Решение № 214 от 16.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. ХАСКОВО, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500060 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от К. П. П., чрез адв.

Д. Д., против Решение № 388/04.11.2025 г., постановено по гр. д. № 835/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което съдът е приел за установено, че „Банка ДСК“ АД има вземане по отношение на К. П. П. за сумата от общо 15 150.98 лева, от които: главница – 8 546.12 лева; договорна лихва от 07.02.2019 г. до 04.03.2025 г. включително – 5 169.70 лева; наказателна лихва от 07.02.2019 г. до 04.03.2025г. включително – 1 413.65 лева; наказателна лихва от 05.03.2025г. до 11.03.2025г. – 21.51 лева; законна лихва от 13.03.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното изплащане на вземането, както и направени по ч. гр. д. № 420/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград разноски – ДТ в размер на 303.02 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателя счита, че изводите на първоинстанционния съд относно приемането на наследството с 1 конклудентни действия е неправилно, защото това, че К. П. е погасявала вноски по кредита, след смъртта на нейния наследодател, не означавало автоматично, че е приела наследството. Твърди се, че за приемане на наследството с конклудентни действие се изисква наличието на намерение за приемане на наследство от наследника, извършващ тези действия. В случай ответницата в първоинстанционното производство единствено изпълнявала чуждо задължение – това на нейния наследодател и то не със свои лични средства, а с такива оставени от наследодателя. Поради това липсвал субективният елемент на приемане на наследството. Същото било видно и от последвалия изрично заявен пред съд отказ от наследство, който К. П. извършила. Твърди се, че изричният отказ от наследство бил по-силен от всяко предхождащо го действие. Поради това по делото било доказано, че ответницата се е отказала от наследство. В жалбата се твърди също, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са изтекли давностните срокове по ЗЗД, тъй като поканата за доброволно изпълнение била връчена на жалбоподателя на 26.03.2025 г. – от която и дата започвали да текат тези срокове. Твърди се, че след като падежът на вземането бил 07.01.2019 г. то съгласно чл. 84 ЗЗД кредиторът следвало да отправи покана до наследници в 5-годишния срок, преди погасяване на вземането по давност. Тъй като давността започнала да тече от датата на падежа, то очевидно била настъпила погасителна давност за вземанията на банката. По тези съображения искането към въззивната инстанция е да отмени атакувания съдебен кат и вместо него да постанови нов, с който да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски за производствата пред двете инстанции в съдебно производство и за заповедното производство.

В законоустановения срок въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД е депозирала отговор, чрез юрк. С.Д., с който оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Развити са съображения относно правилността на обжалваното решение и искането към въззивната инстанция е да го потвърди. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

2

Производството пред Районен съд Димитровград е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, срещу К. П. П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 415 ал.1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми, за които е издадена по реда на чл. 417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 208/14.03.2025 г., по ч.гр.д. № 420/2025 г. по описа на PC Димитровград, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2016 г., и включващи: 8 546.12 лева - главница; 5 169,70 лева - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 07.02.2019 г. до 04.03.2025 г.; 1 413.65 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 07.02.2019 г. до 04.03.2025 г.; 21.51 лева – законна лихва за периода от 05.03.2025 г. до 11.03.2025 г. и законната лихва върху главницата от 12.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 303.02 лева държавна такса и 150 юрисконсултско възнаграждение.

Исковата претенция се основава на следните безспорни между страните и установени по делото факти: На 27.12.2016 г. между ищецът „Банка ДСК“ АД и Д.Г.Д., с ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски кредит, за сумата 10 000 лева и срок на издължаване 120 месеца. Бил уговорен променлив лихвен процент, който към подписването на договора бил 9.2 % годишно, а годишния процент на разходите /ГПР/ бил 9.72 %. Падежът на месечната вноска е уговорен на 7-то число от съответния месец, а краен срок за погасяване - 27.12.2026 г. Д.Г. Д. починала на 30.11.2017 г., след което плащанията на месечните вноски по описания договор продължили да бъдат внасяни от нейната наследница К. П. П..

От 07.02.2019 г. длъжникът преустановил плащанията по процесния договор. В т.18.2 от Общи условия към договора, гл. VII „Отговорност и санкции “ било уговорено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък ставал предсрочно изискуем. Във връзка с тази уговорка ищецът изпратил на К. П. П. – като наследник на длъжника, уведомление, получено на 05.03.2025 г., с което му съобщавал за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит.

3

В последствие „Банка ДСК“ АД подало заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 208/14.03.2025 г., по ч.гр.д. № 420/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград. В срокът по чл. 4141 ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед, поради което на заявителя били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вследствие на което същият предявил иска, предмет на настоящото производство.

Спорно между страните е единствено това, дали ответника по предявения иск – К. П. П. е приела наследството на длъжника и неин наследодател Д.Г.Д. с конклудентни действия, преди същата да се откаже формално от това наследство по реда на чл. 52, във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, както и това дали спрямо претендираните от ищеца суми не е изтекла погасителна давност.

