Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2047 от 23.10.2025, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 382/2025
Вид
Решение № 2047
Подписан
23.10.2025
Състав
Айгюл Шефки

Цитирани разпоредби

  • чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.215 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.137 · Закон за устройство на територията
  • чл.137, ал.1,т.5, б.а · Закон за устройство на територията
  • чл. 137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 161, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.223, ал.1, т.8 · Закон за устройство на територията
  • чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.47 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 2047

Кърджали, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20257120700382 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.215 и чл.225а от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба от В. Р. Д. против Заповед №РД-10-277/05.05.2025 г., издадена от кмета на община Кирково, за премахване на строеж „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с надстройката и пристройката в единен строеж, която сграда е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“, находящ се в имот с идентификатор №[номер] по КККР на [населено място], [община]. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В допълнението към жалбата са изложени доводи за нищожност на процесната заповед, като издадена в противоречие с влязло в сила Решение №99/26.05.2021 г., постановено по адм.д.№6/2021 г. по описа на АС-Кърджали. В тази връзка се сочи, че оспореният акт е идентичен с предходна Заповед №РД-10-737/22.12.2020 г. на кмета на община Кирково, отменена с горното решение на КАС, тъй като двата административни акта са издадени при една и съща фактическа обстановка и доказателства и при липса на конкретизация на обема и параметрите на незаконния строеж. Счита също, че Разрешение за строеж №[номер]/[дата], касаещо пристрояване към [обект], не е подлежало на съдебен контрол за законосъобразност, в т.ч. и с искане за обявяване на неговата нищожност, поради реализиране на разрешения с него строеж. Отделно от горното намира, че прогласяването за нищожно на горното разрешение за строеж не прави строежа незаконен, а законността на същия следва да се преценява към момента на изграждането му. Излага довод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като с оглед годината на изграждане на процесния строеж, административният орган не е извършил дължимата проверка за неговата търпимост. Сочи, че [обекта] и пристройката към него са изградени въз основа на РС №[номер]/[дата] и РС №[номер]/[дата] и представляват временен строеж, а не преместваем обект, както неправилно приел административният орган. Предвид наличието на строителни разрешения счита, че не е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. На следващо място счита, че неправилно е разпоредено премахването на целия строеж, вместо на тази негова част, която е изградена в отклонение от издаденото строително разрешение. По горните съображения иска отмяна на оспорената заповед, алтернативно - обявяването й за нищожна. Претендира и направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, както и в представено писмено становище, поддържа подадената жалба, ведно с допълненията към същата.

Ответникът по жалбата – Кмет на община Кирково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Счита, че заповедта е съответна на материалния закон, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната й. Счита, че описанието на местонахождението, квадратурата и категорията на незаконния строеж, съответства на описанието в изготвената съдебно–техническа експертиза. Сочи също, че и според поясненията на вещото лице, [обекта] и пристройката са функционално свързани, поради което правилно е преценена законността на целия строеж, като един обект.

Заинтересованите страни – Ю. М. Д. и Ф. Р. Б., не вземат становище по подадената жалба.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Според приложеното по делото Строително разрешение №[номер] /[дата], издадено от [длъжност], на Ю. М. Д. е разрешено да изгради [обект] в [местността], върху 18 кв.м. от неурегулирано място, находящо се ***, съгласно дадена строителна линия.

С Разрешение за строеж №[номер]/[дата], издадено от [длъжност] при ОбНС-Кирково, на основание чл.197 от ЗТСУ, на Ю. М. Д. е разрешено изграждането на пристройка към [обект] в [местността], съгласно одобрени проекти и дадена строителна линия.

Видно от приложеното Решение №257/28.07.2023 г., постановено по адм.д.№473/2022 г. по описа на АС-Кърджали, влязло в сила на 21.11.2023 г., горното Разрешение за строеж №[номер]/[дата], на [длъжност] при ОбНС-Кирково е обявено за нищожно, като издадено от некомпетентен орган.

