Решение № 76 от 10.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Карлово, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100155 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 59 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът И. Р. И. твърди, че към 09.01.2023 г. притежавал правото на собственост върху лек автомобил Ситроен Ксара с рег. № ***, сив металик с две врати, който към тази дата бил с прекратена регистрация и свалени регистрационни табели. Поради неизползването му, автомобилът бил паркиран в двора на бивша поликлиника в град К., който имот бил общинска собственост и не се използвал към онзи момент. На 11.01.2023 г. свидетелката Д. И.а констатирала, че автомобилът не се намира на мястото, където бил оставен и уведомила ищеца за това, поради което подал жалба в РУ на МВР Карлово. В хода на разследването било установено, че свидетелите Г. А. и Р.

Д., двамата от *** при посещение при свои близки в град К., забелязали неизползвания автомобил и Г. А. пожелал да го закупи, тъй като се занимавал с изкупуване на изоставени или дерегистрирани автомобили, които предавал за скрап. Наблизо се намирал ответникът Х. Г., който косял трева и подрязвал клони на дърветата пред поликлиниката и който първоначално заявил, че не знае чий е автомобилът. Г. А. написал телефонния си номер на лист и го оставил върху автомобила, като посочил, че желае да го купи. На следващия ден го потърсил мъж от непознат номер и му казал, че ще му продаде автомобила за 350 лева, да идва да го товари. На 09.01.2023 г. Г. А. пристигнал в град К. пред поликлиниката и тогава при него дошъл Х. Г., който заявил на Г.

А., че той продава автомобила и поискал 350 лева. Договорили се за 250 лева, които Г. А. заплатил на Х. Г., след което натоварил автомобила на платформа и го превозил до село Т., Пловдивска област и го предал в пункт за изкупуване на цветни метали. В хода на разследването било проведено разпознаване, при 1 което Г. А. разпознал Х. Г. като лицето, на което дал парите за автомобила и което дало разрешение да го товарят на платформата. Проведеното досъдебно производство № 150/2023 г. по описа на ИП при ОД на МВР Пловдив установило категорично, че Х. Г. се е разпоредил с чужда движима вещ - лек автомобил Ситроен Ксара, собственост на ищеца, срещу което получил от Г.

А. сумата от 250 лева, с която неоснователно се обогатил. РП Пловдив в постановлението си от 25.10.2024 г. приела, че макар да е установено, че Г. се е разпоредил с автомобила, той не действал с умисъл, че се разпорежда с чужда вещ, а смятал, че се разпорежда с изоставена вещ, поради което деянието не съставлявало престъпление по чл. 194 от НК. Дори и да осъществявало състава на престъпление, то на основание чл. 9, ал. 2 от НК се касаело за маловажен случай, тъй като стойността на вещта била 600 лева и деянието било с ниска степен на обществена опасност. С тези мотиви наказателното производство било прекратено. Прекратяването на наказателното производство не влияело на отговорността на ответника по чл. 59, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за неоснователното му обогатяване със сумата от 250 лева, която получил без правно основание.

Във връзка с това ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карлово, въз основа на което била издадена заповед № 1086/26.11.2024 г. за сумата от 250.00 лева главница, ведно със закона лихва считано от датата на подаване на заявлението - 15.11.2024 г. и разноски в размер на 75.00 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Съобщението за постъпило възражение било връчено на 17.12.2024 г. Поради изложеното на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск в законния срок.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че Х. Д. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., *** дължи на И. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. ***, сумата от 250.00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 15.11.2024г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед № 1086/26.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д № 2006/2024 г. по описа на КрлРС. Претендира деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът Х. Д. Г. оспорва иска като неоснователен.

Сочи следното: в исковата молба ищецът твърдял, че към 09.01.2023г. бил собственик на лек автомобил Ситроен, модел „Ксара“ с peг.

№ ***, който автомобил бил с прекратена регистрация, със свалени регистрационни табели и оставен в двора на бившата поликлиника в гр. К..

Имотът, в който бил изоставен автомобилът първоначално бил двор на поликлиниката на гр. К. и бил общинска собственост. Към 09.01.2023г. бил частна собственост на дружество „Галафарма“ ЕООД. Ищецът сочел, че автомобилът бил в много лошо състояние - напълно амортизиран и технически негоден за употреба. Твърдял, че Х. Г. бил нает от собственика на имота „Галафарма“ ЕООД, за да разчисти занемарената сграда и прилежащия терен, като в тази връзка се твърдяло, че именно ответникът Г. предал автомобила на трети лица срещу заплащане на посочена сума.

Оспорва така изложените твърдения, че Х. Г. се е разпоредил с чужда вещ, както и че неоснователно се е обогатил с определена сума.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, което е получил без основание, до размера на обедняването. За да бъде уважен предявения от ищеца иск по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки:

1. обогатяване на ответника, т. е. увеличаване актива на имуществото му чрез придобИ.е на имуществени ползи за сметка на ищеца, 2. обедняване на ищеца, т. е. намаляване на имуществото му и 3. връзка между обогатяването и обедняването.

С оглед разпределението на доказателствената тежест по чл. 59 от ЗЗД, в тежест на ищеца било да докаже наличието на тези предпоставки. В тази връзка представеното по делото постановление № 703/2023г. с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 150/2023г. по описа на РУ - Карлово, счита за ирелевантно по отношение на настоящото производство, тъй като нямало доказателствена сила по смисъла на чл. 300 от ГПК и не следвало да бъде обсъждано. Само влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По делото не били представени никакви доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че ответникът е владял и се е разпоредил с процесната движима вещ.

