Решение № 353 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20261000601241 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство и отмяна Решение рег.№ 114 / 27.03.2026г. на Окръжен съд гр.Б.град постановено по ВНОХД №666/2025г. Иска се постановяване на съдебен акт, с който осъдения И. П. да бъде признат за невиновен и оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено наложеното наказание по реда на чл.55 НК до законния минимум.

С направеното искане се твърди, че осъдителната Присъда №24/06.03.2023г. по НОХД № 1899/2023г. по описа на Районен съд – Б.град е постановена без достатъчно доказателства и при неправилна оценка на събраните такива. Според защитникът на осъденото лице, с постановяването на Решение рег.№ 114 / 27.03.2026г. на Окръжен съд гр.Б.град са утвърдени без правно и доказателствено основание въведените с обвинителния акт твърдения на прокуратурата, което е довело „… сериозното и изначално ограничаване правата на осъденото лице…“.

Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и като извърши самостоятелна проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

На първо място настоящият състав съобрази, че наказателната отговорност на осъдения И. М. П., ЕГН ********** е била ангажирана за две престъпления от общ характер, съответно по състава на чл. 343в, ал. 2 от НК, за това че на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Б.град, по ул. „Евтим Драганов“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Ауди А3 “ с peг. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 20-1116-001082/16.09.2020г. на Началник група ОД на МВР Б.град, сектор „Пътна полиция“ влязло в законна сила на 12.01.2021г. и по чл.270, ал.1 от 1

НК, за това че, на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Б.град, ул. „Евтим Драганов“ противозаконно е пречил на органите на властта – на полицейските служители при 01 РУБ.град И. Д. Д. и Р. Я. И., да изпълнят задълженията си да спрат пътното превозно средство, да проверят документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, като не се е подчинил на подадения му звуков и светлинен сигнал за спиране от страна на полицейските служители и е избягал с управлявания от него лек автомобил марка и модел „Ауди А3 “ с peг. № ***.

Съдебно наказателното производство по НОХД №1899/2023г. разгледано от VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД е било извършено по общия реда на Глава ХХ НПК, като съдът е постановил наказателно осъдителна присъда рег.

№24/06.03.2025г., с която е признал за виновен и осъдил П. по обвинението за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 НК вр. чл. 54 НК, за което му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/ една/ година и „Глоба“ в размер на 500 /петстотин / лева, а по обвинението за извършено престъпление по чл.270, ал.1 НК вр. чл. 54 НК, му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, след което му определил на основание чл.23 ал.1 НК едно общо и най – тежко наказание измежду двете, а именно: наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/ една/ година и „Глоба“ в размер на 500 /петстотин / лева.

Присъдата на РС Б.град е била обжалвана от П. пред въззивната съдебна инстанция, в случая ОС Б.град, като по образуваното пред 04 - ти въззивен състав ВНОХД №666/2025г. съдът е извършил проверка за законосъобразност на постановената присъда рег.

№24/06.03.2025г. и приел, че по делото е проведено съдебно следствие като със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, че въз основа на събраните годни доказателства са били установени всички значими за разкрИ.е на обективната истина факти и обстоятелства

, поради което е потвърдил, като правилна и законосъобразна постановената от РС Б.град.

Пред настоящият състав, в производството по искане за възобновяване на наказателното производство по Глава 33 НПК, защитата претендира за допуснати нарушения условно разделени три пункта.

На първо място се твърди, че при осъждането на П. необосновано е било прието от съдебните инстанции, че посоченото в обвинителния акт, наказателно постановление № 201116- 001082/16.09.2020г. е било връчено на лично на осъдения П.. Твърди се, че в материалите по делото липсват такива доказателства.

На второ място се твърди, че не е уважено искане за събиране записите на камерите на пътя, чрез които защитата претендира да не е доказано, че осъдения П. е управлявал моторно превозно средство на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Б.град.

На трето място се оспорва справедливостта на наложеното наказание, доколкото съдилищата не са отчели, че делото не е решено в разумни срокове, респективно в нарушаване на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС, доколкото воденото наказателно производство е продължило около 4 години, от които 2 години в досъдебно производство, което е при липсата на фактическа сложност и на значим обем на приобщените доказателства.

Предвид закона, направеното искане е допустимо само по отношение процесуалните въпросите по чл.422 ал.1 т.5 НПК, т.е. за проверка евентуалното наличие на съществени процесуални нарушения в съдопроизводството на съдебната инстанция, пред която делото е било решено по реда на Глава XX НПК. Искането е било депозирано от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК и срещу влязъл в законна сила съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл.

419, ал. 1 от НПК. Възраженията и доводите в искането за възобновяване за неправилност на изводите по фактите, чрез които се релевира за допуснато процесуално нарушение по чл.348 ал.1 т.1 НПК, следва да бъдат обсъдени като съответни претенции за евентуално наличие на допуснати нарушения на чл.422 ал.1 т.5 НПК в правораздавателната дейност по настоящото 2 наказателно производство. Доколкото с доводите в искането за възобновяване на наказателното производство се твърди за съществени процесуални нарушения поради фактическа и респективно доказателствена необоснованост на осъдителните съдебни актове, по смисъла на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, същото е компетентност на АС София, поради което са налице формалните основания за допустимост на настоящото производство.

