Решение № 710 от 19.05.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 710

Видин, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

НЕЛИ ДОНЧЕВА

Членове:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

БОРИС БОРИСОВ

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ ДОНЧЕВА канд № 20267070600168 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл. 63в от ЗАНН, подадена от С. Й. Ц. от гр.София, чрез процесуален представител адв. Г.Б. от АК-Пловдив, срещу решение № 73/11.03.2026 г., постановено по АНД № 219/2026г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 10074514, издаден от ОД на МВР - Видин, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано.

Касаторът твърди, че съдебният акт е немотивиран - в него липсва произнасяне по направените от Ц. възражения, а именно: за липса на доказателства за валидно въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч., за издаване на ЕФ след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за неприспадане на максимално допустимата техническа грешка от 3 км./ч.

Иска да бъде отменено решението на ВРС и се постанови ново, с което да се отмени обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.

Ответната по делото страна – Областна дирекция на МВР-Видин, чрез процесуален представител юрк. Н. в съдебно заседание и с писмена защита оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - гр.Видин, не са взели становище по делото.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, не се споделят изцяло от Административният съд.

Прието е от ВРС, че на 21.05.2023г. в 17,56 ч. в област Видин, община Видин, на път 1-1, километър 8+370, с посока на движение от Дунав мост 2 към гр.Монтана, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, поставен съгласно ВОД РД - 11 - 1236 /11.11.2022г., МПС лек автомобил „ПЕЖО 208“ с рег.№ [рег. номер], е бил заснет с автоматизирано техническо средство № TFR1-M-559, със скорост установена 76 км./ч., разрешена 50 км./ч., превишена 26 км./ч. Нарушението е установено с АТСС. В последствие е бил издаден електронния фиш за налагане на глоба в размер на 100 лв. на жалбоподателя на основание чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДП за извършено от него нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП, като в електронния фиш е записано, че на посочената дата и час, на посоченото място, и при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено за населено място, процесния автомобил е бил заснет с цитираното автоматизирано техническо средство със скорост установена 76 км./ч., разрешена 50 км./ч., превишена 26 км./ч., както са посочени в оспорвания електронен фиш.

Не се спори, че превозното средство е собственост на С. Й. Ц..

От представените по делото доказателства е установена датата, на която обжалваният електронен фиш е връчен на касатора Ц., поради което и правилно ВРС е разгледал подадената в срок жалба.

ЕФ е издаден преди действието на Закона за въвеждане на еврото в Република България, поради което и посочената в него санкция е в лева, а не в евро. Обстоятелството, че връчването е при действието на закона не променя санкцията, а единствено изисква превалутирането ѝ в евро.

Пред ВРС е представена административна преписка, съдържаща електронен фиш за налагане на глоба, клип за установено нарушение, протокол за използване на автоматизирано техническо средство № 953р-3297 от 25.05.2023г., протокол за проверка № 2-11-22 от 08.09.2022г. на АТСС № 559, извлечение за дата на съставяне и връчване на ЕФ.

В приложения протокол за използване на АТСС липсва въвеждане на данни в част от графите му.

При така установената фактическа обстановка и предвид така представените писмени доказателства районният съд е приел, че ЕФ е законосъобразно издаден. Приел е, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, който не е бил лишен от възможността да разбере обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението и след като не е установил друго основание за отмяна е потвърдил електронния фиш.

Административен съд - Видин не споделя становището на Районен съд - Видин по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд за законосъобразност на процесния ЕФ.

На първо място липсва каквото и да било обсъждане на наведените във въззивната жалба доводи, а изложените мотиви като цяло са едностранчиви и силно ограничени.

На следващо място приложените по делото доказателства не съответстват с нормативно установените условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, определени в издадената на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. И по конкретно разпоредбата на чл.10, ал.1, във връзка с ал.3 (в действащата редакция на Наредбата към датата на извършване на нарушението).

Съгласно чл.189, ал. 4 от ЗДвП (в приложимата му редакция, обн. ДВ, бр.54/2017г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което (както в случая) не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според легалната дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи“, дадена в разпоредбата на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, такива са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролните органи (б.„а“) и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес (б.„б“). Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за всяко използване на мобилно автоматизирано техническо средство и система за контрол се попълва протокол съгласно приложението, а съобразно ал.3 от същата разпоредба – при работа с временно разположени на пътен участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

В случая, за установяване на вмененото с процесния ЕФ нарушение по делото са приети представените от ответника: протокол за използване на АТСС рег. № 953р-3297 от 25.05.2023 г., протокол за проверка № 2-11-22 от 08.09.2022г. на АТСС № 559, клип за установено нарушение с визуализиран лек автомобил с рег. № [рег. номер], ЕФ и извлечение за дата на съставяне и връчване на ЕФ.

