Решение № 169 от 15.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Красимир Шекерджиев

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200138 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимата М. Е. Т. срещу решение № 177 от 18.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 182/23 по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Варна по нохд № 544/2022 г.

В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. Т. се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Нарушението на процесуалните правила и на материалния закон е обосновано с осъждането въз основа на неправилна преценка на въззивния съд за доказаност на обвинението, основаващо се само на косвени доказателства, сред които и противоречиви показания на основния свидетел Ж. А., включително и за оказано от него въздействие спрямо разпитаните лица. От друга страна били пренебрегнати оневиняващите показания на посочения от подсъдимата свидетел. Акцентирано е на липсваща съпоставка между експертното заключение с обясненията на Т. и казаното от свидетелите, както и на довода за заснети нейни действия, свеждащи се до използване на личната й карта, издадена от „***“ АД.

Относно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца се твърди, че същото е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието /конкретно на ниската стойност на инкриминираната парична 1 сума/, на смекчаващите отговорността обстоятелства, на целите по чл.36 от НК и трайно установената практика на върховната съдебна инстанция. Направено е искане за отмяна на постановеното решение и оправдаването на подсъдимата или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, а алтернативно на това – да се намали съществено наложеното наказание.

В касационното съдебно заседание подсъдимата и защитникът й, редовно уведомени не се явяват, като от последния са представени писмени бележки, преповтарящи искането и подкрепящите го доводи в жалбата.

Конституираният граждански ищец Ж. Д. А., също редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по постъпилата жалба.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага оставянето й без уважение, тъй като апелативният съд е изпълнил задълженията си за цялостна проверка на присъдата. Въз основа на собствена оценка и анализ на доказателствата е достигнал до същите констатации и правни изводи, поради което изцяло е потвърдил присъдата. Наложеното общо наказание на основание чл.23 от НК било съобразено с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието. Освен това при разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение не били допуснати съществени нарушения, които да налагат изменението или отмяната на въззивното решение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 12 от 17.03.2023 г. по нохд № 544/2022 г. Окръжен съд- Варна е признал подсъдимата М. Е. Т., родена на ****** г., за виновна в това, че за периода от 05.06.2021 г. до 06.06.2021 г. в гр. Варна, при продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент – банкова карата с № 474836****6093, издадена от банка „***“ АД на името на Ж. Д. А. без съгласието на титуляра, като осъществила осем броя успешни транзакции на обща стойност 500 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 1000 лв.

С присъдата М. Т. е призната за виновна и в това, че при продължавано престъпление и при опасен рецидив в периода от 04.06.2021 г. до 07.08.2021 г- в гр.

Варна чрез използване на техническо средство – ключ, отнела чужди движими вещи – сумата от 580 лв. от владението на Ж. Д. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от 2 свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Към това наказание е присъединена наложената глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на Ж.

А. обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъпленията в общ размер на 1080 лв., ведно със законната лихва от момента на извършването им до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер от 1800 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимата да възложени разноските по делото и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимата Т. е постановено атакуваното решение на АС – Варна от 18.12.2023 г. по внохд № 182/2023 г., с което присъдата е изцяло потвърдена.

Налагащите обсъждане на първо място доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, макар в по-голямата им част по същността си да касаят неподлежащата на касационен контрол обоснованост на съдебния акт, могат да бъдат обсъдени на плоскостта на оплакването за неизвършен от съда пълноценен доказателствен анализ и правилно формиране на вътрешното му убеждение, позволяващи прецизното и в пълнота изясняване на значимата за предмета на делото фактология. Така разгледани направените оплаквания не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за проявената усърдност от страна на апелативния съд в изпълнение на изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. В съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда съдебният състав е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което е приобщил всички възможни и счетени за значими с оглед предмета на делото гласни и писмени доказателства. Необходимостта да се проверят и изяснят в пълнота фактите, чието установяване в съществена степен почива на косвени доказателствени източници, е била съзряна още при насрочване на съдебното заседание, към който най-ранен момент са относими и правомощията на втората инстанция за това. В тази връзка е постановен повторен разпит на пострадалия Ж. А., допуснато е изслушване за пръв път на свидетелите Д. Д. и А. Д. /синове на пострадалия/, поставена е допълнителна задача към съдебнопсихиатричната експертиза относно свидетелската годност на свид. Л. К.. Наред с това са изискани и приобщени по делото нови писмени доказателства – справки от БНБ и „***“ АД за банковите сметки на подсъдимата Т. и на Ж. А. и за извършените по тях операции към инкриминирания период, както и справка от ПК „****“ с. Ч., обл. В. за получавани ренти от Ж. А.. Използваният процесуален подход за попълване на доказателствената съвкупност е професионално издържан и не търпи упрек, а извършеното в съдебния акт 3 задълбочено обсъждане на всички спорни факти е в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК. Поради това не може да се счете, че липсва пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за решаване на основните въпроси от предмета на делото.

