Акт от 18.11.2019, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№830/18.11.2019г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ива

Байнова при секретаря Дорета Атансова……….….…………………..............и в присъствието на прокурор…………………………………………………………....................като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №704 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.Ж.К. ***, срещу Отказ рег. №254р18086/29.06.2018г. на Началника на РУ-Димитровград за подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен, поради издаването му в нарушение на материалния закон. В подаденото заявление посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана – за опазване на живота му и здравето на личността му. Посочил още, че е едноличен собственик на капитала на търговско дружество, занимаващо се с финанси, което било допълнителна причина да счита, че е възможно извършване на посегателство спрямо него като физическо лице, както и спрямо близките му. Решаващият орган неправилно преценил, че тези причини са неоснователни за издаване на исканото разрешение като се позовал на справка в РУ-Димитровград, според която липсвали подадени жалби и сигнали от жалбоподателя за отправени заплахи и закани за престъпления срещу живота, здравето и имуществото му, и тези на членовете на семейството му. Следвало да се има предвид , че неподаването сигнал или жалба до органите на МВР не означавало категорична липса на заплаха на нечий живот. Наред с това разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ не задължавала заявителя да посочи конкретна заплаха за живота си, а само причина, обосноваваща издаването на разрешение, поради което неправилно било прието,че жалбоподателят не посочил точни, конкретни и ясни факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че животът му и този на близките му е в опасност. Жалбоподателят твърди,че преди няколко години бил нападнат офиса на фирмата му чрез взривяване на взривно устройство , което му нанесло значителни имуществени вреди. Преди това не била отправяна заплаха или предупреждение към него или близките му, но фактът, че животът му бил поставен в опасност бил безспорен. Извършителят на деянието все още не бил открит, но това не означавало, че рискът от повторно посегателство срещу него и собствеността му бил намалял. Именно притежаването на дружество, занимаващо се с финанси било основателна причина да смята, че здравето и животът му, както и тези на близките му, може да бъде обект на противоправно нападение, каквото вече било веднъж осъществено. Жалбоподателят счита, че извършеното срещу собствеността му посегателство недопустимо било неглижирано, а изложените за това съображения от горестоящия административен орган - за несериозни като сочи,че опасността от осъществяване на нападение срещу него била завишена спрямо останалите членове на обществото, тъй като случаите на посегателства чрез взривно устройство били изключително малобройни.

Счита, че е доказал наличието на основателна причина за подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие като независимо от това, административния орган бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта. В случая не били положени необходимите усилия за изясняване на изложеното от него. На органите на МВР следвало да е ноторно известно осъщественото нападение, доколкото същите извършвали дейност по разследването, като доколкото на жалбоподателя било известно, образуваното по този повод досъдебно производство все още не било прекратено с прокурорско постановление. Допуснатото съществео нарушение на администратинопроизводствените правила довело до издаване на необоснован и незаконосъобразен акт. Жалбоподателят счита за ирелевантно обстоятелството, посочено в отказа, че във връзка с осъществяваната от него дейност може да иска разрешение за носене и употреба на служебно оръжие. Излага съображения, че оръжието не му е необходимо за служебни цели, както погрешно приел органът, а за самоотбрана. Счита, че е приложил всички необходими документи, както и че е спазил изискванията на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, посочвайки основателна причина за искането си.

Сочи също, че притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие повече от 10 години без да има нито един инцидент или произшествие, свързано с личното му оръжие, че нямал нито противообществени прояви, нито образувани срещу него досъдебни производства, поради което счита, че са налице всички законови предпоставки да притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана. Моли да се отмени оспорения отказ и да се задължи Началника на РУ-Димитровград да издаде искания индивидуален административен акт.

Ответникът

– Началник РУ-Димитровград не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и доводите в жалбата, приема за установено следното:

Със заявление вх.№254-2777/14.05.2018г. В.Ж.К. е поискал от Началника на РУ- Димитровград издаване – подновяване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В заявлението е посочил, че оръжието му е необходимо за опазване живота и здравето на личността, като собственик на фирма ТИСИ ЕООД, занимаваща се с дейност – финанси. Посочил е също, че във връзка с дейността на фирмата често се налага да пренася големи суми пари и документи. Към заявлението е приложил документ за платена такса, свидетелство за съдимост, удостоверение от 08.05.2018г. на Районна прокуратура - Димитровград, Карта за предварителен медицински преглед от „Център за психиатрично здраве-Хасково”ЕООД, Разрешение серия Х, №0344159 за носене и употреба на огнестрелно оръжие– пистолет, за самоохрана, важащо до 24.05.2018г., Разрешение №165/24.05.2013г. за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси (ООБ), важащо до 24.05.2018г., декларации от 11.05.2018г. за адреса и начина на съхранение на ООБ, за нанесена уникална маркировка съгласно чл.26 и чл.27 от ЗОБВВПИ и за завършено основно образование, удостоверение от 09.05.2018г. за техническа изправност на оръжието и годността му за употреба.