От вписания в протокола за използване на АТСС рег.№ на служебен автомобил може да се направи извод, че в случая става въпрос за мобилно такова по смисъла на § 6, т. 65, т. б. „б“ ДР на ЗДвП.

Въпреки, че в бланката съществува текст „Наличните знаци са проверени преди и след измерването“, такива не се установява дали има и къде са поставени. Последното е необходимо, с оглед обстоятелството, че в ЕФ се твърди, че ограничението на скоростта от 50 км/ч е въведено със знак.

От представения клип, неразделна част от ЕФ, се вижда, че в платното за насрещно движение съществува пътен знак за ограничение на скоростта до 50 км/ч, но от никъде не е видно дали в платното за движение на жалбоподателя има знак, ограничаващ скоростта.

На следващо място, в протокола в графата за разстояние от евентуалния пътен знак с въведеното ограничение до АТСС е посочено 120 м, но графата „дигитална снимка (само за временно монтирани АТСС)“ не е попълнена, нито е приложена снимка към преписката. Не са посочени нито начало, нито край на участъка, както и № на първо статично изображение / видеозапис и № на последно такова. Всичко това разколебава твърдението на наказващия орган за наличието на пътен знак на твърдяното място.

Видно от същия протокол е, че общото ограничение на скоростта е 90 км/ч, поради което и наличието на пътен знак е било наложително, предвид скоростта, с която се е движел автомобилът на касатора – 76 км/ч. Липсата на доказателства за наличието на пътен знак води до извода за липса на нарушение.

Следва да се има предвид, че цитираните непопълнени графи се съдържат в бланката на МВР, която е приложена към преписката.

Предвид обстоятелството, че в ЕФ е посочено, че ограничението на скоростта от 50 км./ч. е въведена с пътен знак „В26“, който именно знак се твърди, че е нарушен от касатора, то и липсата на такъв знак, води до несъставомерност на деянието, тъй като общата допустима скорост за въпросния път е 90 км/ч.

Друго съществено обстоятелство по отношение на нарушението също остава неизяснено в производството, а именно – мястото на извършване. В протокола графата „град/с.“ не съдържа никакъв запис, независимо, че в графата за „точно местонахождение/областна дирекция“ е посочено път I–1 и ОДМВР Видин. Отделно в графата точно местонахождение отново се сочи път I–1 км 8+370 и посочената „посока на движение на контролираните МПС“ е от Дунав мост 2 към гр.Монтана в двете посоки. Но въпреки това конкретното местонахождение (локализацията с посочване на отбивки за населени места) на осъществения контрол липсва.

Направената служебна справка в интернет сочи, че I-1 км 8+370 се намира на Републикански път I-1 (Видин – София – ГКПП Кулата), в района на град Видин. Но точното място нито е посочено, нито е възможно да бъде установено. Отделен е въпроса, че в този тип производства посочването е задължетилно не само в протокола, но и в съдържанието на самия ЕФ.

Описаните по-горе непълноти и несъответствия в данните от приетите по делото доказателства, са останали неизяснени, предвид необходимостта от изясняване на въпроса относно точното местоположение на устройството и съществуващото ограничение, тъй като от липсата на такива доказателства, които да установят, че вмененото нарушение е действително осъществено от санкционираното лице, неминуемо разколебават доказателствената им стойност, а оттам и не могат да обусловят категоричен извод, че санкционираното с процесния ЕФ нарушение е действително осъществено, в частност, че е извършено по начина и с индивидуализиращите данни, описани в него. Следва да се посочи, че това са обстоятелства, които се оспорват по делото и тежестта на доказването им лежи именно върху наказващия орган.

При отсъствието на безспорни данни по делото, установяващи по несъмнен начин изпълнението на фактическия състав на описаното в обжалвания ЕФ нарушение, формираният от въззивния съд извод за неговата законосъобразност е неправилен. Именно на ответника се пада тежестта да установи, чрез допустимите доказателствени средства, с които само той разполага, че вмененото на касатора нарушение е действително осъществено от него, в това число по време, място и начин, описани в ЕФ, но в случая чрез представените доказателства, в това число от кръга на предвидените в чл.189, ал.15 от ЗДвП, с оглед установените в тях непълноти, това не е сторено, доколкото фактическата обстановка, свързана с установяването и заснемането на нарушението с АТСС не е изцяло изяснена. Следователно доказателствата по делото не налагат категоричен извод за осъщественото от касатора, вменено му с атакувания ЕФ нарушение, какъвто не може и не следва да почива на предположения.