Определение № 166 от 04.04.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. ХАСКОВО, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20235600600167 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на Д. И. К. от гр.С., чрез повереника му адв.И. Д. срещу Определение № 30/13.02.2023г., постановено по ЧНД №65/2023г. по описа на РС-Свиленград, с което е потвърдено постановление на прокурор от РП- Хасково, ТО-Свиленград от 19.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№40/2022г. по описа на РУ-Свиленград, образувано за престъпление по чл.346 ал.1 НК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобраност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се , че в атакуваното определение ,съдът е пресъздал фактическата обстановка от прокурорското постановление, без да направи собствен анализ на доказателствата.Излагат се доводи за непълно и повърхностно разследване и неустановяване на факти ,касаещи съпричастност към извършените престъпления и от други лица ,извън привлечените като обвиняеми и разследваните престъпления .По делото не било извършено задълбочено разследване в насока умисъла в действията на свидетеля С. И. и предхождащите деянието му отношения с малолетните извършители и невменяемото лице . По изложените съображения се иска отмяна на определението на РС-Свиленград и постановяване на друго, с което да се отмени атакуваното постановление и делото се върне на прокурора ,със 1 задължителни указания по приложението на закона .

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима,подадена в рамките на законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното производство по ДП№40/2022г. по описа на РУСвиленград е образувано по реда на чл.212 ал.2 НПК за извършено престъпление по чл.346 ал.1 НК с първо действие по разследването –разпит на свидетел . В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели,лица, имащи отношение към деянията , приобщени са писмени доказателства, назначени и изготвени са оценъчна ,комплексна и повторна комплексна психиатрично –психологическа експертизи на св.Т.

К. Б. С постановление от 19.01.2023 г. на прокурор при РП-Хасково, ТОСвиленград наказателното производство било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 и 8 от НПК. В обстоятелствената част на акта си , след като описал установените факти и направил анализ на събраните по делото доказателства, представителят на държавното обвинение приел, че деянието разкрива признаците на престъпния състав по чл.195 ал.1 т.5 и т.12,вр.чл.194 ал.1,вр.чл.26 ал.1 НК.Поради малолетието на извършителите Г. К. и Л. Г. и невъзможността да носят наказателна отговорност ,съгласно чл.32 ал.1 от НК ,както и състоянието на невменяемост по смисъла на чл.33 ал.1 от НК ,в което се е намирал пълнолетния извършител Т. Б. към момента на деянието ,целите на наказанието не можели да бъдат реализирани спрямо наказателно неотговорни лица .Достигайки до горния извод , прокурорът прекратил наказателното производство,като постановил по отношение на двете малолетни лица да се приложат възпитателни мерки по ЗБППМН ,изпращайки препис от акта си на МКБППМН гр.С.

Недоволен от постановлението на прокурора, пострадалият Д. К., депозирал пред РС-Свиленград жалба, въз основа на която е постановен съдебния акт , предмет на настоящия инстанционен контрол. С обжалваното определение районният съд възпроизвел описаната с постановлението на 2 прокурора фактическа обстановка, приел я за изяснена, а изводите за наказателна неотговорност на извършителите ,поради тяхното малолетие и невменяемост , определил като правилни и законосъобразни. В съобразителната част на акта си , първоинстанционният съд обсъдил и довода на жалбоподателя К. ,приемайки липса на съпричастност у свидетеля С. И. под каквато и да е форма в престъпната дейност. С тези доводи съдът потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съд се солидаризира с тези изводи и намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