Според Констативен акт №1/11.02.2025 г., съставен от служители при общинска администрация-Кирково, при извършена на 11.02.2025 г. проверка е установен строеж, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място] [местност], [община], на границата с [ПИ], представляващ: „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с пристройките и надстройката в единен строеж, който е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“ Прието е, че строежът се състои от: 1. [обект] със застроена площ 18 кв.м., с приблизителни размери 6/3м., реализиран по разрешение №[номер] /[дата], издадено на основание чл.197, ал.1 от ЗТСУ за преместваем обект; 2. Пристройка към [обект], със застроена площ 24 кв.м., с размери 3/8 м., състояща се от помещение, отворено към обема на [обекта], склад и тоалетна с предверие и мивка. Посочено е, че пристройката е изградена въз основа на Разрешение за строеж №[номер]/[дата], обявено за нищожно с Решение №257/28.07.2023 г., постановено по адм.д.№473/2022 г. по описа на АС-Кърджали и 3. Допълнителна пристройка /стълбище и санитарен възел/ и надстрояване с един етаж на [обекта], по отношение на които е прието, че няма одобрени строителни книжа, и които са изпълнени в отклонение от проекта към Разрешение за строеж №[номер]/[дата] Посочено е, че строежът е изпълнен от Ю. М. Д. и *** В. Р. Д., а възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, като собственик на земята е Ф. Р. Б.. Към датата на издаването на РС № [номер]/[дата] и Разрешение за строеж № [номер]/[дата], за [ПИ] (настоящ [ПИ]) няма действащ застроителен и регулационен план, т.е, същия е неурегулирана територия - незастроен имот на ТКСЗ за земеделски нужди, според действалия кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед № [номер]/[дата] на Председателя на ОНС - Кърджали. Със Заповед № [номер]/[дата] на Председателя на ОНС - Кърджали е приет нов регулационен план на [населено място]. Според разписната книга към този план [ПИ] (настоящ [ПИ]) е също извън регулация за двор на ТКЗС със селскостопанско предназначение. Масивната двуетажна сграда не е отразена в актуалната КК и КР на [населено място], [община], одобрени със Заповед № [номер]/[дата] на ИД на АГКК. По тази КК и КР бившият [ПИ] получава [идентификатор]. Според предвижданията на ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № РД-10-332 от 24.07.2020 г. на кмета на община Кирково горния [ПИ] попада в устройствена зона „смесена централна“ (Ц), с установено предназначение „За търговия, склад обществено обслужване и трафопост" и показатели на застрояване: Плътност на застрояване 60%. Кинт - 1,2; минимална озеленена площ - 30%; допустима кота корниз - 10 м. Ограничителните линии на застрояване са на разстояние 3 метра от страничните имотни граници, вкл. и откъм улицата. Прието е, че двуетажната масивна сграда не съответства на предвижданията на този план, тъй като е разположена на границата с [ПИ] /за второстепенна улица/, а не на 3 метра от нея. В КА е отразено също, че строежът представлява двуетажна сграда със смесена конструкция и е изграждан поетапно в периода 1989 г. до 1991 г. Първоначално с изграден [обект] с метална конструкция, с размери около 6/3 м., реализиран като преместваем обект по Разрешение № [номер] от [дата], издадено на основание чл. 197, aл. 1 от ЗТСУ (отм.) в ред. към бр. ДВ. бр. 29 от 10.04.1973 г. Въз основа на Разрешение за строеж № [номер] от [дата], както и чрез извършване на допълнителни строително-монтажни работи, които са в отклонение от същото, [обекта] е преустроен в двуетажна масивна сграда, представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и единен обект, чрез функционалното обединение на [обекта] с пристройки и надстройка. На съдържащата се в КА схема са обозначени съставните части на сградата. Прието е, че установеният строеж е изграден без одобрен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка е посочено, че [обекта] е загубил характеристиките си на преместваем обект, чрез неговото преустройство, функционално обединение с монолитни пристройки, изливането на бетонова плоча над него и надстрояването му, като така е станал неизменна част от единен строеж. Изложени и са съображения за неприложимост на разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, по отношение на констатирания незаконен строеж, тъй като последният не бил деклариран в законоустановените срокове, като към датата на реализирането на двуетажната масивна сграда, строежът бил несъвместим с предназначението на [ПИ] (настоящ [ПИ]). Посочено е също, че установения строеж не съответства и на действащия застроителен план, одобрен със Заповед №РД-10-332/24.07.2020 г., тъй като е разположен на границата с [ПИ] /за второстепенна улица/, а не на 3 м. от нея, според установената в плана ограничителна застроителна линия.