По естеството си настоящото извънредното по своя процесуален характер производство по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал.1 т. 5 от НПК се провежда по правилата на касационна проверка, което е видно от разпоредбата на чл.426 НПК. Настоящият състав намира за необходимо и съществено да посочи на страните, че в това производство не се установяват нови фактически положения. В Решение № 1 от 26.04.2017 г. по н. д. № 1171/2016 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС се посочва, че в рамките на това производство „…се проверява юридическата правилност на съдебния акт, без възможност за изменение на изложената в него фактическа обстановка и промяна на изводите за достоверност на доказателствените източници…“ „…Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не представляват самостоятелни касационни основания за проверка на атакувания съдебен акт…“ С оглед посоченото, в правомощията на апелативния съд е да провери дали не са нарушени правото на защита на осъдения, дали са били обсъдени всички доказателства в цялост и в тяхната взаимна връзка и дали не е допусната тяхната превратна оценка, без да се събират нови доказателства и установяват нови фактически положения.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

По първото направено възражение, настоящият състав констатира, че в хода на разследването по досъдебното производство са изискани с писмо (л.95) заверени копия на НП 326/16.06.2010г.; НП 107/18.02.2011г.; НП 1378/14.03.2011г.;, както и Наказателно постановление № 20-1116- 001082/16.09.2020г. на Началник група ОД на МВР - Б.град, сектор „Пътна полиция“ влязло в законна сила на 12.01.2021г ., приложено на л.96 от ДП, за което е формиран обвинителния упрек за извършено престъпление по чл.343в, ал. 2 НК, че въпреки че му било известно да е санкциониран (станало му известно с връчването на НП на 04.01.2021г.), че е управлявал МПС на 21.08.2020г. (дата посочена в НП), след като е бил лишен от право да управлява МПС по реда на чл.157 ал.4 ЗДвП, в едногодишен срок от това наказване по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление е управлявал отново МПС на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Б.град. В това наказателно постановление е включен абзац, с надпис „Разписка“, в която е вписано, че И.

П. е получил на 04.01.2021г., препис от Наказателно постановление №20-1116001082/16.09.2020г., като за получаването на НП е бил поставен саморъчен подпис, под който са вписани двете имена на осъдения П., което не е било оспорено от осъдения и защитника му нито в досъдебното производство, нито пред РС и ОС гр.Б.град и не е било поискано изготвянето на графична експертиза, а доколкото е посочено и името на връчилия НП – полицейски инспектор И. Й., който е удостоверил с подписа си това връчване, а върху НП е поставен подпис за „вярно с оригинала“, не е известно да е било образувано наказателно производство за евентуални противоправни действия на съответното длъжностно лице по невярно удостоверяване на обстоятелството, че процесното наказателно постановление е било връчено лично на осъдения П.. Наведените от подобно естество доводи на защитата (в писменото искане от адв.М.), са относими към процесуалните основания по чл.422 ал.1 т.1 НПК, доколкото тези факти се установяват чрез разследване, а разглеждането на искане за възобновяване на основание чл.424 ал.2 НПК е от компетентността на ВКС. В случая доводите на защитата, които не се основават на доказателства и се излагат за първи път в искането по настоящото производство пред САС, поради което не могат да послужат като аргумент за възобновяване на наказателното производство, по реда на чл.422 ал.1 т.5 НПК.

На следващо място защитата претендира, че не е било доказано безспорно, че 3 осъдения П. е управлявал моторно превозно средство на 16.09.2021г., Твърди се, че са били направени доказателствени искания за събиране на записи от пътни камери, които не са били уважени. Настоящият състав не установи в съдебната фаза да е правено посоченото доказателствено искане, което да е останало без уважение. Вместо това, съдът установи, че на л.154 от ДП е налице писмо с искане до Кмета на община Б.град за предоставяне на записите на камерите, доколкото мястото, където е П. е бил видян от свидетелите да управлява МПС се е намирало на територия на община Б.град, а не в зоната на републиканската мрежа, за да се искат такива от АПИ. На л. 159 от ДП е приложен получен отговор с изх№24-00-268/20.04.2023г., в който е посочено, че не са налице камери на пътя, където свидетелите са установили управление на МПС от осъдения И. П., както и това, че съхраняването на видео файлове от видеонаблюдение е за период до три месеца. Не се установява от протоколите по водените съдебни заседания да е било поискано да бъдат събирани други видеофайлове от камери, а фактите за конкретния инкриминиран случай на управление на МПС от осъдения П. са били установени от сведенията съобщени от свидетелите Р. Я. Д. и И. Д., които са потвърдили пред съда, че са възприели лично, при преминаване в близка дистанция самоличността на подсъдимия, който е бил познат на свидетеля Д. от по – рано, поради неправомерни други прояви като водач на МПС в същото населено място. Свидетелите удостоверяват пред съда, че са разпознали осъдения докато управлявал автомобила и преминал с него покрай тях, по време на изпълнение на службата им, описват, че е бил сам и съответното му неправомерно поведение след подадения от тях сигнал за спиране, за което е му е било повдигнато второто обвинение.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b9ded75-9745-4111-bfe2-299bd69aff5f