Определение № 3637 от 17.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3637 гр. София, 17.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002102039 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба с вх.№ 1304 от 01.03.2023 г., подадена от Л. И. Р. чрез адвокат М. Ч. от АК - П., и касационна жалба с вх.№ 1556 от 14.03.2023 г., подадена от К. И. Б. чрез адвокат Б. П. от САК, срещу въззивно Решение № 15 от 30.01.2023 г. по в.гр.д.№ 448/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч.

От ответниците по касация Г. С. С., С. П. А. и Н. П. А., чрез адвокат В. А. от АК – Л., са постъпили отговори по реда на чл. 287 ГПК срещу всяка от касационните жалби.

Поддържат, че жалбата на Л. И. Р. е неоснователна и по отношение на нея отсъства основание за допускане на обжалването. По отношение на жалбата на К. И. Б. поддържат, че е недопустима и не дава основание за допускане на обжалването. Претендират присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 128 от 29.06.2022 г. по гр.д.№ 896/2021 г. на Районен съд – Троян в обжалваната част, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ****, както и е отменен нотариален акт за собственост № 148, т. ІІ, рег.№ 2283, н.д.№ 304/2020 г. на нотариус М. Г. до размера на 3/4 идеални части.

По делото е установено, че К. И. Р. е починал на 10.10.1982 г. и е оставил за наследници по закон Г. С. Р. (преживяла съпруга, починала на 12.06.1991 г.), И. К. Р. (син, починал на 26.02.2014 г.) и С. К. Р. (син, починал на 07.02.2011 г.). Наследници по закон на С. К. Р. са Г.

С. С. (дъщеря), както и С. П. А. и Н. П. А. (внуци, деца на починалата му дъщеря Л. С. А.).

1

Наследници по закон на И. К. Р. са децата му Л. И. Р. и К. И. Б..

Съставен е нотариален акт за собственост № 148 от 31.08.2020 г. на нотариус М. Г., с който Л. И. Р. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с площ от 1 422 кв.м.

Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели - В. К., М. К., М. М., С. С. (показанията на последния са ценени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед факта, че е съпруг на Г. С.) и е приел за установено, че починалият през 1982 г. К. И. Р. и съпругата му Г. С. Р. (починала 1991 г.) са живели в имота до смъртта си; в имота е имало малка жилищна сграда с дърводелска работилница (К. Р. е бил дърводелец) и стопанска постройка, от които понастоящем съществува само жилищната, която е в компрометирано състояние (с пропаднал покрив), а останалите били погинали (имало само останки от тях, купчини камъни). От показанията на същите свидетели, като и от тези на свидетелите Ц. Ц. и М. М. е установено, че след като и Г. Р. починала, имотът останал необитаем и запустял (буренясал и обрасъл с трънлива и храстовидна растителност); след 2006 г. Л. И. Р. започнал да го почиства (изчистил бурените и трънливата растителност и изсякъл старите дървета) и разположил в него кошери. В съседство на същия имот се намирал друг поземлен имот (свидетелите М., Ц. и М. го идентифицират по предявените скици като ПИ с идентификатор ***), в който Л. Р. посадил овощни дървета и в който имало построена от баща му вила. През 2015 г. Л. Р. предложил на Г. С. С. да изкупи дела им от имота за около 1 000 лв., но след консултация с племенниците си С. П. А. и Н. П. А. (децата на починалата й сестра), тя отказала предложението. От показанията на част от свидетелите е установено, че към 2020 г.

Л. Р. възстановил разрушената каменна ограда на имота.

Със заявление вх. № 01-55881 от 16.10.2021 г. е внесено искане за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър на [населено място], чрез нанасяне на сграда в поземлен имот с идентификатор ***. Основанието за поисканото изменение е установена непълнота и грешка в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо отразяване на съществуващата на терена сграда. Попълнената в кадастралната карта сграда е съществувалата полуразрушена стара сграда, а не новопостроена такава.

От правна страна е прието, че предявеният иск за делба е основателен по отношение на ПИ № *** и сградата в него. Страните са съсобственици по наследяване от общите им наследодатели К. И. Р. и Г. С. Р., които са били собственици на имота и са живели в него до смъртта си. В тази насока са включително показанията на свидетеля М., ангажиран от ответника Л. Р., който също казва, че в имота са живели прародителите на страните.

Почистването на част от площта на имота, извършвано от Л. Р. след 2005 г., и разполагане на кошери в него, както и възстановяване на част от дуварите, са действия по поддържане и обикновено служене с общата вещ. Извършването на същите действия от съделителя спрямо конкретния съсобствен имот е заради непосредствената му близост с останалия по наследство от баща му вилен имот, позволяващ по-лесно наглеждане и грижи за кошерите.