Извеждането на правнозначимите факти в настоящия случай действително е извършено въз основа предимно на възприети от съда косвени доказателства, но с оглед несъмнената възможност да се постанови осъждане при тяхната еднопосочност, изключваща всяко разумно съмнение в крайния направен извод за реализиране на деянието и неговия автор, не може да се сподели оплакването, че само на това основание е налице процесуален пропуск.

Крайните изводи на първата инстанция са утвърдени въз основа не само на казаното от основния свидетел, а и след проверка на поддържаната от подсъдимата защитна теза. За да възприеме показанията на Ж. А. съдът е отчел логичните и последователно поддържани негови твърдения относно главните факти, свеждащи се до отнемане на парични суми от дома му в два случая, както и на банковата му карта с изписан на бележка пин код по време, в което само на подсъдимата е бил осигурен достъп. Отправените гражданскоправни претенции към нея биха могли да са проява на заинтересованост, налагаща внимателна преценка, каквато в случая е извършена.

Самото претендирано обезщетение от А. е свързано с упражняването на правата му като пострадал, а твърдяното в жалбата „непрекъснато увеличаване на сумите“ е некоректно сочено с оглед смесване на отделните му показания и конкретно на допълнително посоченото обстоятелство за наличните уговорки с подсъдимата за възстановяване на щетите, чийто размер се е дискутирал помежду им. Същият извод е относим и за оплакването, че от негова страна е било оказано влияние върху свидетели /двама от които – С. и И. са допуснати по искане на защитата, но след това заличени/, доколкото тази част от показанията му /в с.з. на 17.03.23 г., на л.116 от нохд № 544/22 г. на окръжния съд/ е извадена от цялостния контекст на казаното, сочещ точно обратното – желанието на А. свидетелите да съобщят само известното им за неговия случай, а не за други неправомерни прояви на подсъдимата, някои от които според него „даже не са и верни“. По –същественото е, че съдът е счел за достоверни обсъжданите показания, чието потвърждение е открито при съпоставянето им с информацията, съобщена от напълно безпристрастни свидетели, каквито са Л. К. и И.

А., с писмените доказателства за изтеглени суми и за деактивиране на картата му на 07.06.2021 г., както и с експертно изследвания видеозапис от камера на ползваното банкоматно устройство. Възраженията за способността на А. да дава достоверни показания с оглед възрастта му /80 г. към инкриминирания период/ и водения самотен начин на живот са отхвърлени въз основа на експертно проверена още с назначената в досъдебното производство СПЕ, установила психичното му здраве и паметови възможности, на които съдът също е акцентирал. Наред с това е проверена и утвърдена 4 обективната възможност пострадалият да е притежавал парични суми в посочения размер към инкриминирания период с оглед изисканата информация за движението по сметката му, за получавана рента, а също и въз основа на казаното от синовете му Д. Д. и А. Д., описващи дома му и финансовите му възможности. Извършеният в съдебния акт подробен анализ в тази насока /л.7 от него/ с проследяване на конкретни периодично превеждани, редовно теглени, както и нерегулярно получавани от А. и съхранявани на конкретно място в дома му парични суми сочи за задълбоченост и коректност на направените въз основа на него изводи, дали още веднъж основание за оценката на обсъжданите показания като логични, последователни и убедителни, вместо като „несвързани и погрешни показания на старец в напреднала възраст“, каквото несподелимо становище е изразено в жалбата

На следващо място при обсъждане на противоречивите доказателства изрично е посочено защо не се кредитират твърденията на подсъдимата, отричаща съпричастност към инкриминираните деяния, като се прави позоваване и на показанията на свидетеля П. П.. Въз основа на последните е счетено за потвърдено обяснението й за обитавано съвместно с това лице жилище и общуване предимно с него извън в случаите, в които се е налагало да пазарува, но въпреки това не е приета за достоверна сочената защитна теза за невъзможността в конкретния фиксиран времеви отрязък да е автор на инкриминираните действия, свързани с теглене на суми от банковата сметка на свид. А.. Изводите на съда относно този факт се основават не само на показанията на последния, но и на експертното заключение на приетата видеотехническа и идентификационна експертиза, изясняваща заснемането на подсъдимата на предаден видеозапис от охранителна камера на едно от използваните АТМ устройство на „***“ АД и удостоверените като извършени в същия момент три последователни транзакции с картата на свид. А.. Съпоставянето на тези доказателствени източници е дало основание да се отрече истинността на обяснението й, че е използвала собствена карта, издадена от същата банка. Тази й теза на първо място е в потвърждение на приетото фактическо положение, че именно тя е заснетото на предоставения запис от камера лице, т.е. не е отрекла, че независимо от ежедневно полаганите грижи за своя близък към инкриминирания момент все пак е боравела с банкоматна карта на процесното устройство. Наред с това по несъмнен начин обяснението за извършвани операции с карта на самата Т. на 06.06.2021 г. именно от посочения банкомат на бул. „Хр. Ботев“ - Галатея в гр. Варна е проверена и категорично опровергана с изисканата от въззивния съд справка от „***“ АД /л.68-69 от въззивното дело/, сочеща липсата на каквито и да е извършени операции с нея.