Определение № 2070 от 26.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2070 гр. П., 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501701 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., чрез пълномощника му по делото адвокат М., против Определение № 3043 от 06.03.2025 г., постановено по гр.д.

№17721/2022г. по описа на РС-П., XXIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 3871 от 01.10.2024 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице. Счита, че при направено от насрещната страна възражение за липса на материална затрудненост трябва да се изследват предпоставките за присъждане на разноски. В условията на евентуалност се иска да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата- Еднолично адвокатско дружество Е.

И., БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от адвокат Е. И., в качеството й на пълномощник на ищеца Х. С. А.

,ЕГН:**********, с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

П.ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

1

С Решение № 3871 от 01.10.2024 г., постановено по гр.д. № 17721/2022 г., РС – П., е уважил предявените от ищеца Х. С. А., с ЕГН: ********** против „Сити кеш“ ООД искове , като е признал за установено, че клаузата на чл. 8 от сключения помежду им Договор за паричен заем № ***/17.07.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1080, 41 лева е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и е осъдил търговското дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 779, 18 лева, представляваща недължимо платена при начална липса на основание по същия договор.

Със същото решение първостепенният съд се е произнесъл и в частта за разноските, като е осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на процесуалния представител на ищеца– адв. Е. И. сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Сити Кеш“ ООД е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като не бъде присъждано в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна адвокатска помощ поради това, че не е материално затруднено лице и е могъл да заплати дължимото възнаграждение. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно. От данните по делото е видно, че в първоинстанционното производство ищецът е представляван от Еднолично адвокатско дружество Е.

И., БУЛСТАТ: ***, представлявано от адвокат Е. И. при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС.Според утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о., определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч.т. д. № 2370/2022 г., І т. о., определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т. д. № 1624/2022 г., І т. о., определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о., е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи 2 адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.

Същевременно трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. И. правилно и законосъобразно са присъдени 480 лева с ДДС за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищеца. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3043 от 06.03.2025 г., постановено по гр.д. №17721/2022г. по описа на РС-П., XXIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3