Почистването на двора и възстановяването на дуварите е обусловено от избрания начин на ползване на имота, защото без тези действия разполагането на кошерите не би било възможно (без почистването му), нито би се обезпечила в някаква степен сигурността им 2

(без възстановяване на каменната ограда). В този смисъл извършените от Л. Р. действия са присъщи за всеки съсобственик, желаещ да си служи с вещта, като непротивопоставянето от останалите съсобственици е само свидетелство за липсваща при тях потребност от същото служене (чл. 31, ал. 1 ЗС). Чрез тези си действия той не е засвидетелствал спрямо останалите съсобственици претенция за изключителност на правото му на собственост, отричайки техните права върху имота. Затова установената от него фактическа власт върху целия имот при избрания начин за служене, не го превръща във владелец и по отношение на техните идеални части и за тях той си остава държател. За да установи владение върху целия наследствен имот, ползващият имота наследник следва да манифестира пред останалите наследници намерението си да свои целия имот чрез действия, недвусмислено отричащи правата на останалите наследници и същите да са доведени до тяхното знание. Не съставляват такива действия служенето или ползването на наследствения имот, неговото ремонтиране и поддържане, нито декларирането му, плащането на данъци, на такси или разноски във връзка с неговото ползване или поддържане (чл. 30 - 32 ЗС). Единственото несъмнено установено по делото действие, отричащо правата на останалите наследници, е снабдяването на Л. Р. с констативен акт за собственост върху имота през 2020 г. Макар да демонстрира изява на намерение за своене на целия имот и от този момент (деня на издаване на констативния нотариален акт) да установява владение върху идеалните части на другите наследници, владението на Л. Р. е прекъснато на следващата година (03.11.2021 г.) с предявяване на иска за делба на имота от останалите съсобственици. При това положение от негова страна не е упражнявано непрекъснато владение в продължение на десет години, поради което той не го е придобил по давност (чл. 79, ал. 1 ЗС). Ето защо искът за делба е приет за основателен при възприетите от районния съд квоти, по който въпрос няма оплаквания във въззивната жалба.

Подчертано е, че е неоснователен доводът, че имотът няма наследствен характер. Общите наследодатели са били собственици на имота, като същите са го придобили по давност приживе, още преди да починат, поради което не би могло да се поставя въпрос за продължаване на владението от наследниците им.

При тези данни по делото и при отчитане съдържанието на подадената от К. И. Б. касационна жалба и изложението към нея, ВКС приема, че тази жалба не подлежи на разглеждане. С нея не се търси защита на права на тази касаторка, а признаване на имота за изключителна собственост на брат й Л. И. Р.. Последното по дефиниция означава отричане съсобствения характер на имота, включително отричане К. И. Б. да притежава дял в тази съсобственост. Последното квалифицира нейната касационна жалба като лишена от правен интерес и процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Ето защо тя следва да бъде оставена без разглеждане.

Подадената от Л. И. Р. касационна жалба е процесуално допустима. В изложението към нея са формулирани следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК:

1. Следва ли да се приеме, че е възникнало право на собственост по наследство за наследник, който не разполага с титул за собственост за имот на името на своя наследодател, в хипотеза, че след смъртта му не е упражнявал фактическа власт на имота и не е 3 продължил владението на наследодателя, не е владял непрекъснато имота до снабдяването на друг сънаследник с нотариален акт за собственост на имота по давност, ако наследодателят му приживе не се е позовал на придобивна давност по отношение на този имот, а наследникът претендира права след смъртта на наследодателя си за себе си на собствено основание;

2. Кога е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост по давност върху поземлен имот;

3. Кога се приема, че е налице несъмнено давностно владение върху поземлен имот;

4. Какви фактически действия по отношение на поземлен имот следва да се приемат като действия на владелец, а не на държател;

5. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си;

6. В хипотезата на завладяване на чужд имот, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, следва ли владелецът да уведоми, афишира, манифестира пред останалите собственици владението си;

7. Следва ли в делбата да се включва имот, който не е доказано да е бил собственост на общите наследодатели, респ. не е доказано да е съсобственост на всички съделители, а единствено на един от тях;

8. Как следва да се разпредели доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт за собственост;

9. Налице ли е непълен, неточен доклад по делото, ако не е включен в предмета на доказване, и не е разпределена доказателствената тежест за оспорването на констативен нотариален акт за собственост на имот по давностно владение;

10. Непременно ли живеенето и обитаването през продължителен период от време на един имот е равнозначно на владение на този имот, упражнявано от обитателите му, или следва винаги да се установяват конкретните проявления на владението;

11. С извършването на какви конкретни фактически действия върху поземлен имот /почистване, обработване, строеж и др./ се проявява владението и намерението на владелеца да свои имота;

12. Следва ли в производството по оспорване на констативен нотариален акт за собственост, оспорващата страна задължително да заяви претенция по чл. 79 и/или чл. 82 ЗС за собствено владение на имота, или такава не е необходима ?

Относно първите девет въпроса се твърди, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 79 от 05.07.2019 г. по гр.д.№ 3706/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., втори, трети и четвърти въпрос – в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК и Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, пети и шести въпрос – в противоречие с Решение № 60077 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 3677/2020 г. на ВКС, І г.о., Решение № 121 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 4

262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 144 от 02.12.2014г. по гр.д.№ 1650/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 11 от 29.02.2016 г. по гр.д.№ 3942/2015 г. на ВКС, І г.о. и др., седми въпрос – в противоречие с Решение № 110 от 17.01.1983 г. по гр.д.№ 3593/1982 г. на ВС, І г.о., ППВС № 7 от 28.11.1973г., осми въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, девети въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 58 от 28.04.2015 г. по търг.д.№ 946/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр.д.№ 3335/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр.д.№ 4741/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. и др. Относно десети, единадесети и дванадесети въпрос се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.