Решение № 104 от 06.06.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Троян, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100788 по описа за 2024 година

Р. Б. Л. от гр. Троян е предявил против Гаранционен фонд, представляван от М.К. и С.С. иск с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, с който се претендира сумата от 25 000 лева, представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 08.12.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и сумата 2 165 лева – претърпени имуществени вреди.

В с. з ищеца се явява лично и е представляван от адв. Р. П. от САК, която моли съда да уважи така предявените искове. Претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди, ведно със законната лихва от датата увреждането.

На основание чл. 214 от ГПК по искане на ищеца, съда е допуснал изменение на иска, относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, като частичен иск от претендирано обезщетение в размер на 90 000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, представляван от ст. юрисконсулт К. Я., с който същия заявява, че изцяло оспорва иска, като намира, че не са налице доказателства за причинени вреди вследствие именно на настъпило ПТП, оспорва размера на претендираното обезщетение. В първото с. з. се явява адв. Н. И. от ВТАК , изразено е писмено становище по същество.

От представените по делото писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-680 от 08.12.2022 г.; Материали от ДП № 11395/2022г. по описа на "СРТП-ОР" при СДВР: протокол за оглед на 1 местопроизшествие от 08.12.2022 г., ведно със скица и фотоалбум, докладна записка - 2 бр.; Постановление за спиране на досъдебно производство от 09.01.2024г.; Епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ"ЕАД;

Съдебномедицинско удостоверение № 46/2022г.; Епикриза, издадена от МБАЛР„Сердика"ООД; Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св.Анна"АД;

Фактура № 1000206496/27.05.2024г., ведно с касов бон; Молба вх.№ 24-01 571/20.12.2023г. по описа на ГФ; Молба вх.№ 24-01 -571 /23/28.08.2024г. по описа на ГФ; Писмо изх.№ 24-01-571/23/13.09.2023г. по описа на ГФ; удостоверение за получен доход от пенсия и добавки с изх. № 1056-10-3383/1/ по описа на ТП на НОИ – Ловеч, справка № 1614606/26.11.2024 г. за лице от имотен регистър към всички служби по вписвания, справка от „ПП-КАТ“ Ловеч и писмо изх. № 24-01-571/23/ от 14.03.2024 г., от показанията на разпитаните свидетели по делото Д. Д. М., А. С. С. и С.И. Д.а, и от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р А. Й. и съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Д. Д., съдът приема следната фактическа обстановка:

Установи се в процеса, че на 08.12.2022 г., около 10.00 часа, на паркинга пред СБАЛОЗ „Проф. Д-р Марин Мушмов", находящ се на бул. „Андрей Сахаров“ № 22, в гр. София, е възникнало пътнотранспортно произшествие между неустановен лек автомобил и ищеца Р. Л. Автомобилът е бил паркиран и при потеглянето си е извършил маневра на заден ход. В този момент, на паркинга, в близост до тротоара, се намирал ищеца, който се бил навел. При движението на автомобила последвал удар, в следствие на което Л. паднал на земята. Водачът спрял и слязъл от колата, предложил помощ, но не съобщил за станалото ПТП, каквито са задълженията му, съгласно чл. 123 от ЗДвП. По делото е разпитан свидетеля Д. М., който работи като охранител в Онкодиспансер – гр. София на ул. „Андрей Сахаров“ № 22. М. си спомня за инцидента с ищеца през м. декември 2022 г., когато е бил на работа. Ищецът бил дошъл за преглед в болницата. Свидетелят излага, че не е видял самия удар от колата. Л. влязъл в болницата, но усетил силни болки и помолил свидетеля да го заведе до пейката. М. взел една инвалидна количка и му помогнал да седне в нея и да чака Бърза помощ. След около час дошли дъщеря му и зет му и го откарали в ИСУЛ. След случая при свидетеля идвал следовател. М. пояснява какво представлява паркинга на болницата. Спомня си, че ищеца му е казал, че е блъснат от синя кола. Свидетелят излага, че е виждал на паркинга синя кола, но не знае на кой е. На посочената дата е имало паркирана такава кола до линейката на болницата.

В болницата е проведено ехографско изследване, при което е констатирана фрактура на лява тазобедрена шийка. Л. бил настанен в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ" – гр. София, където било проведено оперативно лечение.

По повод настъпилото пътно-транспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К 680/08.12.2022 г. по описа на отдел „ПП“- СДВР. Като свидетел е разпитан А. С., който е служител на МВР. Спомня си за случая през 2022 г. Посетил мястото на ПТП и е съставил протокол. Излага, че са търсили видеозаписи от камери, но такива не били намерени в района. Събрали информация от болницата, но не открили виновния водач.

Образувано е досъдебно производство № 11395/2022 г. по описа на „СРТП-ОР“ при СДВР (пр. пр. № 54514/2022 г. по описа на СРП), за 2 извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, в рамките на което деянието е доказано, но извършителят не е открит. Досъдебното производство е спряно при условията на чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК - поради това, че извършителят е останал неоткрит.

В процеса е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Д. Д.. В заключението си експерта е представил схема на механизма на настъпилото ПТП, съгласно доказателствата по делото.

