Определение № 268 от 09.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Ловеч, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600230 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

С определение № 53/06.04.2026 г. постановено по ЧНД № 88/2026 г., Троянският районен съд е оставил без разглеждане жалба вх. № 4878/ 04.03. 2026 г., подадена от Н. МК.

- Л. с ЕГН ********** от гр.П., ***, ет.2, ап.5, чрез адв. В. Кривошиева от ЛАК против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.02.2026 г. на Венцислава Кулева - прокурор в Районна прокуратура - Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 373/2025г. по описа на РУ Троян при ОДМВР Ловеч, водено за престъпление по чл.314 от НК, като недопустима и е прекратил производството по делото.

Срещу горецитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подадена жалба от от Н. МК. - Л. чрез пълномощника й адв. Кривошиева, в която излага, че същият е незаконосъобразен и моли да бъде отменен.

В тази връзка твърди, че образуваното досъдебно производство, което е прекратено с обжалваното постановление е образувано за деяние по чл.314 от НК. Счита, че правната квалификация на описаното в жалбата на НК. деяние, е за лъжесвидетелстване от страна на трима свидетели и документно престъпление от страна на С.П.К., като в съвкупност двете престъпления са довели до разместване на блага и имуществени вреди за жалбоподателката. При това положение, счита, че жалбата е допустима.

Твърди, че не са разпитани свидетели, които са очевидци, че имот с идентификатор № *** по КККР на землището на с. Патрешко, махала М. къща, никога не е владян от С.К. и е налице лъжесвиделстване от страна на свидетелите участвали при съставянето на констативния НА. Излага, че жалбоподателката може да посочи имената на тези свидетели.

Изтъква, че част от имот с идентификатор № *** по КККР на землището на с. Патрешко, махала М. къща с площ от 600.00 кв.м. е собственост на М.П.К., който е придобил по силата на същия договор за делба, и за който няма съставен НА, но имогьг е 1 ограден още при делбата през 1989 г. и се е ползвал лично от него, а след смъртта му от наследниците му, включително и от НК.. Не на последно място, твърди, че жалбоподателката заплаща данък за 300 квадрата от това място с идентификатор *** по КККР и няма как да са верни показанията на свидетелите, умишлено заведени от С.К. при Нотариус, като и умишлено съставил констативен НА за собственост, в основата на който е документна измама.

Категорично счита, че спорът не гражданскоправен, а НК. е пострадало лице в резултат лъжливото свиделстване от страна на свидетелите по КНА и документната измама по чл.314 НК.

Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата и материалите по делото приема за установено следното :

Досъдебно производство № 373/2025г. по описа на РУ - Троян при ОДМВР Ловеч е образувано за това, че на 13.07.2022 г. умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в Постановление от 13.07.2022 г. по чл.587 ал.2 от ГПК към нотариален акт № 82, том Ш, рег.№3247, нот.дело № 433/2022 г. на нотариус Димитър Кънчевски /рег.№525 в нотариалната камара на РБ с район на действие Районен съд - Троян/ - относно факта, че С.П.К. е придобил поземлен имот с идентификатор *** в землището на с.Патрешко, община Троян, след като добросъвестно владеел този имот като собствен повече от 10години без пречка след смъртта на наследодателите - престъпление по чл.314 от НК.

Св. С.П.К. ЕГН ********** от гр.Троян притежавал имот - земеделска земя около 15 (петнадесет) дка в с.Патрешко община Троян, придобит въз основа на доброволна делба между него и покойния му брат - М.К. /б.ж. на гр.П./ -договор от 08.06.1989 г., чрез която си поделили съсобствен имот : неурегулирано дворно място находящо се в с.Патрешко обл.Ловеч, като всеки от тях получил по 600 кв.метра от дворното място. Приживе М.К. прехвърлил имота на дъщеря си - тъжителката Н. К. от гр.П..

Поради обстоятелството, че св.С.К. не притежавал нотариален акт за посочения поземлен имот, се обърнал към нотариус Димитър Кънчевски с район на действие РС-Троян, вписан в Нотариалната камара под № 525. С протокол от 13.07.2022 г. за обстоятелствена проверка и разпит на трима свидетели, С.К. бил признат за собственик на няколко имота в с.Патрешко, община Троян, между които и спорния поземлен имот с идентификатор ***. Нотариус Кънчевски издал Нотариален акт № 82 том ІІІ, peг. № 3247, дело № 433/2022 г. от 14.07.2022 г., с който официално признал С.К. за собственик на имота.

