Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 194 от 13.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 387/2025
Вид
Протоколно определение № 194
Подписан
13.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Наказателен кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 286 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 194 гр. София, 13.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА и прокурора Т. Р. К.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20251110200387 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ А. С. явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Димитров”.

За него се явява адв. Г. от САК - служебен защитник от ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

А. С., ЕГН: **********, роден на ******** г., в *********, македонец, българско и македонско гражданство, с висше образование, женен, неосъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.

1

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Искам да представя декларации, които удостоверяват друг адрес, на който обвиняемият може да пребивава.

Представям и личностна характеристика от неговия пряк ръководител, както и служебна бележка за трудова ангажираност ведно с допълнително споразумение, трудов договор, удостоверение от БЛС и свидетелствата от неговото висше образование.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам. Да се приемат.

Съдът намира, че представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства са относими към предмета на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМ А представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства към доказателствения материал по делото.

2

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл. 283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, моля да постановите съдебен акт, с който да уважите искането на СРП за вземане спрямо обвиняемия С. постоянна МНО „Задържане под стража“, тъй като считам, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за това. Повдигнато е обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. От събраните на този ранен етап на наказателното производство доказателства, в т.ч. свидетелските показания на пострадалата Станоевска и тези на полицейските служители Й. и Г., както и изготвената СМЕ може да бъде направено обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Считам, че е налице и последната процесуална предпоставка, а именно наличие на реална опасност от извършване на престъпление, която се извлича най-вече от проявеното чрез процесното деяние изключително висока степен на обществена опасност, която сама по себе си обосновава риска от последваща престъпна дейност.

ЗАЩИТАТА: Уважаеми г-н председател, моля да оставите искането на СРП без уважение. Намирам, че в настоящото производство не са налице двете кумулативни предпоставки за вземане на най-тежката МНО „Задържане 3 под стража“. Не считам, че е налице както обоснованото предположение за извършено престъпление наказуемо с лишаване от свобода или друго потежко наказание, така също не е налице опасност подзащитният ми да се укрие и да извърши престъпление.

На първо място, съобразно събраните до настоящия момент доказателства липсват каквито и да било данни, за да бъде повдигнато обвинение на подзащитният ми А. С. за това, че е нанесъл лека телесна повреда на своята съпруга Деяна Коева Михневска-Станоевска в условията на домашно насилие или за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК. Напълно съзнавам, че този, който контролира наказателния процес в ДП е прокурора, но в конкретния случай не намирам, че прокуратурата е действала по най-адекватен начин за повдигане на обвинение. В тази връзка Ви моля да обърнете внимание, че се касае за престъпление, което се твърди, че е извършено в ранните часове в 02:00 часа през нощта, а данни за това обстоятелство, в лицето на моя подзащитен, се извличат само и единствено от показанията на пострадалата без да е налице нито един свидетел на случилото се, без да са налице данни за други подобни случаи. В този смисъл не мога да се съглася, че показанията на пострадалата приложени по ДП са основателни и непротиворечиви. От материалите по делото се установява, че няма следи от наранявания по тялото на пострадалата, за които самата тя споменава в своите показания. В подобен смисъл е становището в докладната записка, подобно е становището на началника на 07 РУ-СДВР взет при предварителните сведения и както казах самите й показания. В тази насока впрочем са и показанията на свидетелите Й. и Г. - двамата оперативни полицейски служители.

Противоречие се установява досежно разположението на лицата и въз основа на твърденията на пострадалата за това, че подзащитният ми я бил дръпнал за крака. В самото заявление, което е подала при началника на 07 РУ-СДВР, тя твърди, че е седнала на дивана, в близост до детето и от там се твърди подзащитният ми да я е дръпнал. Тотално противоречие в показанията й вече по ДП тя споменава различна теория, според която когато се обличала в хола, а детето е било в спалнята, т.е. в другата стая, тогова се е случило въпросното дръпване за крака и пак казвам тя не се е ударила доколкото била паднала по спомен на килима. Към настоящия момент са налице единствено твърденията на едно лице, че спрямо него е упражнена в някаква степен физическа сила от подзащитният ми. Житейски възможно между пострадалата и подзащитният 4 ми в техния дом да имало някакво пререкание, конфликт доколкото са съпрузи, но от близо месец и половина-два в резултат на обмисляне на развод и раздяла, която впрочем и двамата желаят, но по-различен, но най-вече належащ за изследване е въпросът дали това евентуално пререкание, конфликт е прераснало в деяние, което може да се квалифицира като престъпление, което считам, че не е. Ето защо смятам, че в настоящото производство липсват доказателства, които да обосновават заключение или предположение, камо ли обосновано такова, че подзащитният ми е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

На второ място считам, че не е налице реална опасност подзащитният ми да се укрие или да извърши престъпление. А. С. е с устаноовена самоличност, а също преди така и в хода на разследването е посочил адрес, на който е живял заедно с пострадалата. В материалите по ДП, предвид представената в днешното съдебно заседание декларация е посочил и адрес, на който може да остане и пребивава и да бъде далече от пострадалата, ако последната реши да остане в семейното жилище, макар да имаме неофициална информация, че на 10.01.2025г. се е изнесла от жилището.