В производството по чл.243 НПК, съдът следва да провери законосъобразността и обосноваността на прекратителното постановление дали изводите на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и всестранно разследване и в тази връзка дали са извършени всички допустими и надлежни процесуалноследствени действия. За да се направи обоснован извод за липса на годен субект на престъплението ,за което е образувано ДП ,поради неговата наказателна неотговорност и като последица да се прекрати наказателното производство, следва да бъдат събрани всички необходими и възможни доказателства относно признаците на престъпния състав, за който се води разследването . Това може да се случи само при изцяло изяснени факти по делото ,в резултат на всестранно и пълно разследване ,което ,според настоящия съдебен състав е било сторено в конкретния случай . От съдържанието на прокурорският акт става ясно какви факти прокурорът приел за установени и на базата на какви доказателства , потвърдени изцяло от първоинстанционния съд при произнасянето му по неговата законосъобразност . В този смисъл въззивният съд споделя изцяло приетата за установена и от контролирания съд фактическа обстановка,изводима от доказателствената съвкупност по делото.

От проведените разпити на свидетели и приобщените в хода на разследването писмени доказателства е установено, че в началото на 2022 години двамата ******* Г. К. /на ** години / и Л. Г. /на ** години / решили да продават на скрап чужди стари автомобили,които имали вид ,че не са в 3 движение ,и които предварително набелязали при обиколките си из град С.

.За осъществяване на това си намерение привлекли и пълнолетния Т. Б. на ** години ,който заради заболяванията си- ******** и ****** ****** –лека към умерена степен бил лесно манипулируем и лишен от критичност към осъществяване на противообществени прояви/заключението на комплексната СППЕ и повторната комплексна СППЕ/ .

През месец януари св.Г. К. се свързал по телефона със св.С. И.,за който знаел ,че изкупува стари автомобили за скрап.Предложил му за продажба лек автомобил марка „Опел Астра“,обяснявайки по телефона ,че е собственост на баща му, който се намирал в Х. и искал да го продаде.Двамата се уговорили да се срещнат в близост до местонахождението на процесния автомобил,който бил паркиран на улица „Д. Б.” в град С., обл. Х., пред дом № ** . Лекият автомобил „Опел Астра” с рег. № ******** бил собственост на св. Д. И. К. и престоявал там от дълго време . Св.К. имал намерение да го бракува,понеже не бил в движение,по която причина вратите му не били заключени, а ключа за него се намирал на арматурното табло .

Срещата между св.Г. К. и св.С. И. се състояла на неустановена дата в края на месец януари 2022 година.На нея присъствал и пълнолетният Т. Б.

,чиято роля била да потвърди пред купувача, че е по-голям брат на малолетния К . Първоначално св. И. отказал да закупи автомобила ,заради малолетието на „продавача“ , но К. го уверил , че автомобила е на баща му, който е в чужбина и има неговото съгласие за продажбата му . За да затвърди това убеждение у св.И. ,малолетния се свързал по мобилния си телефон с неустановено по делото лице,с което св.С. разговарял и което потвърдило пред него , че е баща на К. и че автомобила действително се продава. Вследствие на тази информация , св. И. платил на малолетния сума от порядъка на 250 лв.- 300 лв. за автомобила . След това натоварил на платформа лекия автомобил Опел Астра , като преди това свалил двете регистрационните табели и ги предал на св.К.Няколко дни след това св.И. траспортирал с платформата автомобила до с.Ч. ,общ.С. ,където го продал за части на св.С. Д. за сумата от 300 лв.

Няколко дни по-късно св.К. предложил на Т. Б. и св. Л. Г. да продадат и друг автомобил -товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” ,без регистрационни табели , паркиран на улицата в близост до рибната борса в 4 град С., обл. Х. За целта св.Г. К. отново се обадил на св.С. И. по телефона и му предложил да закупи още един стар автомобил. На състоялата се среща присъствали св. К.,заедно с Т. Б. и след като уговорили цената за продажбата му ,св. И. започнал да го товари на платформа. В този момент пристигнал и собственикът на товарния автомобил – св. Ш. Г. Ш.

Последният разбрал от св.И.,че малолетния твърдял пред него автомобила да е на баща му, който бил в чужбина и имал желание да го продаде. Св. Ш. заявил , че автомобила е негов, не го продава и не е разрешавал на никого да се разпорежда с него.По тази причина св. И. разтоварил буса от платформата и си тръгнал,а св.Ш. не сигнализирал за случилото се на органите на реда.

