Решение № 2260 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2260 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100505906 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5058/23.03.2025 г. по гр.д. № 62904/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 62-ри състав, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 0,73 лв., представляваща получена без основание сума по договор № 503554975 за месечни абонаментни такси по фактура № 0442066936/04.01.2022 г. за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за мобилна услуга № ****, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника по исковете – „А1 България“ ЕАД. Изложени са съображения, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа се, че не е установено именно ищецът да е заплатил сумата по процесната фактура, респективно да е настъпило намаляване на неговия патримониум.

Навеждат се доводи, че активно легитимирано по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е лицето, което фактически е платило сумата, а не лицето, чието задължение е било погасено с плащането. Поддържа се още, че от данните за липса на осъществявана дейност и на наети служители при ищеца следвало, че сумата не е платена с негови средства. Претендират се разноски.

Въззиваемият – ищец „Минолби“ ЕООД, е оспорил жалбата. Навел е доводи, че сумата е платена по фактура, издадена именно на него, плащането е прието от ответника като погасяващо негово задължение, а начисляването по процесната фактура не съответства на договореното между страните. Поддържа се, че и при фактическо плащане от трето лице е погасено задължение на ищеца, поради което имуществената му сфера е засегната.

Претендират се разноски за въззивното производство.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите писмени доказателства, че през периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. страните са били обвързани от договорни отношения по договор № 503554975 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, включително за мобилна услуга № ****, че ответникът е издал на ищеца фактура № 0442066936/04.01.2022 г. за процесния период, както и че сумата по фактурата, част от която е исковата такава, е заплатена.

От приетите по делото писмени доказателства – Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към договор № 503554975, Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 M клас и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за промоционални условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга, както и от приложената фактура № 0442066936/04.01.2022 г. с обобщената справка към нея и приложението А, се установява, че за процесния номер **** първоначално е бил договорен тарифен план A1 M клас M със стандартна месечна абонаментна такса 14,00 лв. без ДДС и месечна абонаментна такса с включена отстъпка 5,60 лв. без ДДС, към който е можело да бъде активиран и отделен пакет „Мобилен интернет 5 GB“ със стандартна месечна абонаментна такса 10,00 лв. без ДДС и месечна абонаментна такса с включена отстъпка 3,50 лв. без ДДС, докато с по-късното Приложение № 1 от 03.12.2021 г. същият номер е преминал към тарифен план A1 M клас S, при който стандартната месечна абонаментна такса е 9,00 лв. без ДДС, стандартната месечна абонаментна такса за плюс пакет – екстра за мобилен интернет на максимална скорост е 2,00 лв. без ДДС, а месечната абонаментна такса с включена отстъпка и допълнителни пакети е 6,51 лв. без ДДС, като в този план са включени 800 минути към всички национални мрежи, 20 кратки текстови съобщения, 3500 MB мобилен интернет за България и допълнителен плюс пакет от 1000 MB.

От приложението А към процесната фактура се установява още, че самият ответник е отчел промяната на тарифния план за този номер, като е посочил „A1 M клас M до 20.12.21 (стар тарифен план)“ и „A1 M клас S от 20.12.21 (нов тарифен план)“. В същото приложение са отразени начисления за месечна такса по новия план за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. в размер на 9,00 лв. с отстъпка 3,67 лв., частична месечна такса по новия план за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. в размер на 2,40 лв. с отстъпка 0,98 лв., върната сума от такси по предходна фактура в размер на 2,43 лв., както и отделно начислени пакети „Мобилен интернет 5 GB“ и „Плюс 1000 MB“ за част от процесния период и за следващ пълен период.

От обобщената справка към фактурата се установява, че именно за този номер за исковия период са начислени общо 11,49 лв. без ДДС, от които 6,75 лв. като такси по тарифния план и 4,74 лв. като други такси.

От молба-становище на ищеца и приложените към нея писмени доказателства – писмо изх. № 9990/30.05.2022 г. на А1 до директора на ОД на МВР – Бургас и извлечение от справка за издадени кредитни и дебитни известия по фактури, засягащи „Минолби“ ЕООД, се установява още, че по процесната фактура № 442066936/04.01.2022 г. е издадено кредитно известие № 652959287, с което е сторнирана сума в размер на 0,61 лв. без ДДС, съответно 0,73 лв. с ДДС. В приложеното извлечение това кредитно известие е индивидуализирано с посочване на номера на мобилната услуга, номера на фактурата, фактурираната стойност 11,49 лв. без ДДС, коригираната стойност -0,61 лв. и номера на кредитното известие. В писмото на А1 до ОД на МВР – Бургас също е отразено, че по подадените от „Минолби“ ЕООД оплаквания са проверени услугите и своевременно е издадено кредитно или дебитно известие. Не се твърди и не се установява това кредитно известие впоследствие да е било отменено от ответника.

