Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 748 от 27.01.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 2343/2025
Вид
Решение № 748
Подписан
27.01.2026
В сила
27.01.2026
Състав
Веселин Белев, Павлина Стойчева, Димитър Гальов

Цитирани разпоредби

  • чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 748

Бургас, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ канд № 20257040602343 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт К. С..

Ответник по касация е ЕТ Д. – Я. Т., [ЕИК], с адрес на управление в [населено място], [жк], [улица]. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат В. В. от АК Бургас.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 798/23.10.2025г. по АНД № 3309/2025г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 837605-[рег. номер]/10.07.2025г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на ЕТ Д. – Я. Т. е наложена имуществена санкция 800лв. за извършено административно нарушение по чл.179 ал.1 от ЗДДС.

В касационната жалба се оспорва основния извод на съда, а именно, че административнонаказателното производство е било спряно от органа без да са из0пълнени предвидените от закона предпоставки за това, поради което между съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването наказателното постановление е изтекъл срок, надвишаващ този по чл.34 от ЗАНН. Правят се доводи, че производството е било надлежно спряно, поради което давностния срок не е изтекъл, а по същество доказателствата установяват съставомерно осъществяване на предвидения от закона състав на административно нарушение, допуснато от привлеченото към отговорност лице. Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови от касационната инстанция ново по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е постановено при липса на касационни основания и се иска оставянето му в сила. Не се сочат нови доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на съдебното решение настоящото инстанция преценява в пределите по чл.218 АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон и служебно.

Фактите по делото в съществената си част са безспорни и установени от събраните доказателства. Първоинстанционният съд е установил посоченото в обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно, че ЕТ Д. – Я. Т. е регистриран по ЗДДС на 26.11.2002г., с което за същото е възникнало задължение за подаване на месечни справки-декларации по 125 ал.1 от ЗДДС. Това задължение не било изпълнено за данъчен период м.юли 2023г., като срокът за подаване на тази месечна декларация бил до 14.08.2023г.

По случая е съставен АУАН № 738502/10.10.2023г., но лицето не е било открито на адреса за връчване на акта. С оглед връчването са били изпратени две покани, по които обратната разписка е била върната с отбелязване „преместен“. След това са били извършени две посещения на адреса инспектори по приходите при ТД на НАП Бургас, установени с протоколи от 05.12.2023г. и 13.12.2023г. В приложените протоколи не са изложени други данни, освен изявлението „при посещение на адрес не бе открито лице или негов представител за връчване на“ акта.

С отбелязване от 13.12.2023г., издадено от инспектор по приходите, административното производство е спряно, поради неоткриване на извършителя, въпреки щателното му издирване. С отбелязване от 24.04.2025г. от същия орган, производството е възобновено, АУАН е връчен, съответно НП е издадено на 10.07.2025г.

При тези обстоятелства настоящата инстанция възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл.43 ал.6 от ЗАНН когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В случая е било проведено издирване, което не е щателно. В акта за спиране на производството не са изложени обстоятелства относно декларираните от лицето в НАП адреси, наличните пълномощни, посочените електронни адреси, адресната регистрация на физическото лице, регистрацията му по търговския регистър, както и други възможни действия, включително по искане на съдействие от органите на полицията. В протоколите не е отразено да са събрани данни живеят ли лица на адреса или съседи и каква информация дават те относно местонахождението на издирваното лице. Тези пропуски обосновават извод, че издирването не е щателно. Не са били налице предпоставките по чл.43 ал.6 за спиране на производството, поради което срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление е изтекъл шест месеца след съставянето на акта. По-късно издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд.

Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 798/23.10.2025г. по АНД № 3309/2025г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: