Определение № 4827 от 24.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4827 гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип В.ов Касационно гражданско дело № 20248002101270 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Шинка М. Ц. и В. М. Р. чрез общия им пълномощник адв. Ж. против решение № 183 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 204/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Ответникът по жалба В. Г. М. и Апелативна прокуратура – Пловдив, като контролираща страна, не са взели становище в срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260286 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3199/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от Шинка М. Ц. и В. М. Р. против В. Г. М. иск за поставянето на ответника под пълно или ограничено запрещение.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ответникът М. е племенник на ищците Шинка М. Ц. и В. М. Р., син на техния брат Г. М. М., починал през 2016 г. Приел е, че в случая не е установено наличие на предпоставките от състава на чл. 5, ал. 1 ЗЛС, тъй като не са удовлетворени нито медицинския критерий - слабоумие или душевна болест, нито юридическия – в резултат на тези страдания лицето да не може да се грижи за своите работи. Изложени са съображения, че въпреки проявената процесуална активност от съдилищата (окръжен и апелативен) експертно заключение на вещо лице относно психическото състояние на лицето, чието запрещение се иска, не е изготвено по причина на неявяването на последното и невъзможността да бъде доведено принудително вкл. и за да бъде разпитано лично. В обжалваното решение са отречени доводите на ищците 1 за приложение на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ГПК, според която отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161 ГПК. Подкрепено е становището, че предвид естеството на производството, наличието на душевна болест или слабоумие като основание за лишаване, респ. ограничаване на дееспособността на лицето следва да бъде категорично и безспорно доказано. В подкрепа на този извод е посочена и разпоредбата на чл. 339 ГПК, която не допуска постановяване неприсъствено решение и решение при признание на иска в производството по поставяне под запрещение. За недоказан е счетен и втория, юридически критерий - ответникът да не е в състояние да се грижи за себе си и делата си. Съобразени са данните, изнесени в показанията на разпитаните по делото свидетели и е направен извод, че при съвкупната им преценка, вкл. и по чл. 172 ГПК не се налага извод за доказаност на твърдението на ищците, че поради описаните по – горе страдания ответникът не е способен да се грижи за себе си и делата си. По тези аргументи искът за поставянето на ответника В.

М. под пълно или ограничено запрещение е преценен като неоснователен и поради това отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Длъжен ли е съдът служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти по дело, по което следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса?“;

2. „Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“;

3. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 206, ал. 3, във вр. с чл. 161 ГПК в производството по поставяне под запрещение?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практика на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК (по първото питане), решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II т.о. и решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на III г.о. (по второто питане). Във връзка с третото питане се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че по него няма формирана съдебна практика, а отговорът на въпроса е от съществено значение за правилното приложение на закона.

Касационен контрол на въззивното решение не може да се допусне.

Първото питане е обусловило произнасянето на въззивния съд по предмета на делото и удовлетворява обща предпоставка за селектиране на касационната жалба. Касае се за специално исково производство, при което законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на една от страните в процеса – в случая на лицето, чието запрещение се претендира. Затова и въззивния съд като инстанция по същество има задължение служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, 2 както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето – вж. мотивите към постановките по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая това задължително за съдилищата правно разрешение е съобразено от втората съдебна инстанция, чиято процесуална активност се е съсредоточила изцяло върху събиране на данни за установяване психическото състояние на ответника и в частност страда ли той от слабоумие или душевна болест като предпоставки от фактическия състав на чл. 5 ЗЛС (т. н. медицински критерий). Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство обаче назначените по делото съдебно психиатрични експертизи са били заличени, поради невъзможност да бъдат извършени, обусловена от неявяването на лицето за освидетелстване и възникналата от това обективна пречка пред вещото лице да изготви и депозира заключение. Делото и в двете съдебни инстанции е било отлагано многократно за събиране на доказателства относно този релевантен за делото с предмет иск по чл. 5 ЗЛС факт, вкл. е било разпоредено неколкократно принудителното довеждане на лицето, чието запрещение се иска, търсено е да бъде призовано и бъде прегледано от вещо лице от всички известни адреси, проведено е заседание дори във входа на сградата, където се намира жилището, което обитава. Така, всички процесуални действия на въззивния съд по разглеждане на настоящото дело са били съобразени с посочената задължителна съдебна практика.

Второто питане също не позволява да се осъществи достъп до касация на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. То касае задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. В обжалваното решение съдът е извършил обстоен анализ и оценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, изрично е посочил, че е невъзможност да придобие непосредствени впечатления за състоянието на лицето, чието запрещение се иска, а това е в негово задължение, отчел е невъзможността то да бъде освидетелствано от вещо лице, което да даде заключение за наличието на двата кумулативно установени критерия (медицински и юридически), които са и материалноправните изисквания по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗЛС за постановяване ограничаване на дееспособността или пълната недееспособност на лицето. В тази връзка решаващият състав е съобразил доводите, възраженията и оплакванията на ищците относно неприлагане от първата инстанция на последиците от недоказването на релевантни факти, вкл. и поради неявяването на лицето за освидетелстване и личен разпит в съдебно заседание, а така също и от необоснования отказ да бъдат кредитирани показанията на сочените от тях свидетели. В обжалваното решение са налице собствени мотиви за направените от съда фактически и правни изводи по спорния предмет - дееспособността на лицето, чието запрещение се иска. Обсъдени са доводите, възраженията и оплакванията на страните, както и събраните доказателства, и аргументирано е отговорено защо съдът не се кредитира показанията на ангажираните от ищците свидетели и не споделя тезата им за приложение в случая на чл. 206, ал. 3 вр. с чл.

161 ГПК и на последиците от възпрепятстване на доказването. Изложени са съображения, че приложното поле на горните разпоредби е изключено в настоящото производство, което е особено исково със специфичен предмет - дееспособността на лицето, чието запрещение се 3 иска и интервенирането върху дееспособността му изисква несъмнено и категорично доказване наличието на двете предпоставки по чл. 5 ЗЛС – душевна болест или слабоумие, от една страна и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи, от друга. На следващо място е мотивирано разбиране, че последиците от възпрепятстване на доказването по см. на чл. 161 във вр. чл. 206, ал. 3 ГПК не могат да бъдат приложени в настоящата хипотеза и поради законодателното решение по чл. 339 ГПК, което несъмнено отчита особеностите в производството по глава 28 ГПК. Ето защо, въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, изразена с ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Като постановено в съгласие с тази практика, вкл. и сочената от страната такава обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставеното питане.

Липсват предпоставки за допускане на обжалването и по третия повдигнат въпрос. Той не отговаря на общия критерий (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) и е неотносим към приложното поле на касационното обжалване, поради което не може да обуслови достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отказът на съда да приложи последиците на чл. 206, ал. 3 вр. с чл. 161 ГПК произтича от преценката на конкретните обстоятелства по делото, обусловена от естеството на спорния предмет и в обхвата на предоставената му от процесуалния закон правораздавателна власт. Правилността на тази преценка подлежи на проверка в производството по чл. 290 и сл. ГПК, но не може да бъде ревизирана по повод на основанията за допускане на касационно обжалване, каквато цел преследват касаторите с поставянето на това питане.

В обобщение, не са налице сочените от страната основания за допускане на касационен контрол, поради което не може да се удовлетвори искането за селектиране на касационната жалба.

Воден от горното, ВКС, III г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 204/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5