Впоследствие, на 19.08.2025 г. св.С.К. продал имота на друго лице - на Г.М.Р..

В хода на разследването се установява, че имот с идентификатор *** е от категорията „земи по чл.19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/“ и е стопанисван от Община Троян, т.е. реда за възстановяване на собствеността върху него е по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагане на същия закон. С.К. е подал молба декларация до Община Троян, за признаване правото на собственост за имоти с № №***; ***; *** и имот с №***. Общинската администрация е отказала да одобри молбата - декларация с мотив, че „описаните имоти са 2 отразени като имоти по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ“, с протоколно решение от 15.01.2013 г. на Поземлена комисия, което означава, че спорният имот следвало да се узакони по Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ с решение по чл.18ж на Общинската служба по земеделие, т.е. имота не е възстановен по законовия ред.

В хода на разследването се установява, че за спорния имот е образувано гражданско дело № 1192/2025 г. по описа на Районен съд - Троян, с ищец С.П.К. и ответници: Н. МК. - Л., Ася Г.К. и П.М.К

По делото не е привличан обвинаем. Наблюдаващият прокурор от РП -Ловеч е прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, тъй като е приел, че случаят касае гражданскоправни отношения, разрешаването на които може да стане само по реда на гражданското съдопроизводство.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира за правилно становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай жалбоподателката Н. МК. - Л. няма статута на пострадал и подадената от нея жалба се явява процесуално недопустима, съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.

Настоящият съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство от прокурора е установен като средство за защита на правата и законните интереси на определена категория лица, към които безспорно съгласно чл.243, ал.4 от НПК се числят пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В конкретния случай обаче жалбоподателката Н. МК. - Л. няма качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, доколкото не е претърпяла имуществени или неимуществени вреди от престъплението по чл.314 от НК, за което е било образувано и водено наказателното производство. Основен обект на защита по Глава ІХ на НК са обществените отношения, свързани със съставянето, използването и съхраняване на документите. Съгласно Р № 486-81 г. на І н.о. на ВС при документните престъпления обект на защита не е правото на собственост, а установеният ред и начин на съставянето и използването на документите.

Правилното отграничаване на обекта на документните престъпления е определящо за отговора на въпроса дали може да има пострадал от този вид престъпления. Възможно е в някои случаи наред с увреждане на правната сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси, като например правото на собственост или някои нематериални права /свързани с афектационата стойност на документа/.

Доколкото обаче допълнително настъпилите вреди не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл, те не могат да обосноват качеството на пострадал от документните престъпления в значението на чл.74 от НПК, като в този смисъл е и константната съдебна практика на върховните съдебни инстанции.

На следващо място, престъплението по чл.290 от НК (лъже-свидетелстване, в каквато насока са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя) е срещу правосъдието - от групата на тези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт. Това са обществените отношения свързани с правилното функциониране на правосъдието като специфична сфера от държавната дейност, призвана да осъществява присъщи само на нея функции. И за този престъпен състав – чл.290 3 от НК законодателят не е предвидил настъпването на престъпен резултат /съставомерни последици/, или иначе казано, същото е такова на просто извършване или така нареченото още формално престъпление. Следва да се отбележи, че формалните престъпления също могат да причинят определени общественоопасни последици, които обаче са без значение за съставомерността на извършеното. Те се отчитат от съда при индивидуализиране на наказанието, когато са събрани доказателства за тяхното извършване.

От процесуална гледна точка основание за възникване на правата на пострадалия в наказателния процес /чл.74, чл.76, чл.84 от НПК/ са именно имуществените и неимуществените вреди от престъплението, които са съставомерни последици само на резултатните престъпления. В тази връзка е и константната съдебна практика инкорпорирана в Решение № 473/02.11.2010 г. на ВКС по н.д. № 431/2010 г. на І н.о. и Решение № 289/02.07.2012 г. на ВКС по н.д. № 928/2012 г. на І н.о. .

Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция приема, че жалбата се явява неоснователна, което налага потвърждаването на обжалвания съдебен акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 53/06.04.2026 г. постановено по ЧНД № 88/2026 г., от Троянския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4