Във връзка с постъпилото искане е изготвена Справка рег.№254р-14871/30.05.2018г., съгласно която са установени предходни осъждания на В.Ж.К. през 1982г. и през 2001г., но към момента последният не е обект на оперативен интерес от страна на сектор „Криминална полиция“. Изготвена е и Докладна записка рег.№254р-15955/08.06.2018г. , според която по местоживеене К. не е нарушавал обществения ред, няма съставени актове по УБДХ, няма оплаквания от поведението му, няма данни за контакти с лица от криминалния контингент, няма повдигнати обвинения и образувани срещу него предварителни производства за престъпления от общ характер, няма невръчени НП по ЗДвП през последните три години, както и налагани мерки за закрила по Закона за защита от домашното насилие. В докладната записка е посочено също, че в дома си К. има монтирана метална каса, отговаряща на изискванията на ЗОБВВПИ. Към докладната е приложен констативен протокол.

С Докладна записка рег.№254р-14253/23.05.2018г. мл. експерт „КОС“ при РУ Димитровград е уведомил Началника на РУ-Димитровград за установеното в хода на извършената служебна проверка по повод подаденото заявление за подновяване на разрешението за дейности с късоцевно огнестрелно оръжие. Посочил е, че К. е подал необходимите документи за подновяване на разрешението за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ като физическо лице за самоотбрана. В заявлението не се мотивирал обстойно за необходимостта от притежаване на ООБ. Описал е установените при проверка в информационния масив на МВР криминални прояви. Изразил е становище, че не е обоснована по безспорен начин необходимостта за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана като физическо лице, като не става ясно кое налага носенето и употребата на такова, има ли към момента на подаване на заявлението конкретна заплаха срещу К. , подлаган ли е на физически и психически тормоз, реално съществува ли заплаха срещу личността му или семейството му. Предложил е да се даде допълнителна възможност на заявителя да се мотивира по- обстойно за тези обстоятелства в 30-дневен срок от уведомяването като се спре срокът по образуваната преписка №254-2777/14.05.2018г.

С писмо рег.№254р-2972/23.05.2018г.

В.К. е уведомен , че на заявление вх.№254-2777/14.05.2018г. предстои да бъде отказано подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, която да обосновава това по несъмнен начин. Указана му е възможността в 30-дневен срок от получаване на писмото да изложи в писмен вид допълнителни мотиви относно подновяването на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. На 08.06.2018г. заявителят е изложил в писмен вид допълнителни мотиви, според които към момента на подаване на заявлението е наличен лиценз №2571/14.08.2013г. за извършване на частна охранителна дейност. Посочил е, че част от изискванията за издаване на такъв лиценз е и носенето , съхранението и евентуалната употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

След депозиране на допълващите заявлението мотиви е изготвено Становище рег.№ 254р-17790/27.06.2018г. , според което отново не е обоснована необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси като физическо лице за граждански цели – самоотбрана. Посочено е, че изложените мотиви са за служебни цели и нямат отношение към подаденото заявление, поради факта, че оръжието е придобито за граждански цели. Предложено е да не се подновява разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено на К. като физическо лице за граждански цели- самоотбрана.

След разглеждане на подаденото заявление и представените документи, както и след извършените допълнителни проверки, Началникът на РУ - Димитровград на основание чл.83 ал.5 вр.чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е отказал да поднови срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено на В.Ж.К. като е изложил подробни мотиви .

Отказ рег. №254р18086/29.06.2018г. на

Началника на РУ-Димитровград е връчен лично на В.К. на 06.07.2018г. Видно от данните по делото, от последния е било подадено Възражение с вх.№272000-9589/11.07.2018г. (неприложено по преписката) срещу отказа, във връзка с което преписката е била изпратена на Директора на ОДМВР-Хасково. По възражението е била извършена проверка, за която е изготвена Справка УРИ 272р-14309/24.07.2018г. С Решение УРИ 272р-14458/26.07.2018г. Директорът на ОДМВР-Хасково по подробно изложени мотиви е приел възражението за неоснователно и е потвърдил Отказ рег. №254р18086/29.06.2018г. на Началника на РУ-Димитровград. Според писмо УРИ 272000/0485/19.07.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, Решение УРИ 272р-14458/26.07.2018г. е връчено на В.К. на 27.05.2019г. след неуспешен опит същото да бъде съобщено чрез куриер, което се потвърждава от приложената товарителница на „Стар пост“ и приемо-предавателен протокол от 22.05.2019г. за връщане на недоставени документи.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният отказ изхожда от компетентен по смисъла на чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ орган. Същият е обективиран в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му.

Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ba28833-6466-4282-b5a1-8a578d8c8fb0