Не се представяли каквито и да било доказателства досежно собствеността върху процесния автомобил. Притежанието на МПС подлежало на регистрационен режим и ищецът следва да притежава свидетелство за регистрация на МПС. Не се ангажирали никакви доказателства къде е било разположено процесното МПС към януари 2023 г., както и доказателства кой, кога и по какъв начин го е преместил. Не се ангажирали доказателства досежно изложеното твърдение, че ответникът е възложил на трети лица фактическото преместване на автомобила, досежно твърденията, че е получил парична сума срещу това, нито пък досежно размерът на тази сума.

МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства – отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като доказателство цялото досъдебно производство № 150/2023 г. по описа на РУ на МВР Карлово, като от приложеното свидетелство за регистрация – част І (л.25 от ДП), се установява, че лек автомобил Ситроен Ксара с рег. № *** е бил собственост на ищеца И. Р.

И. и същия е с прекратена регистрация на 09.05.2022 г. Досъдебното производство е било образувано по молба на Д. И.а, в която се сочи, че лек автомобил Ситроен Ксара с прекратена регистрация, собственост на сина й И.

И., е бил паркиран пред бившата поликлиника в град К. и на 11 .01.2023 г. молителката е установила, че същият е изчезнал. В досъдебното производство е извършвано действие по разследване – разпознаване на лица и предмети, като свидетелят А. (разпитан и в настоящото производство) е разпознал човека, от когото е закупил процесния автомобил, като е посочил номер 1 – ответника по делото. Свидетелката Д. (разпитана в настоящото производство) е посочила като лице, от което съпругът й е купил автомобила, посочено с номер 3 в огледания протокол с име М. Ч.. По досъдебното производство са приложени доказателства за правото на собственост на ищеца върху лек 3 автомобил с прекратена регистрация – Ситроен Ксара с рег. № ***, като в регистрационния талон е посочено, че МПС се намира в частен имот. Датата на прекратяване е отбелязана като 09.05.2022 г.

В показанията си, св. А. сочи, че през 2023 година отишли в К. при свои роднини. Свидетелят имал автомобил Ситроен и до една стара поликлиника видял същият. Ответникът Х. косял с тример на същото място.

Свидетелят искал да купи автомобила и попитал ответника чий е, а ответникът казал, че не знае, но ще разпита и ще се обади на свидетеля по телефона. На следващия ден ответникът се обадил по телефона на свидетеля, представил му се като човека, когото свидетелят питал за колата предишния ден и казал, че колата е на негов далечен роднина, който бил в чужбина.

Свидетелят дал на ответника 250 лева за колата, качил я на платформа, закарал го до дома си и на следващия ден го продал за скрап в село Т.. След известно време потърсили свидетеля от полицията заради колата. В К. свидетелят бил с жена си и двата пъти. По повод спора собственичката на автомобила потърсила свидетеля, той й дал 350 лева, сума, която представлявала разликата в цената на МПС, която взел при продажбата му. Дори не приспаднал цената за репатрака за откарването на колата в Т. – 100 лева.

Свидетелят не посещавал често К., не познавал човека, който му продал автомобила, но можел да го разпознае, защото и в полицията го викали за разпознаване. Името му научил при разследването. По време на предаване на автомобила на мястото имало възрастен човек, съсед, който станал свидетел на случката. Свидетелят не получил никакъв документ за сумата от 250 лева, която платил за колата.

В показанията си св. Д. сочи, че в началото на месец януари 2022 г. или 2023 г. ходили в град К. при роднини и минали покрай старата поликлиника. Там видели мъж да реже дърво, кастрел го, и съпругът на свидетелката потила мъжа за една стара кола, която се намирала на същото място, мъжът и се интересувал от части за колата. Мъжът казал, че не знае нищо за автомобила и свидетелката оставила бележка на стъклото м, в която посочила номер и вечерта се обадили на съпруга й за колата. На другия ден отишли в К. и взели автомобила с платформа, а съпруга й платил 250 лева.

Човекът, на когото платили, бил същият с който говорили предния ден. Той им обяснил, че колата е на негови роднини, че мястото е негово, разчиствал го.

Дори вътре (в сградата) работел мазилки и шпакловки. Съпругът й му дал 250 лева и човекът се прибрал навътре, казал че има работа, не им дал никакъв документ за парите. Свидетелката не знаела кога са се уговорили за парите, съпругът й говорил с човека по телефона. Закарали автомобила след това в гр.

Б., а на следващият ден - на вторични суровини в село Т.. След това доста време се минало и ги потърсили полицаите. От тях разбрали, че колата е крадена и че не е на въпросния Х.. В полицията ги разпитали, даже ги извикали на разпознаване и свидетелката познала човека, който им продал колата. В с. Т. я дали за 600 лева, а разликата я изплатили на собственичката. С нея се срещнали в с. Б. или в с. Д., и й дали парите, подписали даже и документи за парите. Човекът на който дали сумата от 250 лева не им ги върнал. Преди да вземат колата, свидетелката не познавала човека, от който я взели, тогава го видяла за първи път, а как се казва разбрала когато ги разпитвали в полицията. Видяла как съпругът й предава сумата за колата. Това станало точно пред старата поликлиника, пред колата. След като се уговорили, ответникът ги чакал, работел нещо вътре, излязъл, взел парите, казали си довиждане, и свидетелката и съпругът й натоварили колата с 4 платформата. Колата Т.но се движела и я бутали, доста време стояли отвън. По това време отвън имало някакъв дядо, който гледал, но никой нищо не им казал.