Решение № 679 от 01.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. гр. Хасково, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100766 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 и ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ от К. А. П. ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.************** – адв. Д. О. от АК гр.Хасково, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково, ЕИК: 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.

„Сакар“ №2, съдебен адрес: гр.************** – адв. В. Т. от АК Хасково.

Ищцата твърди, че от м.юли 2005 г. до м.януари 2022 г. работила при ответника на длъжност „отчетник измервания район Хасково“. На 04.08.2020 г., около 11.00 ч., при отчитане на показанията на водомер в имота на частно лице абонат на дружеството, находящ се на ************** в гр. Хасково, тя се подхлъзнала и при падането си счупила крака в областта на глезена и се набола на арматура. Веднага била откарана в бърза помощ, където след рентгенова снимка се установило счупването и била изпратена в „Ортопедия“, където обработили раната и гипсирали крака . След изписването на ищцата от болницата, тя била временно неработоспособна до 03.01.2021 г. Всеки ден тя се мажела с различни кремове, ползвала специални помощни средства /патерици/ за придвижване из вкъщи в продължение на 4 месеца. С разпореждане № Ц5104-26-21/04.09.2020г. на НОИ злополуката била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО на основание чл. 60, ал. 1 от КСО.

Твърди се още в исковата молба, че вследствие на трудовата злополука ищцата претърпяла болки и страдания. При проведеното болнично лечение тя изпитвала неописуемо силни болки при манипулациите. От набождането на арматурата получила възпаление и се наложило да свалят гипса, като вместо него сложили шина, тъй като раната беряла. След 1 процедурите последвали няколко дни с температура и нетърпими болки, без спане 2 денонощия, а тя приемала единствено течен аналгин като обезболяващо средство и антибиотици. В продължение на 1 месец от изписването от болницата ищцата имала силни болки при опит за всякакво движение на крака. В обслужването участвал нейния съпруг, което създало изключителен битов дискомфорт и се затормозили контактите със съпруга, поради изолираността в домашна среда. В острата фаза на травмата движенията на ищцата били почти невъзможни, болката се засилвала при всички естествени за човешкото тяло движения. Въпреки проведената физиотерапия и рехабилитация, ищцата имала видимо куцаща походка, щадяща десен долен крайник, болка при натоварване и при влажно и студено време. Към настоящия момент също имала болки при слизане, клякане и изправяне, както и при движение, изискващо усилие за ходене.

В исковата молба е посочено, че след злополуката ищцата се затворила в себе си. Тя смятала себе си за непълноценен човек, неспособен да бъде полезен на себе си, на приятелите си и на обществото в пълен обем. От всичко това тя получила емоционален срив и се отчаяла, че няма да може да се върне на работа. Понастоящем тя все още търпяла последици от злополуката. Освен това останали белези, изпитвала страх да извършва определени дейности, трябвало да съобразява облеклото си – обувките, които да носи.

Във връзка с горното, ищцата счита сумата от 10 000 лв. за справедливо обезщетение за неимуществените й вреди от злополуката, но получила застрахователно обезщетение в размер на 491.23 лв. по застрахователна полица „Трудова злополука“ от ЗД „ЕВРО-ИНС“ АД.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от твърдяната трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката - 04.08.2020 г. до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 2 520 лева, представляваща разликата между полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност и пропуснатото трудово възнаграждение за периода от 04.08.2020 г. до 03.01.2021г., както и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че ищцата е негов бивш служител, както и че трудовата злополука е установена по надлежния ред като такава.

Поддържа, че работодателят по никакъв начин не бил съпричастен към трудовата злополука, тъй като същият бил осигурил здравословни и безопасни условия на труд и нямало пропуски в книгата за инструктажа. Освен това, ищцата била опитен служител с повече от 15 години трудов стаж. Касаело се за инцидент, който по никакъв начин не можел да се вмени във вина на работодателя, поради което и за възникналата трудова злополука ответното дружество нямало наложени санкции от ОИТ– Хасково за нарушение на трудовото законодателство.

2

Сочи, че независимо от изложеното, действащото в България законодателство не освобождавало работодателят от отговорност. В случая обаче било налице изплатено обезщетение за претърпените от ищцата вреди в резултат на трудовата злополука, което тя била приела. Според ответника определеното от застрахователя обезщетение било професионално и компетентно определено, като той не разполагал нито с компетентност, нито с материално правни възможности да променя определеното от застрахователя обезщетение или да договаря с ищцата по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди в извънсъдебно споразумение.

По същество счита, че описаните в исковата молба усложнения, ако и доколкото такива били налице, тъй като за същите нямало приложени доказателства, не били в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Възразява, че неправилното лечение или неспазването на медицинските предписания, което било довело до по-продължително лечение, не следвали да бъдат компенсирани от работодателя. Съгласно приложените документи се касаело за „Счупване на външен малеолус, което предполагало значително пократък срок за лечение. Също така по делото липсвала приложена епикриза, която била задължителна по смисъла на чл.24, ал.1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010г. и в нея следвало да бъде подробно описано заболяването, лечението и състоянието на пациента при изписването му от болницата, което му давало основание изцяло да оспори описаните вредоносни последици от трудовата злополука, както и причинно-следствената връзка с описаните в исковата молба усложнения и болки и страдания.