По първият от тези спорни въпроси настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира, че отговорът е положителен. По делото е представено удостоверение с изх. № 3374/20.29.2019 г. от Районен съд Димитровград, в което е посочено, че К. П. П. се е отказала от наследството на покойния си наследодател Д.Г.Д., с отказ допуснат с определение на Районен съд Димитровград от 20.09.2019 г. и вписан в специалната книга за откази от наследство под № 95/20.09.19 г. при Районен съд Димитровград. Отказът от наследство е изричен, формален, дефинитивен акт. След вписването на отказа за отказалият се от наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. За второто по ред изявление няма предмет и същото е недействително /в този смисъл Решение № 310 от 9.04.2009 г., постановено по гр. д. № 721/2008 г. по описа на ВКС/.

Наследството може да бъде прието или отказано веднъж, като решението в тази насока на съответния наследник е необратимо. Съгласно чл.

49, ал. 2 от ЗН приемането на наследството може да се направи и с действия на наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Като такива действия могат да се възприемат всякакви действия по управление на имуществото в наследството или действия на разпореждане 4 с наследствената маса. Като такива действия могат да бъдат възприети тези насочени както към усвояването на активите, включени в наследствената маса, така и тези насочени към погасяване на пасивите.

В настоящият случай наследодателя Д.Г.Д. е починала на 30.11.2017 г.

След тази дата, безспорно по делото е установено, че ответника К. П. е извършила преводи за погасяване на задължението на наследодателя по процесния кредит, започвайки от 18.12.2017 г., а последната вноска е от 27.12.2018 г. Тези преводи са извършвани почти ежемесечно, с пропуски, а сумите се относително равномерни. Тоест очевидно не става дума за единичен превод, с който наследницата е целяла да върне определена сума пари, за която е знаела, че не са на нейният наследодател, а за периодични плащания в период от една година след смъртта на майка й. Няма как този вид действия да бъдат възприети като единичен акт на изпълнение на чужд дълг или действия по връщане на нещо чужда, а и това не би било логично с оглед продължителния период и постоянството на паричните преводи по обслужващата процесния кредит сметка. Още повече, че тези преводи фактически за започнали още преди смъртта на наследодателя. Тези действия недвусмислено изразяват готовността на лицето да поеме задължението и да се грижи същото да бъде погасено. Като след смъртта на наследодателя, очевидно тези действия изразяват и явна воля на лицето да приеме наследството, част от което е и този пасив. Поемайки дълга и грижейки се за това, ежемесечните вноски по процесния кредит да бъдат погасявани, лицето недвусмислено е демонстрирало желанието си да наследи както активите, така и пасивите включени в наследствената маса на Д.Д.

Нещо повече, по твърдения на самия ответник тези погасявания на вноските са извършвани с пари, които нейната майка била оставила. Тоест твърди се, че К. П. е използвала пари, останали от нейния наследодател, за да погасява пасиви, оставени от същия този наследодател. Дори и това да се приеме като установено по делото то неименуемо това представляват действия по управление и разпореждане с наследствената маса. Твърди се, че ответника е използвал пари, част от наследството, тоест един от активите на наследствената маса, за да погасява ежемесечно един от пасивите, част от същата тази маса. Това без съмнение са действия с които се усвояват активи от наследството, същите се намаляват като ответника се разпорежда с тях. В 5 същото време действията й са насочени и към това да бъдат намалени и пасивите на наследството. Този вид действия надхвърлят тези, които биха могли да се разтълкуват като такива, извършени от наследник, който счита за свой морален дълг единствено да върне това, което не е негово. Напротив с тези действия безспорно ответника е установил контрол над имуществото в наследствената маса, разпоредил се е с част от него и е предприел действия по намаляване на пасивите. Доколкото с тези конклудентни действия несъмнено К. П. е приела наследството на Д.Д., то извършеният след това отказ от наследство е недействителен и не може да породи своето действие.

Съответно до колкото по делото е установено, че другият наследник се е отказал от наследството на Д.Д., а ответника – въззивник в настоящото производство е приела наследството, то извода на първоинстанционния съд, че именно тя е ответник по предявените искове е правилен, а възражението в тази насока е неоснователно.

Вторият спорен въпрос по делото е относно това от кой момент започва да тече погасителна давност за вземанията, предмет на исковата претенция за която е образувано настоящото производство. Възражението за изтекла погасителна давност е направено в срок и съдът следва да се произнесе по него. За да го отхвърли първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, за да станат изискуеми вземанията с настъпил падеж, след смъртта на наследодателя е необходима покана от кредитора до наследниците. Тъй като в конкретния случай поканата за доброволно изпълнение е връчена на 05.03.2025 г. и от тогава са започнали да текат и сроковете по ЗЗД за настъпване на погасителна давност. Поради това същата не била изтекла към датата на предявяване на исковата претенция. Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема този извод на първоинстанционния съд за неправилен по следните съображения: