Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 102 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2482/2024
Вид
Определение № 102
Подписан
08.01.2025
В сила
08.01.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502482 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Лено“ АД - Пловдив чрез пълномощника адвокат Веселин Стоянов против определение за отказ № 41 от 25.11.2024 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 37788 от 25.11.2024 г. от жалбоподателя, с което е отказано заличаване на договор за особен залог на вземания, обезпечени с ипотека на основание член 2 от Правилника за вписванията /ПВ/.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на отказа.

Жалбоподателят навежда доводи, че докато ипотеката вече е заличена с нарочно вписване в Службата по вписванията – Варна, то отбелязването на договора за залог продължава да е налице и при издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване за недвижимия имот, този договор за особен залог на вземания би бил описан като съществуваща тежест, което би довело до нетърпимо правно положение. Възразява се против кредитирания извод на съдията по вписванията, че отбелязванията към ипотеката се считат заличени, щом самата тя е заличена. За да има възможност залогодателят да се разпореди със заложеното вземане, съгласно член 17, алинея 3 от ЗОЗ трябва да е налице съгласие от заложния кредитор и то да бъде отразено в имотния регистър. С вписване заличаването на отбелязването на договора за залог ще се отстрани неяснотата относно съществуващото правно положение и ще се оповестят третите лица, че заложното право е погасено.

Моли се за отмяна на така постановения отказ и да бъде постановено да бъде извършено заличаване на договора за особен залог.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по молба от „Лено“ АД Пловдив, с която се иска заличаване на вписаното отбелязване на договор за особен залог на взезмания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът кредит стъркчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател, вписано под вх.рег.№ 29015 от 12.09.2024 г., том 18, акт 218 на СВ – Варна.

1

За да откаже заличаването, съдията по вписванията е приел, че разпоредбата на член 2 от ПВ е императивна и сочи, че отбелязване и заличаване се извършва само в изрично посочените случаи в законите, а в нормативната уредба липсва изрична разпоредба за заличаване на такова вторично вписване и доколкото ипотеката е заличена по искане на кредитора „Лено“ АД, то с нейното заличаване се считат заличени и всички вторични вписвания към нея.

На първо място следва да бъде отбелязано, че първичното вписване в случая е това в Централния регистър на особените залози, доколкото се касае за договор за особен залог на вземане, а не това по ипотеката. В случая заложният кредитор е дал нотариално заверено съгласие за заличаване на договора за особен залог на вземане, респективно заявителят като залогодател има правомощието да заличи съществуващата тежест от всички регистри, в които тя е вписана.

Самото вписване, макар и вече да не изпълнява предвиденото в закона действие, не се заличава служебно или по силата на закона, а само при направено искане от лице, имащо интерес от това, като няма установен в закона срок, в който легитимираното лице да е задължено да отправи искането си. Относно реда, по който следва да се извърши заличаването е налице формирана практика на ВКС – определение № 38 от 22.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 536/2021 г. - I ГО, определение № 58 от 05.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 4716/2021 г. - I ГО. В посочените определения е прието, че разпоредбата на член 19, алинея 2 от ПВ следва да се приложи съответно и към заличаването на недвижим имот, част от заложено търговско предприятие, продаден от ЧСИ по реда на ГПК за удовлетворяване вземане на заложния кредитор. В настоящия случай тази постановка следва да се приложи и към настоящия казус.

Частният жалбоподател се легитимира като залогодател на вземането, което е било вписано по реда на член 17, алинея 1, буква „б“ от ПВ във връзка с член 162 от ЗЗД.

Позитивното право урежда вписванията на принципа на изчерпателност и изрично посочване в правна норма на акта, подлежащ на вписване, съответно на отбелязване или заличаване. Няма никаква логика обаче един акт да подлежи на вписване, но да не подлежи на заличаване.

Всяко първоначално вписване в имотния регистър на залог на вземане е винаги вторично вписване на особения залог и се осъществява с цел противопоставимост на правата на заложния кредитор на трети лица и като такова е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър – ЦРОЗ. В конкретния случай е налице заличаване на вписания в ЦРОЗ залог на вземане, което е валидно извършено и въз основа на него не може да има вече вписване в имотния регистър. При издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от Службата по вписванията описания по-горе договор за особен залог на вземане би бил описан като съществуваща тежест, следователно би се достигнало до правно положение, некореспондиращо с действителното такова. Вписването е изпълнило своята защитна функция и след като то е успешно приключило и липсва основание за противопоставимост на трети лица, нито има данни да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на молителя да иска и да постигне заличаване на вписаното обстоятелство.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съдията по вписванията трябва да възпира проява на неистинност и непълнота в имотния регистър. В случая не е така и атакуваният отказ потвърждава едно противоречащо на логиката на закона действие. Потвърждаването на този отказ би създало една порочна съдебна практика, застрашаваща законовия ред в държавата.

Предвид изложеното обжалваният отказ на съдията по вписванията трябва да бъде 2 отменен, като вместо това следва да се постанови извършване заличаване на възбраните.

Воден от горното, настоящият състав на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение за отказ № 41 от 25.11.2024 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 37788 от 25.11.2024 г. от жалбоподателя, с което е отказано заличаване на договор за особен залог на вземания, обезпечени с ипотека на основание член 2 от Правилника за вписванията.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията в към Служба по вписванията – Варна Агенция по вписванията, като му УКАЗВА да заличи вписаното отбелязване на договор за особен залог на взезмания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът кредит стъркчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател, вписано под вх.рег.№ 29015 от 12.09.2024 г., том 18, акт 218 на СВ – Варна относно вземанията по договор за кредит от 16.09.2020 г. с кредитополучател ЕТ „Хепи Ар – Радостин Шушнев“ Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3