Решение № 2345 от 17.12.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2345/17.12.2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На двадесет и пети ноември

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия : Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5045 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Г.В, в качеството на управител на „рино -44“ ЕООД , против

Наказателно Постановление № В- 0046950 /

15.10.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен ,Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „ Р.” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева, на основание чл.

213 ал.2 от Закона за туризма.

В жалбата се твърди, че неправилно е било прието, че е допуснато нарушение на ЗТ, тъй като данните от хартиения регистър на настанените туристи ежемесечно се представял пред Община-Варна, от където го приемали, а данните прехвърляли в Електронния регистър на Общината.На следващо място се сочи, че от началото на сезона е било оповестено, че от 01.10.2019г. започва приемането на данни от електронен регистър, което пък било потвърдено и от служител на Министерството на туризма.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от въз.В., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество В. обяснява, че стопанисвания от него хотел е бил проверен от всички институции-Община-Варна, НАП и др., и не са били установени нарушения.Той сочи още че заплаща в срок и в цялост дължимия туристически данък.В. отново твърди, че е получил отговор от МТ, че няма да има проблем да води хартиен регистър , като изискването за електронната му форма е в сила от 01.10.2019г.Поради това и отново моли постановлението да бъде отменено.

Въззиваемата страна,редовно призована, не се явява представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

22.08.2019г служители на

КЗП-Варна, един от които св. Х.Х., извършили проверка в семеен хотел „Рино“, намиращ се в кк“Св.Св.Константин и Елена“ и стопанисван от „Р.“ ЕООД.В хотела, който бил място за настаняване от клас Б, имало настанени туристи.Установило се, че в обекта регистъра за настанените туристи се води на хартиен носител и се попълва от администратора.За този вид обекти обаче туристите следвало да се регистрират чрез централизирана информационна система или избрана от хотелиера информационна система. Тези и други свои констатации св. Х. отразила в констативен протокол № К- 2665952.

На

26.08.2019г. св.Х. съставила против „ Р.” ЕООД акт за установяване на административно нарушение в който описала установеното при проверката на 22.08.2019г. и приела, че търговецът води регистър за настанените туристи на хартиен носител, а не съгласно изискванията на чл.116 ал.2 т.1 и т.2 от ЗТ- чрез централизирана информационна система или избрана от хотелиера информационна система..Нарушението било квалифицирано като такова по чл.116 ал.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.3 от ЗТ.При предявяването на акта възражения не били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че според Община-Варна „ книжен“ регистър можело да се води до 01.10.2019г., което било потвърдено и от Министерството на туризма.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № В- 0046950/ 15.10.2019г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.116 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.3 от ЗТ. За него на основание чл.213 ал.2 от ЗТ на „Р.” ЕООД било наложено административно наказание “ Имуществена санкция “ в размер на 500лв. Направените възражения били разгледани и приети за неоснователни, тъй като нарушението било установено по безспорен начин.

В хода на съдебното производство бе разпитана св.

Х.Х. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. Свидетелката обясни, че законовото изискване за въвеждане на електронен регистър е въведено през 2018г., като на хотелиерите е бил даден гратисен период от около една година.В случая нарушението било констатирано м.08.2019г.

Съдът приобщи към доказателствата по делото представените заверения копия от удостоверения за категоризация , които кредитира като относими към спора.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление

№ В- 0046950 / 15.10.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен , Разград,

Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед №

171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП.То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.

57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Съдът намира , че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.116 ал.3 вр. ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗТ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Тези разпоредби задължават лицата, извършващи хотелиерство , да водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от Министъра на туризма и публикувани на интернет-страницата на МТ.За местата за настаняване от клас Б регистъра се води чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление. В случая от доказателствата по делото се установява, че семеен хотел „Рино“ е място за настаняване от клас Б, съгласно чл.123 ал.1 т.2 от ЗТ.В този смисъл регистъра за настанените туристи е следвало да бъде воден чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система.В обекта обаче е бил воден регистър на хартиен носител, което не се и оспорва.Обстоятелството, че Община-Варна е приемала регистъра в този му вид, както и че от страна на хотелиера са били заплащаните дължимите данъци, не води до извод, че нарушение не е допуснато.Посочената законова разпоредба е влязла в сила на 04.05.2018г., поради което и към датата на проверката -22.08.2019г., регистъра е следвало да бъде съобразен със законовите изисквания.С оглед на това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че от страна на „Р.“ ЕООД е допуснато описаното в акта и постановлението нарушение.

Правилно е била ангажирана отговорността на „ Р.” ЕООД чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл.213 ал.2 от ЗЗП е предвидена санкция за допуснато нарушение на чл.116 от ЗТ, каквото в случая е налице.

При издаване на постановлението наказващият орган е приел, че не са установени смекчаващи обстоятелства, които да доведат до необходимостта от прилагане на чл.28 от