Решение № 908 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501242 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Сити корект кредит“ ООД, чрез адв. А. А., против решение №1224/17.03.2026 г., поправено с решение №2152/05.05.2026 г. и двете постановени по гр. дело №14009/2025 г. на ПдРС, ХVІІ гр. състав, с което е осъдено на основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити корект кредит” ООД, да заплати на от И. В. К. сумата от 623.26 евро, платена без основание в полза на ответното дружество за периода 03.06.2024 г. – 18.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на от И. В. К. сумата от 22.04 евро за направени по делото съдебни разноски, както и на адвокат Д. Б. сума в размер на 204.52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С въззивната жалба се твърди неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че сумата е получена без основание. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли искът. Претендират се разноски за двете инстанции. С въззивната жалба се твърди и грешка при определянето на 1 разноските, която обаче е поправена с второто постановено по делото решение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Твърди се, че ответникът не е доказал основанието, на което да задържи сумата.

Претендира се възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените от страните доводи, касаещи постановения съдебен акт, следва да се отбележи следното:

Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми без основание с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от И. В. К., **********, против „Сити корект кредит“ ООД, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв., частичен иск от 1219 лв., платена без правно основание за периода 03.06.2024 г. – 18.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Преди провеждането на открито съдебно заседание е направено искане за изменение на исковата претенция, като размерът е увеличен от 10 2 лв. на 623.26 евро. В проведеното съдебно заседание е прието изменението.

В исковата молба се твърди, че за периода от 03.06.2024 г. до 18.02.2025 г. ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1219 лева чрез системата на Изипей. Поддържа се, че между страните не съществували договорни отношения, въпреки това сумата била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит. Сочи се, че в издадените платежни разписки липсвало посочване на номер на договор като основание за плащане. Излагат съображения, че с получената сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Ако по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Претендира връщане на сумата, както и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника с изразено становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове. Посочва, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения, които не били подкрепени със съответни доказателства. Прави се възражение за неподсъдност на спора пред Районен съд – Пловдив, тъй като ищецът не притежавал качеството „потребител“.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Ищецът е ангажирал доказателства за заплащане на процесната сума в размер на 623.26 евро в полза на ответното дружество. Представени са разписка от „Изипей“ АД за направени от него в полза на ответното дружество плащания, както следва: на 03.06.2024 г. – 145 лева (74.14 евро), на 17.06.2024 г. – 457 лева (233.66 евро), на 08.01.2025 г. – 207 лева (105.84 евро), на 30.01.2025 г. – 100 лева (51.13 евро), на 18.02.2025 г. – 310 лева (158.50 евро).

В някои от разписките е отбелязано, че сумата представлява вноска по кредит, но липсва посочване на конкретен договор.

От страна на ответното дружество по делото не са наведени доводи и представени доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните. При липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът е приложил неблагоприятните последици на разпределената доказателствена тежест, като е приел за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на сключен между страните договор за кредит, който да е послужил като основание за заплащане на сумата.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, като се възприеха именно така посочените факти.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съставът на районния съд е приел, че искът е основателен, тъй като ответното дружество не е установило наличие на валидно правно основание за 3 получаване на сумата от 623.26 евро и същата е недължимо платена.

Изводите са правилни и законосъобразни и напълно се възприемат от настоящата инстанция. С оглед доводите, наведени с въззивната жалба, следва да се отбележи и следното:

Не се възприемат твърденията на жалбоподателя, че ищецът е посочил основание. Ищецът твърди единствено плащане на сумите, като ответникът е този, който следва да докаже основание, за да задържи сумите.

Цитираното в жалбата решение касае различен казус. Независимо от посоченото основание „вноска“ и „вноска по кредит“ в част от платежните документи, именно в тежест на тази страна е доказването на наличие на правоотношение, както и, че сумите са платени в изпълнение на такова задължение, т.е. наличие на основание, на което да задържи постъпилите суми.

Нито в отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба се твърди, че е сключен договор за кредит, параметри, какви са плащанията, като съдът не може да се произнесе по възраженията, че се дължи чистата сума на главницата. Съдът правилно в проекта за доклад е разпределил доказателствената тежест, указал е на страните за какви факти не представят доказателства, но, въпреки това, от ответника не са ангажирани такива.

Грешката в решението, на която се основава жалбоподателят, е отстранена с второто постановено по делото решение – за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

Въз основа на изложеното жалбата е неоснователна. Искът е основателен и доказан. До същия извод е достигнал и първоинстанционния съд. решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят само на въззиваемата страна. Ето защо на адв. Б. следва да се заплати от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като не са налице предпоставките за присъждане на пълния претендиран размер от 204.52 евро. В случая се касае за адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Налице е богата съдебна практика как следва да се формира същото. От настоящия състав се съобрази, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, съдебната практика е еднопосочна.

Производството протече в едно съдебно заседание, в което не се явиха пълномощници на страните. Не са събирани доказателства. Единственото, което е направено от адв. Б., е изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба, като, макар и високоспециализиран, трудът на пълномощника е възмезден справедливо.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1224/17.03.2026 г., поправено с решение №2152/05.05.2026 г., и двете постановени по гражданско дело №14009/2025 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав.

ОСЪЖДА „Сити корект кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул. Иван Вазов №3, да заплати на адв. Д. Г. Б. от АК Пловдив, с личен № 1100108640, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 100 (сто) евро за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5