1, БЛ. ВХ., ЕТ. АП. 28, аб.№ 346192, както следва: 565,17 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 23.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 83,64 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 13.4.2021 г., 25,99 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 23.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,14 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 13.4.2021 г. – за които задължения по ч.гр.д.№ 23412/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От страна на ответниците не се оспорват начислените задължения, но исковете се оспорват с възражение, че правото на ползване на ответниците е погасено поради неупражняването му в период по-дълъг от 5 години, както и пре евентуалност – с вързажение за погасяване по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право 1 на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен въз основа на представените нотариални актове (л. 16-18 от делото), от които се установява право на ползване за Е. О. Д. и право на собственост в полза на С. И. Д.. Първоначално, когато през 1997 г. двамата съпрузи продават на дъщеря си имота, и двамата запазват за себе си пожизнено право на ползване. Впоследствие, през 2018 г. дъщерята заедно с нейния съпруг даряват целия имот само на бащата С.. Поради сливане на качеството ползвател и собственик, правото на ползване на С. Д. е погасено на това основание. Правото на ползване на Е. продължава да съществува и след като правото на собственост е прехвърлено в полза на С.. Съдът намира за неубедително проведеното от страна на ответниците доказване, че правото на ползване е погасено поради неупражняване в продължение на 5 години – на основание чл. 59, ал. 3 ЗС.
Като се има предвид, че ползването може да се изрази и в обикновено съхранение на вещи или отдаване под наем, а прекратяването може да бъде обявено по съдебен ред, за съда не представлява сигурно относно прекратяване на вещното право на ползването доказателство съобщеното от свидетеля на ответниците – че двамата живеят на дреги адреси.
Относно възражението за погасяване по давност.
Частично основателно е възражението за погасяване по давност – за задълженията, изискуеми към 23.4.2018 г. - три години преди подаване на исковата молба. Тъй като задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно общите условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по давност задълженията за топлинна енергия за периода 1.5.2017 г. -28.02.2018 г.
– в размер на 168,86 лв. Непогасени по давност са задължения за топлинна енергия в размер на 396,31 лв. и за периода 01.03.2018г.- 30.04.2020 г.
Няма погасени по давност задължения за лихви, като и за такса дялово разпределение, тъй като същите се претендират за период, който не се обхващат от периода на давността.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна за 206,70 лв. (от общо в размер на 275 лв. разноски.)
Претенцията на ответниците за разноски е основателна за по 111,30 лв. (от следващи се при 2 пълна неоснователност на исковете 450 лв.) за всеки от ответниците.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. О. Д., ЕГН ********** И С. И. Д., ЕГН **********, че имат задължения към „Топлофикация София” ЕАД, за които отговарят разделно - при равни дялове: 396,31 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2018г.- 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 83,64 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 13.4.2021 г., 25,99 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 23.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,14 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 13.4.2021 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 23412/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете за стойност на топлинна енергия - за периода 1.5.2017 г. -28.02.2018 г и за разликата над 396,31 лв. до 565,17лв., за които се претендира разделна отговорност - при равни дялове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3