Съдът приема, че условията по съглашението от 03.12.2021г. са влезли в сила 7 дни 2 след сключването на същото. Това е така, защото такова изявление изрично е посочено в приложението - заявлението за влизане в сила на условията незабавно не е подписано, което обосновава извод, че условията са започнали да обвързват страните 7 дни след постигане на съглашението от 03.12.2021 г. В случая преди 03.12.2021 г. месечната абонаментна такса за процесните услуги е била с по-нисък размер от тази по съглашението от 03.12.2021 г.

Ответникът твърди и е издал фактура, в която новите условия от 03.12.2021 г. са съобразени от по-късен момент - 20.12.2021 г. Това не е изгодно за ответника обстоятелство, същото е признато от него и като такова му е противопоставимо. Така съдът приема за установено по делото, че едва на 20.12.2021 г. за ответника по иска е възникнало валидно вземане към ищеца за заплащане на по-високата месечна абонаментна такса за процесните услуги.

При така установените факти въззивният съд приема, че сумата от 0,61 лв. без ДДС, начислена по процесната фактура, не е била дължима. Този извод следва при съобразяване на съглашенията по Приложение № 1 от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 от 03.12.2021 г., както и съобразно изложеното, на начина, по който самият ответник е разделил периода – до 20.12.2021 г. и след това. По новото приложение пакетът „Мобилен интернет 5 GB“ е договорен на цена 4,00 лв. без ДДС за цял календарен месец. В процесната фактура обаче за същия пакет са начислени 2,67 лв. без ДДС за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. и 3,00 лв. без ДДС за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., или общо 5,67 лв. без ДДС. Ако начислението за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. беше извършено пропорционално на договорената месечна цена от 4,00 лв. без ДДС, то за осем дни би възлизало на 1,06 лв. без ДДС, а за следващия пълен месец дължимата сума би била 4,00 лв. без ДДС, или общо 5,06 лв. без ДДС. Разликата между начисленото и дължимото възлиза именно на 0,61 лв. без ДДС, колкото е и стойността на кредитното известие.

В подкрепа на този извод е и самото кредитно известие № 652959287. С него ответникът е признал, че по процесната фактура е начислена в повече сума в размер на 0,61 лв. без ДДС, съответно 0,73 лв. с ДДС. Това е така, тъй като кредитното известие е издадено от ответника на ищеца, а същото по естеството си обективира намаляване на начисленото с фактурата задължение, арг. чл. 115, ал. 1 ЗДДС, поради което съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за издателя му факт.

По делото не се спори, че процесната сума от 0,73 лв. с ДДС по фактура № 442066936/04.01.2022 г. е платена.

Съдът приема за установено по делото, че тази сума е платена за сметка и от името на ищеца. Действително, документ, сочещ кой е платил сумата, по делото не е представен. Не се спори обаче, че сумата е платена, нито че плащането е извършено в брой. Не е установено трето лице да е платило сумата и то за своя сметка. Сочените от ответника твърдения за плащане от трето лице не са установени по делото, а негова е била доказателствената тежест за същото. Не е установено сумата да е била предадена на ответника от трето лице. Не е установено и че дори сумата да е била предадена на ответника от трето лице, това да е било направено от името и за сметка на трето лице.

Погасено е с плащане задължение, начислено на ищеца от ответника. Фискалният бон/разписката, които е следвало да се издадат за така извършеното плащане, не е задължително да се пазят от платеца. Опитните правила и житейската логика сочат на извод, че при липса на доказателства в обратния смисъл, то това плащане е било направено от името и за сметка на ищеца.

Действително, не се спори между страните, че договорът е за 2161 услуги, удостоверението от НАП установява, че към 2025 г. за ищеца няма регистрирани трудови договори с негови служители. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че процесната сума е платена за сметка на 3-то лице, каквито са твърденията на ответника по исковете.

Платено е задължение , което ответникът е посочил, че е на ищеца. Ответникът е приел това плащане като погасяващо начислените на ищеца задължения. Установено е по делото, че впоследствие, отчитайки допусната от ответника грешка във фактурата, ответникът е издал кредитно известие за сумата от 0,61 лв. без ДДС в полза на „Минолби“ ЕООД. Съвкупността от съставените от ответника писмени доказателства за неизгодни за него факти при липса на 3 доказателства в обратния смисъл съдът приема, че установяват факта, че плащането на процесната сума е извършено за сметка на ищеца и неговото имущество е намаляло с тази сума.

При така възприетото съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото на въззиваемия се следват разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на 50 лв. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като с оглед материалния интерес на спора, липсата на фактическа и правна сложност на делото и безспорното наличие на множество производства с идентичен предмет по договора между същите страни, претендираното възнаграждение от 50 лева е напълно адекватно на обстоятелствата по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5058/23.03.2025 г. по гр.д. № 62904 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 62 състав.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980 да заплати на „Минолби“ ЕООД, с ЕИК: 201995159, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,56 евро /50 лева/, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.