Свидетелят К. В. П. имал публикувана обява в интернет сайта „А.бг.“ ,че изкупува стари автомобили за скрап. Св.Л. Г. се свързал на публикувания от него телефон и му предложил да закупи стар бус ,марка „Форд

Транзит“ .Потвърдил ,че микробуса е с бракуван талон,понеже св.П. изкупувал само такива автомобили и се договорили за продажна цена от 300 лв. На

05.02.2022 година св.П. ,придружаван от св.А. В. , с притежаваната от последния платформа за превоз на автомобили пристигнали в гр.С. на указаното им място .Посрещнал ги св. Л. Г.,което се сторило подозрително на св. П.Той поискал да разговаря с някой възрастен, при което момчето поискало да изчакат ,за да отиде да извика „брат си” . Междувременно от намиращ се в съседство магазин излязла жена, която обяснила на св.П., че децата за втори път се опитват да продадат микробуса, който не е техен. На място пристигнал и собственика му св. Ш. Ш.,който този път подал сигнал на телефон 112 и поискал от св.

П. да изчака пристигането на полицейските органи,пред които да обясни за случилото се .

От заключението на назначената по делото комплексна психиатричнопсихологична експертиза, която е повторна такава се установява ,че освидетелстваният Т. Б. страда от ******** - големи и малки припадъци; има ограничена промяна на личността и е с умствена изостаналост – лека към умерена степен.Според експертите Т. Б. не бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нито към датата на инкриминираното деяние, нито след това, а състоянието му било необратимо.

5

Стойността на лекия автомобил „Опел Астра” е оценена на 1 000 лв., а на товарния автомобил „Форд Транзит” -на 300 лв./заключението на оценъчната експертиза/.

При изложената по-горе фактическа обстановка, правилно прокурорът приел ,а след него и районният съд потвърдил ,че се касае за противозаконно отнемане на лек автомобил „Опел Астра“ и два опита за противозаконно отнемане на товарен автомобил „Форд Транзит“, без съгласие на собствениците им ,с цел да бъдат присвоени. Конкретните действия на св.Г. К.,св. Л. Г. и Т. Б. по продажбата и опита за продажба на процесните МПС на трети лица ,недвусмислено осъществяват признаците на престъплението кражба ,извършена от две лица,сговорили се предварително за нейното осъществяване в немаловажен случай , с предмет на кражбата МПС . Принципно положение е, че консумирането на състава на определен вид престъпление налага поведението на наказателноотговорен субект да отговаря на предписанието за наличие на елементите от обективна и субективна страна, установени в правната норма от особената част на НК.

Именно наказателната неотговорност на извършителите К.,Г. и Б. в настоящия случай е съставлявала пречка да се реализира тяхната отговорност по наказателен път.Както е установено по делото, Г. К. и Л. Г. към момента на извършване на деянията са нямали навършени ** години.К. е бил на ** години ,а св.Г. на ** години ,а последица от тяхното малолетие,съгласно предписанията на чл.32 ал.1 от НК е наказателната им неотговорност .От друга страна за Т. Б.,който не е разпитан като свидетел на ДП е установено ,че страда от психично заболяване - ******* с големи и малки припадъци, с ограничена промяна на личността и ******* ******* – лека към умерена степен. Според заключението на повторната комплексна СППЕ , Т. Б. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нито към датата на инкриминираното деяние, нито след това, а състоянието му било необратимо.Следователно , правилен е извода на прокурора ,че Т. Б. е действал в състояние на невмяняемост, което качество на дееца изключва наказателната му отговорност за извършеното престъпление /чл.33 ал.1 от НК / . При тези фактически положения,пред прокурора не е стояло друго решение ,освен да прекрати наказателното производство на соченото в акта си основание , като постанови по отношение на малолетните извършители Г.