Определение № 1285 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1285 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500889 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 20.03.2026 г. на ищеца С. В. Б. срещу определение № 63/18.02.2026 г. по т. д. № 170/2025 г. на Софийския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правосубектен ответник. Сочи се, че съдът не се е съобразил със задължителните съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК указания на въззивния съд по гр.д. № 3509/2025 г. на САС и повторно е прекратил производството на същото основание. Твърди се, че противно на приетото от съда постановкине на ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК се прилагали само по отношение на физически лица, а не и на юридически лица. Поддържа се, че ако ЮЛ е било заличени преди подаване на исковата молба, то същата се явява нередовна, поради което съдът е следвало да укаже на ищеца да посочи правоприемници, каквито са били указанията на САС. Твърди се, че обжалваното определение е преждевременно постановено преди изясняване на релевантните факти относно статуса на ответното дружество, вкл. евентуално преобразуване, прехвърляне на застрахователен портфейл и правоприемство. Твърди се, че не е отчетено, че е налице изплатено частично обезщетение в полза на ищеца от дружеството, действащо като представител за уреждане на претенции на ответника на територията на Република България, който факт е несъвместим с липсата на правосубектност на застрахователя.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. В. Б. с искова молба от 16.07.2025 г. срещу „Grawe România Asigurare“ S.A., със седалище и адрес на управление – **********гр.

Букурещ, сектор 3, ***А, чрез „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 4.08.2020 г. на АМ „Хемус“ в района на 64 км в посока на от гр. София към гр. Варна при управлението на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** румънският гражданин Ю. А. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, като движейки се в дясната пътна лента застигнал и ударил движещия се пред него лек автомобил марка „Сеат“, модел „Инка“ с рег. № ***. В резултат на произшествието 1 била причинена смъртта на родителите на ищеца – В. Б. Х. и В. С. Н.. Водачът Ю. С. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 НК с присъда от 18.04.2023 г. по нохд № 31/2022 г. на СОС в сила от 4.05.2023 г. Твърди се, че отговорността на виновния водач била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника – румънски застраховател, чийто представител в България за уреждане на щети бил „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, пред когото на 16.11.2023 г. ищецът предявил претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 440 000 лв. /по 220 000 лв. за смъртта на всеки от родителите му/. От страна на „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД било предложено обезщетение в размер общо на 220 000 лв. /по 110 000 лв. за всеки починал/, но ищецът отказал подписване на споразумение, тъй като считал сумата за недостатъчна. Въпреки това на 19.12.2023 г. тази сума постъпила по неговата банкова сметка. Поради това претендира на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде осъден „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД да му заплати обезщетение в общ размер на 200 000 лв., от които по 100 000 лв. за всеки починал родител, заедно със законната лихва от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане.

Към исковата молба, наред с другото, са приложени и писма с изх. № 915/21.11.2023 г. и с изх. № 1028/20.12.2023 г. на „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД. В същите са предложени да бъдат изплатени застрахователни обезщетения в посочени размери за процесното събитие от името на румънската застрахователна компания „Grave“, която не е съгласна за по-големи обезщетения.

С разпореждане от 17.07.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението: 1) да посочи името и адреса на ответника на български език, 2) да уточни кой е ответникът, поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум, и 3) да представи удостоверение за актуално състояние на застрахователното дружество със седалище в Румъния с превод на български език, в случай че това е ответникът.

С молба от 4.09.2025 г. ищецът е заявил, че ответникът по делото е „Граве Румъния Застраховане“ СА /„Grawe România Asigurare“ S.A./ с единен европейски идентификационен код /EUID: ROONRC.J***, със седалище и адрес на управление – гр. Себиш, окръг Арад, ***. Приложено е удостоверение за актуално състояние на ответника – на румънски език и в превод на български език. Според същото статута на дружеството е – заличен на 18.08.2000 г., с дата на последно вписване – 21.08.2000 г.

С определение от 5.09.2025 г. съдът е прекратил производството, приемайки същото за недопустимо, предвид данните в удостоверението за актуално състояние, че ответното дружество е заличено на 21.08.2000 г.

Това определение е отменено по частна жалба на ищеца с определение от 12.02.2026 г. по ч.гр.д. № 3509/2025 г. на САС. Прието е, че данните за заличаването на ответника на 18.08.2000 г. означавали, че липсвала пасивно легитимирана страна по иска, поради което съдът следвало да укаже на ищеца да посочи надлежен ответник, евентуално правоприемник, като му даде срок за това, с каквито указания делото е върнато на СОС.

С обжалваното определение от 18.02.2026 г. първоинстанционният съд отново е прекратил производството. Приел е, че дадените от САС указания противоречат на постановките на ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК, които макар да се отнасяли до смъртта на физически лица преди подаване на исковата молба, имали принципно значение при всяка липса на правоспособна страна по делото, вкл. юридическо лице.

