Акт от 05.11.2019, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 351 05.11.2019г. град Стара Загора

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Р.

ТОДОРОВА административно дело № 219 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Й.Г.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.А. ***, уточнена с писмена молба вх. № 2997/ 06.06.2019г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са предявени субективно и обективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора и Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с искане за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 5 837.91 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. имуществени вреди и за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни административни актове - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на Районно управление – П. към ОД на МВР – Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на актовете за отмяна на посочените заповеди, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС – товарен автомобил „.....“ с рег. №....., считано от 01.03.2018г., до заплащане на дължимата глоба по фиш № М95937/ 11.12.2015г. Посочената заповед е била обжалвана и съответно отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 293/ 31.10.2018г., постановено по адм. дело № 319/ 2018г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Ищецът сочи, че отнетото с отменената като незаконосъобразна ЗППАМ свидетелство за регистрация на МПС му е върнато едва на 13.12.2018г. Междувременно със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172 от 09.06.2018г., издадена от Началника на Районно управление - П. към ОД на МВР – Пазарджик, на Й.Б. е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца, считано от 09.06.2018г., като едновременно с издаването на заповедта са били отнети двете регистрационни табели на товарен автомобил „.....“ с рег. № ......

Посочено е в исковата молба, че ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. е била оттеглена със Заповед №310з-102 от 27.09.2018г. на Началника на РУ-П., като отнетите с оттеглената заповед за прилагане на ПАМ регистрационни табели са върнати едва на 05.12.2018г. Ищецът твърди, че ППС - товарен автомобил „.....“ с рег. №....., което е било спряно от движение, съответно на което е била прекратена регистрацията по силата на приложените с посочените по-горе заповеди принудителни административни мерки, е било използвано за осъществяваната от него дейност като земеделски производител – отглеждане на пчели с над 200 кошера, разположени в различни населени места, във и извън населеното място, в което е постоянното му местоживеене. С оглед на наложените принудителни административни мерки ищецът не е можел да ползва товарния автомобил, което е наложило да сключи договор за наем за ползването на друг автомобил във връзка с осъществяваната дейност, при заплащане на съответните наемни цени - общо в размер на 5 800лв. Наред с това направил разходи в размер общо на 14лв. за издаване на 2 бр. документи (Удостоверение № 122800-23209/ 20.08.2018г. и справка за нарушител/водач № 122800-31257/ 07.11.2018г), заплатени с вносни бележки на 15.08.2018г. и на 02.11.2018г.

Твърди, че за лечение на психотравмата, причинена от издадените от ответниците незаконосъобразни административни актове, направил и разходи за медикаменти - в размер на 20.90лв за медикамента „Clonarex” и 3.01лв. за медикамента “Deanxit“, предписани му от д-р Д. К.. Счита, че така направените разходи в общ размер на 5 837.91лв., представляват имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложените му принудителни административни мерки със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора и със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик, обезвреда за които имуществени вреди претендира чрез предявените субективно съединени искове срещу ответниците, при условията на солидарност на задължението за обезщетяване.

Исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на посочената по-горе незаконосъобразна административна дейност, се свързва с твърдения за претърпени стрес и обида от отношението, проявявано към него; за претърпяна психотравма, довела до състояние, диагностицирано като „разстройство на адаптацията“, за преодоляване на което състояние му е била назначена медикаментозна терапия. Сочи, че претърпените негативни изживявания и психо-емоционален дискомфорт представляват неимуществени вреди, подлежащи на репариране, като в тази връзка счита, че справедливото им обезщетение би било такова в размер на 10 000лв, каквото обезщетение претендира спрямо ответниците също в условията на солидарност.

