Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1021 от 29.06.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 7112/2024
Вид
Решение № 1021
Подписан
29.06.2025
В сила
24.07.2025
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Русе, 29.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520107112 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, гр. София срещу А. И. А..

Ищецът твърди, че на 11.12.2019 г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 379133 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 78.00 лева в срок до 13.08.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди се, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит и с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника на цесионера „АПС БЕТА България“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано на ред/стр. № 1358 от Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата – година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за 1 изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 5081/2024 г. по описа на РРС срещу А. И. А. за сумите, дължими по договора за заем и във връзка с разпореждане на съда по същото ч.гр.дело, че Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. И. А. дължи на „АПС Бета България“ сума в общ размер от 449.51 лв., в т.ч.: главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 60.73 лв. за периода от 11.12.2019 г до 13.08.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 88.78 лв. за период от 13.08.2020 г. до 02.08.2024 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Н. И. – процесуален представител на А.

И. А., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост и неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че не са налице доказателства относно надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника и че ищецът не е процесуално легитимиран да предявява иск за процесните задължения. Релевира възражения за нищожност на сключения договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от Закон за потребителския кредит и на осн. чл. 23 от Закон за потребителския кредит, счита, че потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита. Счита клаузата на чл. 6.1. от договора, задължаваща заемателя да предостави обезпечение или банкова гаранция, за неравноправна, както и че клаузата по чл. 6.2. за начисляване на неустойка за липса на поръчител или банкова гаранция, има за цел заобикаляне на закона, като изкуствено завишава дължимите суми. Оспорва усвояването на кредита. Смята също, че претенциите са погасени по давност.

Поради изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения Договор за паричен заем Кредирект № 379133, се установява, че на 11.12.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за заем, съгласно който „Сити Кеш“ ООД – заемодател предоставила на ответника – заемател сума в размер на 300 лв., която следвало да бъде погасена на 8 месечни вноски, като първата вноска следвало да бъде платена на 13.01.2020 г., а последната – на 11.08.2020 г. Общата сума за плащане била определена на 360.73 лв., фиксираният годишният лихвен процент - 40.05 %, а годишният процент на разходите – 47.9 %.

Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да представи обезпечение: поръчител или банкова гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 263.27 лв., 2 която се начислява автоматично с подписване на договора и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план (т. 6.1. и т. 6.2.).

Приложени са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в които подробно е описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на страните и условията, при които се отпуска кредитът.

В приложения към исковата молба лог файл е отразено, че е наредено плащане на 300 лв. по Изипей на 11.12.2019 г. Приложена е и разписка за извършено плащане от същата дата с № 2000000198016694, от която е видно, че сумата от 300 лв. е била преведена на ответника.

На 13.01.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който "Сити Кеш" ООД прехвърля на "АПС Бета България"" ЕООД вземания, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, описани в Анекс 1 към договора. Към договора за цесия, е представено Приложение № 1 с данните за конкретния потребител. "Сити Кеш" ООД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия.

Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС БЕТА България“ ЕООД до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 5081/2024 г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед № 2621/10.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно: 300 лв. - главница, ведно със законна лихва за период от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, 60.73 – договорна лихва за период от 11.12.2019 г. до 13.08.2020 г., 88.78 лв. - лихва за забава за периода 13.08.2020 г. до 02.08.2024 г., както и за сумата 25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С оглед връчване на заповедта на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са установителни за вземането на „АПС Бета България“ ЕООД към ответника, с правно основание чл. 422 ГПК. Предявени са в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, съдържащ задължение на кредитната институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна 3 лихва. Наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и "Сити Кеш" ООД по договора се доказва и от приетата по делото разписка за извършено плащане № 2000000198016694/11.12.2019 г. чрез електронната платформа ePay видно от която "Сити Кеш" ООД е наредил на получателя А. И. А. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. – стойността на отпуснатия кредит по договора. С оглед изложеното съдът счита, че противно на възражението на ответника, ищецът доказа наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и "Сити Кеш" ООД, от което произтича и насрещното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума, съгласно условията и срока на договора. В този аспект наведеното възражение от ответника за недоказаност на облигационна връзка между кредитора и ответника е неоснователно.

От представените по делото писмени доказателства - договор за цесия от 11.12.2019 г. и Приложение № 1 към него безспорно се установява още, че ищецът като цесионер е придобил по договор за цесия, сключен със "Сити Кеш" ООД вземанията срещу А. И. А.. Съгласно условията на цесията, ищецът се явява активно материално легитимиран да предяви иск за възмездно придобитите от него имуществени права срещу ответника. Относно възражението за липсата на уведомяване за цесията, същото е неоснователно.

Законът - чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор.

При липса на изрична законова забрана това уведомяване може да бъде извършено и от новия кредитор. По делото ищецът не е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, които ответникът лично да е получил. В конкретния случай длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., Решение № 436 от 24.10.2024 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 612/2024 г./. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.

По релевираните възражения на ответника за нищожност на договора поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, за което и съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./ съдът следи служебно:

4

Приложеният към исковата молба договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - заемателят отговоря на дефиницията за "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Съобразявайки горните разпоредби, съдът констатира, че процесният договор за паричен заем № 379133/11.12.2019 г. нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е недействителен.

В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност - 47,9 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.