Изчислил е евентуалната скорост на автомобила при удара, както и опасната зона. Сочи се в експертизата, че лек автомобил, син на цвят, е паркиран срещу /насочен с предната си част към/ входа на СБАЛОЗ „Проф.Д-р Марин Мушмов", перпендикулярно спрямо улицата, вдясно от десен бордюр и десен тротоар, като в същото време на около 5 метра зад лекия автомобил, в зоната на десен тротоар и югозападен край на паркинга се е намирал пострадалия неподвижен и наведен към терена. Водачът на автомобила е потеглил назад и е ударил ищеца - вдясно, като той е паднал на лявата си страна. Лекият автомобил изминава разстоянието до пешеходеца за около 4,5 до 5 сек., като скоростта му е променлива: 0 км/ч - при потегляне, 6 км/ч - максимална скорост на маневрата и 3 км/ч - скорост при удара. Въпреки липсата на спирачни и други следи, по които е възможно да бъде определена скоростта на движение, експертът приема посочените скорости за такива, обосновавайки преценката си със следните фактическите положения: тялото „не е носено" от автомобила, превозното средство спира след удара и не прегазва пострадалия, ударът е от дясната страна на пострадалия, а падането е наляво. Разстоянието, което е необходимо, за да се преустанови движението на автомобила /или т. нар. опасна зона/ при скорост от 6 км/ч е 2,55 метра, а при скорост от 3 км/ч е 1,2 метра. Техническите изчисления на експерта обосновават изводите му, че водачът е можел да наблюдава пострадалия, дори при описаното приведено положение, тъй като е имал видимост назад, осигурена от огледалата на превозното средство и задното стъкло. Вещото лице допълва, че, ако се приеме хипотеза за невъзможност за наблюдение на пътя зад автомобила, то тогава от техническа и професионална гледна точка е правилно водачът да не потегля, докато не се убеди, че е безопасно. В заключение посочва, че ПТП е било предотвратимо със спиране във всеки момент от движението на автомобила до достигане на дистанция от 1,2 метра до удара, а пострадалият не е могъл да повлияе на ПТП и да го предотврати. Експертът приема, че контакт между автомобила и пострадалия е имало, съобразявайки материалите в делото и СМЕ. От заключението на СМЕ, изслушано в о.с.з. на 25.03.25 г. е видно, че предвид полученото счупване при падане на лявата страна, експертът приема, че е имало „бутане" на тялото на пострадалия, като уточнява, че документите, които е прегледал по делото водят също до този извод.

Представена е медицинска документация, от която се установява проведените лечения и рехабилитации на Л.. След пътния инцидент пострадалият е хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ", където по отношение констатираното счупване на тазобедрената шийка е проведено оперативно лечение -вътрешна фиксация с винтове.

На 15.12.2022 г. ищеца е изписан и приет в друго лечебно заведение МБАЛР „Сердика" ООД за провеждане на рехабилитационни и физиотерапевтична процедури, приучаване за движение с две помощни 3 средства и извършване на дейности от ежедневието.

На 22.12.2022 г. е изписан и лечението му е продължило в домашни условия при спазване на строг постелен режим и медикаментозен прием.

Последвало е бавно и постепенно възстановяване на възможността за самостоятелно придвижване, но походката му е останала трайно нарушена накуцваща, бавна и с ограничен обем на движения.

На 20.05.2024 г., той отново е постъпил в УМБАЛ „Св.Анна“ АД София, където отново е проведено оперативно лечение: тотална смяна на лява тазобедрена става.

На 27.05.2024 г. е изписан и възстановяването му продълж ило в домашни условия, като, отново, първоначално е спазвал строг постелен режим, последван от постепенно раздвижване с помощни средства, докато възможността за самостоятелно такова не се е възстановила.

По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р А. Й., който е прегледал ищеца и е изследвал медицинската документация по делото. Заключил е, че от момента на счупването на щийката на лява бедрена кост, до 4-5 дена след оперативната интервенция, ищеца е изпитвал силни и интензивни болки. Към момента на прегледа Л. е в незадоволително здравословно състояние и няма пълно възстановяване след травмата.

Походката му е затруднена, накуцва, оплаква се от болки при смяна на атмосферните условия. Предвижда, че с напредване на възрастта дискомфорта и оплакванията ще се увеличават. По въпросите на ответника, д-р Й. е отговорил хипотетично, че подобно счупване може да се получи и при битов инцидент.

Независимо от приложеното лечение обема на движение на крайника и походката на ищеца не са в състоянието, което е било преди настъпване на инцидента. По делото е разпитана свидетелката С. Д.а, която е приятелка на ищеца. Излага, че Л. е заминал за преглед в гр. София. Свидетелката му се обадила по телефона и се чули. След този разговор, Л. не се обадил повече. Д.а му звъняла многократно, но той не отговарял. След няколко дни й се обадил и й казал, че е претърпял злополука и е опериран. Разказал й, че го е блъснала кола и първоначално се чувствал добре, но след като го прегледали се установил, че е получил счупване на крака. Д.а подробно излага, как се е налагало да се грижи изцяло за него, след като се е върнал в Троян.

Първоначално изобщо не е можел да ходи. След това постепенно с патерици е проходил, но се е наложила втора операция и Л. е преживял същите болки и дискомфорт. Д.а излага, че му е било много трудно да ходи, първоначално се е олюлявал и тя го е държала. След това постепенно и много трудно проходил отново. Свидетелката излага още, че Л. отслабнал много. Притеснявал се за състоянието си, дали ще може да се обслужва сам или ще остане инвалид.

Често изпитвал силни болки, не можел да спи добре.

Освен горепосочените претърпени неимуществени вреди, ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 2 165,00 лева, изразяващи се в направени разходи за приложеното му оперативно лечение в УМБАЛ "Св.

Анна"АД – София, за което Л. е приложил доказателства .

С молба вх. № 24-01-571/20.12.2023 г. до ГФ, ищеца поискал да бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените вреди, възникнали вследствие процесното

ПТП.

Била образувана претенция

№

23210278/20.12.2023 г. по описа на ГФ, като след разменена кореспонденция, с 4 писмо изх. № 24-01-571/23/13.09.2023 г. ищецът бил уведомен, че Гаранционен фонд отказва изплащане на обезщетение.