Претенцията за солидарно осъждане на ответниците е обоснована с приложимост към случая на чл.53 от ЗЗД /ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно/. В причинно - следствена връзка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД и със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П., обвързва твърдения за произтеклата невъзможност да ползва автомобила си и настъпването на описаните в исковата молба вреди от имуществен и неимуществен характер, което според ищеца сочи на съпричиняване – два отделни незаконосъобразни административни акта са в причинна връзка с един и същ вредоносен резултат.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор на исковата молба и писмено становище, оспорва предявените срещу ОД на МВР – Стара Загора искове като недоказани и неоснователни. Поддържа, че твърдените от ищеца като претърпени имуществени и неимуществени вреди не са във връзка с издадената от орган на МВР – Стара Загора Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0284-000245 от 06.03.2018г., по съображения, че: 1. Соченото в исковата молба като време на настъпване на твърдените вреди, както с имуществен, така и с неимуществен характер, е след издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик и съотв. след наложената с тази заповед ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС“; 2. Не по силата на приложената ПАМ със ЗППАМ №18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ при РУ - Казанлък, е било възпрепятствано фактическото ползване на автомобила ……….. рег. № ....., доколкото до 09.06.2018г., т.е до момента на проверката, извършена на водача на това ППС – Й.Б., от контролните органи в гр. П., след която проверка е била издадена ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. от Началника на РУ-П., ищецът очевидно е управлявал автомобила си; 3. Необходимостта Й.Б. да сключи договор за наем на автомобил, не следва от приложената със ЗППАМ № 18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък ПАМ по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС – товарен автомобил „.....“ с рег.№ ..... и 4. Липсва причинно-следствена връзка между твърдяната като настъпила психотравма и отменения като незаконосъобразен акт на орган на ОД на МВР - Стара Загора, доколкото доказателствата по делото сочат, че настъпването на психотравмата се свързват с наложената ПАМ със ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик. С подробно изложени съображения се обосновава, че нито е установено, нито е доказано настъпването на каквито и да е било вреди (имуществени и/ или неимуществени) за ищеца, които да бъдат разглеждани като резултат от незаконосъобразна административна дейност на орган или на длъжностно лице на ОД на МВР – Стара Загора, свързана с издадената и впоследствие отменена с влязло в сила съдебно решение ЗППАМ №18-0284-000245 от 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък. Счита, че макар двата административни акта, с които ищецът обвързва твърденията си за претърпени вреди, да са действали в даден период от време едновременно, тяхното отражение върху имуществената и неимуществена сфера на ищеца не е еднакво или покриващо се, съответно не е налице общност в твърдяното причиняване на увреждане. С доводи за липса на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Стара Загора, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция срещу ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - Пазарджик, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор на исковата молба и писмено становище, оспорва предявените срещу ОД на МВР – Пазарджик искове, като недоказани и неоснователни. Счита, че не е налице нито една от предвидените в условия на кумулативност материалноправни предпоставки по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за причинени на ищеца имуществени, респ. неимуществени вреди. Счита, че доколкото Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172 /09.06.2018г. на Началника на РУ-П. към ОД на МВР-Пазарджик е била оттеглена, а не отменена като незаконосъобразна по административен или по съдебен ред, липсва каквото и да е било основание твърдяното увреждане да се свързва с незаконосъобразен административен акт на орган или на длъжностно лице на ОД на МВР – Пазарджик.

Обосновава, че не е доказано нито настъпването на релевираните от Й.Б. имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, нито че така твърдените вреди се намират в причинно-следствена връзка и са обусловени от правните последици на ПАМ, наложена Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ-П.. Счита, че доколкото на ищеца нееднократно са били налагани наказания за нарушения на ЗДвП, малко вероятно е настъпването на неимуществени вреди от естеството на посочените в исковата молба, във връзка с приложените ПАМ. По подробно изложени съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция срещу ОД на МВР – Пазарджик, като неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че са основателни до размера 5 800лв исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, обвързани с направени от ищеца разходи за наем на автомобил. Обосновава, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява както настъпването на претендираните от ищеца неимуществени вреди, така и че същите са резултат от издадените ЗППАМ, като ако и да са били налице някакви негативни емоционални изживявания за ищеца в известен период от време, същите не могат да се разглеждат като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. С оглед на което счита че исковата претенция, в частта по предявените искове срещу ОД на МВР – Стара Загора и ОД на МВР – Пазарджик искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.