На следващо място, ответникът оспорва и размера на търсеното обезщетение като прекомерно завишен. Освен по изложените по-горе аргументи, то следвало да бъде намалено и с изплатеното обезщетение от застрахователя.

По отношение на предявения по чл. 200 ал.3 от КТ иск сочи, че изплащаното обезщетение за временна неработоспособност от НОИ поради трудова злополука или професионална болест било в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение /чл.41, ал.1 от КСО/. Видно от приложените фишове за работна заплата на ищцата като база следвало да бъде определено полученото от нея възнаграждение за месец юли 2020 година, което било в размер на 738.05 лева. В него било включена и сума за социални разходи за храна, която не представлявала възнаграждение с постоянен характер, но дори и с нея възнаграждението, което би получила ищцата за 5 месеца било в размер на 3 690,25 лева. Така, полученото обезщетение от НОИ за същия период било в размер на 3 863,21 лева, което било повече, от колкото би получила ищцата, ако е работила.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че при осъдително решение съдебният изпълнител събирал по сметка сумата в изпълнителния лист - такава, каквато е и върху нея работодателят бил длъжен да внесе дължимите от него данъци и осигурителни вноски за сметка на работника и за работодателя, какъвто бил смисъла и на текста на чл.200, ал.3 от КТ.

Предвид гореизложеното, ответникът счита, че не е налице разлика за компенсиране между трудовото възнаграждение на ищцата, което би получила, ако не била претърпяла 3 трудова злополука и изплатеното й обезщетение от НОИ.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично и се представлява от адвокат Д. О. от АК Хасково. Пледира за уважаване на предявените искове, уточнява посочените обстоятелства в исковата молба, а именно, че след инцидента ищцата не е престоявала в болница, а е била прегледана от ортопед, след което лечението е продължило в дома й, претендира присъждане на направени по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от процесуален представител в лицето на адвокат В. Т. от АК Хасково. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани и в тази връзка моли за отхвърлянето им. Развива фактически и правни доводи относно неоснователността на заявените претенции. Също иска присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените от страните Извадка от трудова книжка на ищцата с отбелязано прослужено време във „ВиК“ ЕООД – Хасково от 04.07.2005 г. до 06.01.2022 г. 16 години, 2 месеца и 2 дни, Трудов договор № 17/29.06.2005 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 17/29.06.2005 г.№ 610/11.02.2016 г. и Заповед № 1/05.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ се установява, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „Отчетник, измервателни уреди“, в периода от 04.07.2005 г. до 06.01.2022 г. като трудовият договор е бил прекратен поради навършване на възраст и осигурителен стаж за пенсиониране. От длъжностна характеристика за длъжността „инкасатор“, клас по НКП „ниско квалифицирани работници“, код по НКПД 9155 е видно, че екземпляр от същата й е бил връчен на 20.04.2006 г. В раздел 2.4. „Основни отговорности, присъщи за длъжността“ е отбелязано, че носи отговорност за неизпълнение на поставените задачи по въпросите за безопасността и хигиената на труда.

Според служебна бележка № 22/04.07.2005г. по отношение на ищцата е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 04.07.2005 г., а съгласно представените от ответника извадка от книга за преминат инструктаж от 01.04.2020 г. до 30.06.2020г. и от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., на ищцата е бил проведен и периодичен инструктаж, удостоверено с подпис от нейна страна, неоспорен относно автентичността му.

Ответникът е съставил Декларация за трудова злополука Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки с вх.№ Ц5/01-26-27/28.08.2020 г., досие № 20202600034 при ТП на НОИ. В нея като пострадал е посочена ищцата в настоящото производство, постъпила в предприятието на 04.07.2005 г., с горепосочените длъжност и трудов стаж. Като данни за злополуката се сочи, че е станала около 11 часа на 04.08.2020 г., в рамките на работното време, в 4 гр.**************, в имот на частно лице, водомерна шахта, на нестационарно (мобилно) работно място, при следния вид работа: засичане на водомера на абонат. Посочени са специфичното действие, както и отклонението от нормалните условия – отчитане на труднодостъпен водомер в шахтата, като при подхлъзване пострадалото лице К. А. П. си е счупила крака и се е набола на арматура, която е била в близост, посочени са и начин на увреждането и причинилия го материален фактор – труднодостъпна шахта в частен имот, подхлъзване и залитане към ръждясали арматури. Отразено е още, че пострадалият е имал необходимата правоспособност, като злополуката е по чл.55 ал.2 от КСО, набелязани са мерки – заостряне вниманието на служителите и провеждане на извънреден инструктаж. В декларацията се сочат и данни за увреждането – вид на увреждането: счупване на външен (латерален) малеолус, увредени части на тялото: долен крайник - глезен, с последица – временна неработоспособност. Като свидетел на злополуката е посочена В. В..