Въззивният съд извърши служебна справка чрез Европейския портал за електронно правосъдие чрез създадената единна услуга за търсене в търговските регистри на държавите членки съобразно чл. 17, пар. 3 и чл. 18, пар. 3 от Директива /ЕС/ 2017/1132, и установи, че за регистрираното в Румъния дружество с наименование „Grawe România Asigurare“ S.A. са налице три регистрации, една от които действаща и две заличени, а именно:

1) „Grawe România Asigurare“ SA – със седалище и адрес гр. Себиш, окръг Арад, ул.

„Викторией“ № 24, рег. № J***, EUID: ROONRC.J***, статус – заличено;

2) „Grawe România Asigurare“ SA – със седалище и адрес Str. Artelor, № 4, etaj 2, Judet Cluj, 3400 Municipiul Cluj – Napoca, рег. № J12/875/2000, EUID: ROONRC.J12/875/2000, статус – заличено;

2

3) „Grawe România Asigurare“ S.A. – със седалище и адрес гр. Букурещ, сектор 3, ул.

„Vulturilor“ № 98А, рег. № J40/263/2001, EUID: ROONRC.J40/263/2001, статус – действаща.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

В правомощията на въззивния съд е служебната проверка на законосъобразността на обжалваното определение, без да е ограничен от доводите в жалбата или в обжалвания акт така ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС – ОСГТК.

Принципно правилно е приетото от първоинстанционния съд, че наличието на правосубектна страна към датата на предявяване на иска е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Липсата на тази процесуална предпоставка не подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 ГПК, както е разяснено в ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК, имащо принципно значение по този въпрос, макар да коментира само смъртта на физическите лица. Съществуването на юридическото лице към датата на предявяване на иска стои на същата плоскост и при липса на такова съдът не дължи даване на указания за посочване на друга правоспособна страна, а производството подлежи на прекратяване.

Независимо от това обаче в конкретния случай не е налице неправосубектен ответник.

Указанията по разпореждането от 17.07.2025 г. са правилни само в частта относно отстраняването на противоречието между обстоятелствена част и петитум досежно ответната страна, доколкото в обстоятелствената част и заглавната част на исковата молба се сочи, че застраховател е румънското дружество „Grawe România Asigurare“ S.A., а в петитума се претендира осъждане на неговия представител в България – „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, за който не се излагат факти, обосноваващи неговата отговорност. В останалата част указанията са недължими. Не е било необходимо да се сочи името на ответника на български език, тъй като оригиналното наименование е на румънски език и то не подлежи на превод. Указанието за представяне на удостоверение за актуално състояние също е недължимо, тъй като за съда съществува възможност и задължение за служебна проверка на статуса на всяко търговско дружество, регистрирано в държава от ЕС, по реда на чл. 17, пар. 3 и чл. 18, пар. 3 от Директива /ЕС/ 2017/1132, предвиждащи, че Комисията осигурява услуга за търсене на всички официални езици на Съюза по отношение на дружествата, регистрирани в държавите членки, с цел осигуряване през европейския портал за електронно правосъдие на достъп до информацията за тях и за релевантните документи.

Както бе посочено по-горе, извършената от въззивния съд служебна справка по този ред установи, че дружеството „Grawe România Asigurare“ S.A. е действащо, като е със седалище и адрес гр. Букурещ, сектор 3, ***А, рег. № J40/263/2001, EUID:

ROONRC.J40/263/2001. Този адрес е посочен и в първоначалната искова молба, поради което следва да се приеме, че тя е насочена именно срещу този правосубектен ответник. Същата регистрация и адрес на управление са посочени и на сайта на самото дружество, от който ясно се вижда, че е действаща компания и към днешна дата – вж. на https://www.grawe.ro.

Без правно значение е последващата уточнителна молба от 4.09.2025 г., тъй като уточнение в тази насока не е било дължимо. Същевременно, следва да се има предвид, че най-вероятно се касае за дружество, което е било първоначално учредено през 1996 г. /както е посочено и на сайта му/, но впоследствие е сменяло седалището си, което е довело до смяна и на регистрационния му номер /номера на фирменото дело – подобно на съществуващото положение до 2008 г. в България, когато търговския регистър не беше единен, а се водеше по окръжни съдилища/, вследствие на което старата регистрация е била отразявана като заличена. От публикуваната информация в Европейския портал за електронно правосъдие става ясно, че в Румъния от 2011 г. съществува Централен електронен търговски регистър, поддържан от Националната служба за търговския регистър, но този регистър се състои от местни търговски регистри, поддържани от служби по вписванията във всички 41 окръга на страната.

При всички положения обаче, след като се твърди, а и има данни за извършено частично плащане през 2023 г. по претенцията, макар и от българския представител, то очевидно няма 3 как да се касае за несъществуващ румънски застраховател. Доколкото в исковата молба е посочено, че се желае призоваване и чрез българския представител, то преди да се изчерпи тази процедура и да се изясни кого представлява този представител в България, не следва да се прави извод за несъществуване на ответното дружество.

Ето защо няма данни на този етап искът да е насочен срещу неправосубектна страна, поради което прекратяването на исковото производство е неправилно.

С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,