Отделно от това имаме доказателства сочещи, че подзащитният ми е лекар по професия и призвание и е трудово ангажиран от над 10 години в УМБАЛ „Св. Анна“, а в момента е завеждащ III-то отделение, Клиника „Анестезиология“ към посоченото медицинско заведение. Държа да посоча, че А. С. е и асистент преподавател в Медицинския университет по „Анестезиология“ от 2014г. насам. Не на последно място той също е и баща на 8-годишно прекрасно, лъчезарно дете, което предвид своята крехка възраст има нужда от присъствие на своя баща в живота си и неговият родителски капацитет.

Известно е както в правната доктрина, така и във формиралата се през годините съдебна практика, че при вземане на МНО трябва да се вземе предвид възрастта на обвиняемия, неговата социална и трудова ангажираност, характеристични данни, както и данни за предходни деяния. Подзащитният ми А. С. е млад човек, в трудоспособна възраст, млад човек, съпруг и баща, неосъждан е с чисто съдебно минало и липса на каквито и да е криминални прояви и актове на насилие. Не се установява подзащитният ми да е личност с изградени престъпни навици и склонност към извършване на престъпления.

5

Виско това ни поставя днес пред един деликатен казус, което един уважаван и доказал се специалист с над 10 години медицинска практика, завеждащ отделението по „Анестезиология и интензивно лечение“ в едно от найнатоварените медицински заведения на държавата, оставяме на Вашето решение дали да бъде постоянно задържан, или не. Не мога да не споделям, че именно анестезиологията и интензивното лечение, която работа на лекаря има изключителна обществена стойност. Това е сфера, в която решенията се взимат под натиск и напрежение за живота и здравето на пациентите.

Подзащитният ми е не само специалист, но същевременно лидер, който ръководи екип в етична здравна структура. Работата му пряко влияе върху обществото чрез десетки, ако не и стотици спасени човешки животи. В тази връзка отсъствието му ще остави значителен вакуум в управлението на отделението и със сигурност ще утежни предоставянето на медицински услуги. Казано с други думи, неговото задържане неминуемо ще създаде риск за тази здравна структура. Отново ще спомена, че подзащитният ми няма каквито и да било други провинения и действия, които не да показват, а да са индикация, че е опасен за обществото. Неговият професионален и личен живот показват високи морални стандарти за грижата на хората около него.

Задържането на д-р А. С. би противоречало на обществения интерес на принципите на пропорционалност на ограничените мерки. Ето защо предвид всичко изложено считам, че налагането на на-тежката МНО би било форма на репресия, което е недопустимо и би било в ущърб на всички нас, които имаме нужда от такива работоспособни, образовани специалисти като А. С., които дават само добавена стойност в обществото ни. Освобождаването му няма да наруши обществения ред, а напротив ще позволи неговата експертиза да бъде вложена там където е най-необходима. Намирам, че в конкретния случай една по-лека МНО по решение на съда „Парична гаранция“ или ако счетете друга мярка за процесуална принуда ще бъде много по-адекватна отколкото найтежката МНО „Задържане под стража“. В този смисъл не намирам, че найтежката МНО „Задържане под стража“ ще изпълни целите на мерките за неотклонение с оглед настоящото производство. Ето защо Ви моля да не уважавате искането на СРП и да не взимате МНО, а в условията на евентуалност да вземете спрямо подзащитният ми една по-лека МНО от „Задържане под стража“.

6

ОБВИНЯЕМИЯТ: С оглед ситуацията искам да кажа, че самата ситуация не протече по дадения начин от страна на съпругата ми. Тръгнах да я питам на нощна смяна пижама ли си носи, понеже като работя нощта смяна си лягам ако нямам работа. Нямам време да събличам пижама и да обличам екип, не знам в ушна клиника как е. От известно време насам винаги при зададен въпрос от мен нещата отиват към крещене от нейна страна, няма спокоен разговор. Изведнъж все едно изпадна в истерия и започна да крещи:

„аз ще се обадя да пусна жалба за домашен тормоз“. Тръгнах просто към нея да й взема телефона. Малката се събуди в това време, която беше много стресирана. Тръгнах към нея да й взема телефона и тя се метна на дивана по гръб и взе да блъска с крака към мен, даже ме удари в областта на гърдите и корема. Взех детето и тя още повече започна да крещи: „остави ми детето“, все едно това дете не е мое и аз не го обичам както и тя самата. След това изчаках на терасата, дойдоха полицаите, държал съм се адекватно, даже полицаите не ми сложиха белезници, не сме имали някакви противоречия.

Доброволно тръгнах с тях.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.