Посочено е, че съставения констативен акт е основание за издаване на заповед за премахване на строежа, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Според отразеното в КА, същия е съставен в отсъствие на извършителите на строежа и собственика на терена, като според приложените известия за доставяне, на 14.02.2025 г., горните лица са получили екземпляр от съставения КА.

Съгласно констативен протокол, съставен на 16.03.2025 г. от длъжностни лица в общинска администрация Кирково, в установения 7-дневен срок не са постъпили възражения срещу съставения констативен акт.

Със Заповед №РД-10-277/05.05.2025 г., издадена от кмета на община Кирково, предмет на настоящия спор, въз основа на Констативен акт №1/11.02.2025 г. и на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено Ю. М. Д., В. Р. Д. и Ф. Р. Б. да премахнат незаконен строеж „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с пристройките и надстройката в единен строеж, който е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], на границата с [ПИ], и състоящ се от: [обект] със застроена площ 18 кв.м., с приблизителни размери 6/3м., реализиран по разрешение №[номер] /[дата], издадено на основание чл.197, ал.1 от ЗТСУ за преместваем обект; Пристройка към [обект], със застроена площ 24 кв.м., с размери 3/8 м.; Допълнителна пристройка със застроена площ около 6,70 кв.м. с размери 2,30/2,90 м., с етажна височина около 2,75 м., състояща се от санитарно помещение и новоизградено бетоново стълбище към втория етаж, както и стоманобетонова плоча върху [обекта] и пристройка и извършено надстрояване с един етаж, който е с приблизителна ЗП 56 кв.м., с двускатен покрив от дървена конструкция и бетонови керемиди. В заповедта е отбелязано, че строежът е извършен от Ю. М. Д. и *** В. Р. Д., като възложител е Ф. Р. Б.. Посочено е, че строежът е реализиран поетапно, в периода 1989 – 1999 год. Първоначално е изграден [обект] с метална конструкция, с размери 6/3 м., със средна височина 4,30 м., реализиран като преместваем обект по Разрешение №[номер]/[дата], издадено на основание чл.197, ал.1 от ЗТСУ/отм/. Въз основа на РС №[номер] от [дата], прогласено за нищожно от съда, както и чрез извършване на допълнителни строително-монтажни работи, които са в отклонение от РС, [обекта] е преустроен в двуетажна масивна сграда, чрез функционално обединение на [обекта] с пристройки и надстройка. Вследствие на тези дейности [обекта] е загубил характеристиките си на преместваем обект и е станал неизменна част от единен строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Посочено е, че издаденото Разрешение №[номер] от [дата]. за поставяне за [обекта] не може да придаде законност на установения строеж, тъй като [обекта] е станал неизменна част от единен строеж. В заключение е прието, че строеж „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с пристройките и надстройката в единен строеж, който е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“, е изграден без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.З и чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. По отношение на търпимостта на строежа е посочено, че за същия са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради липса на деклариране в установените в закона срокове, както и поради несъответствието му със строителните правила и норми както към датата на изграждането, така и към сега действащите. На 16.05.2025 г. заповедта е съобщена на жалбоподателката, видно от приложеното известие за доставяне обр.243.