Решение № 2156 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2156 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110129640 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. Б. П., искова молба против „С.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, по силата на което ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 750.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО – 08.04.2024 г. до окончателно изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е бил сключен трудов договор № 2289/27.01.2022 г. по силата на който заемал длъжността „монтажник“. Сочи, че през месец Май 2023 г. заедно с други работници е извършвал монтаж на соларни панели близо до гр. Кеймбридж, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. На 16.05.2023 г. около 10:30 ч. бил на работния терен и изчаквал инструкции за работа, като на мястото имало разтоварени палети със соларни панели и един от палетите, поради наклона на терена, паднал и затиснал десния му крак. В резултат на описаното получил тежки физически увреждания на костите на дясната подбедрица и десния глезен. Още същият ден му била оказана медицинска помощ, като била установена фрактура на десния глезен и бил поставен гипсов ботуш. На 24.05.2023 г. твърди, че е постъпил за лечение в болница в Кеймбридж, където били установени фрактура на Вебер С, фрактура с раздробяване на задния тибиален пилон/малеола, която се простирала в задния аспект на медианния малеол; леко изместена/ангулирана фрактура на дисталния ствол на тибията над синдезмозата на глезена. Сочи, че е претърпял оперативна интервенция, била назначена медикаментозна терапия и били дадени препоръки за обездвижване и постепенно натоварване на увредения крайник. На 12.07.2023 г. бил хоспитализиран в болница в Плевен, където също претърпял оперативна интервенция за екстракция на поставените при първата операция два трансдермални винта. Излага, че е бил изписан на 15.07.2023 г., но продължил да изпитва болки и имал ограничени движения и оток, 1 поради което на 01.08.2023 г. повторно бил хоспитализиран в МБАЛ „Авис-Медика“ ООД - гр. Плевен, където били проведени физиотерапевтични процедури. Бил изписан на 08.08.2023 г., но след една седмица - на 15.08.2023г., поради продължаващите болки, оток и ограничени движения на глезенната става, отново бил хоспитализиран и бил проведен нов физиотерапевтичен курс в продължение на още една седмица. С оглед продължаващи идентични оплаквания, в периода 12.09.2023 г. - 19.09.2023 г. бил проведен трети физиотерапевтичен курс. Сочи, че е бил нетрудоспособен до 22.03.2024 г., на която дата трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие. Твърди, че не се е възстановил изцяло физически, че периодично изпитва болки, накуцва, в невъзможност е да шофира, че не може да натоварва физически увредения крак, че изпитва затруднения при клякане, а от друга страна сочи, че има и трайни психологически увреждания, изразяващи се в поведенческа промяна на характера. Излага, че е станал по-изнервен, избухлив, ядосвал се лесно, атакувал вербално близки по незначителни поводи. Освен описаното сочи, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за потребителска такса, рентгеново изследване, болничен престой и процедури с роботизирана рехабилитация /омего/, общо в размер на 1 750,60 лева. С Декларация за трудова злополука вх. № 721/15.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ - София-град, ответникът декларирал гореописаната злополука, като с Разпореждане № 33410/18.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ - София-град, влязло в сила на 08.04.2024 г., същата била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват.

Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, както и настъпването на злополука, призната за трудова по надлежния ред. Сочи, че ищецът е имал задължение да започва работа само след като се убеди в техническата безопасност на работното място. Излага, че доколкото ищецът е започнал работа в началото на 2022 г., то същият е имал достатъчно опит и е следвало да знае, че при наклон на терена, предвид тежестта на палетите, не е безопасно да се стои в непосредствена близост до тях. С оглед изложеното прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и сочи, че ищецът е проявил груба небрежност, поради което счита, че отговорността му следва да бъде намалена.

Твърди, че вследствие злополуката е осигурил на ищеца незабавна медицинска помощ, организирал прибирането му до България, а междувременно оказвал физическа и емоционална подкрепа. Оспорва иска за неимуществени вреди като силно завишен.

Освен това сочи, че на основание чл. 200, ал. 3 КТ обезщетението следва да се намали с оглед получени от ищеца обезщетения и/или пенсията по обществено осигуряване.

Прави искане за извънсъдебно уреждане на спора с ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 750.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО – 08.04.2024 г. до окончателно изплащане.

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди.

2

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.

За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинноследствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или настъпилата смърт и вредата.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване, а именно, че ищецът е допринесл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор № 2289/27.01.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „монтажник“, в срока на което, при изпълнение на служебни задължения ищецът е претърпял злополука, при която е получил описаните в исковата молба увреждания, която е приета за трудова по надлежния ред.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.

От приложеното на л. 8 по делото копие на трудов договор се установява, че между страните са били налични трудови правоотношение, по силата на които ищецът е престирал труд в полза на ответника.

От приложеното на л. 12 по делото копие на заповед се установява, че на 22.03.2024г., на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ / по взаимно съгласие/, трудово правоотношение между страните е прекратено.

Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 КСО.

В процесния случай от приложеното на л. 5 по делото Разпореждане № 33410/18.08.2023г., издадено от длъжностно лице на НОИ ТД-София, се установява, че декларираната от работодателя злополука /декларация л. 7/, претърпяна на 3

16.05.2023г., от ищеца А. П., е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55 КСО.

Процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-медицинска експертиза.

Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 КТ.

Съгласно цитираната материалноправна разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал „груба небрежност“.

Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2 КТ само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение / в този смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I г. о., ГК /.