Решение № 456 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Невена Грозева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200339 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационен протест, подаден от Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново и касационна жалба от ст.юрисконсулт А. А. в качеството му на процесуален представител на гражданския ищецДържавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу въззивна присъда №4 от 26.02.2024 г., постановена по внохд №357/2023 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.

В протеста се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Изготвилият го прокурор е отразил изрично в него, че мотивите на съда за постановяването на оправдателна присъда спрямо подсъдимия С. С. по повдигнатото му обвинение, не са му известни, но независимо от това счита, че оправдаването вероятно е обусловено от някое от следните обстоятелства:

1. неправилна оценка на доказателствата, в резултат на което се е стигнало до неправилна преценка на фактологията по делото, което от своя страна пък е довело до неправилно приложение на материалния закон /в тази връзка прокурорът излага фактически обстоятелства, такива каквито той счита, че са били установени/; 2. възприемане от съда на тезата на защитниците на подсъдимия, че след като С.С. не е подал заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС, спрямо него не би могла да бъде реализирана наказателна отговорност, а само административна такава. Като контра аргументи на тази теза, прокурорът посочва, че субект на престъплението по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 от НК е всяко данъчно задължено лице по ЗДДС, което избегне 1 установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, чрез неподаване на декларация, а не само търговци или лица, които са данъчно регистрирани по ЗДДС. Твърди, че за съставомерността на престъплението по чл.255 ал.1 от НК е ирелевантно обстоятелството, че в своята търговска дейност търговците не са издавали документи, в които изрично и отделно да е отбелязвана стойността на вещта/услугата и отделно стойността на ДДС; 3. възможно приложение на чл.9 ал.2 от НК или изводи за наличие единствено на административно нарушение- в тази насока също са изложени доводи в протеста; 4. липса на субективна съставомерност на престъплението. Според прокурора значителния обем на доставките при онлайн- търговията и изпращането/получаването на пратки чрез /фирма/, достигането на изискуемия се по закон оборот за предприемане на регистрация по ЗДДС /обстоятелство, съзнавано от подсъдимия/, укриването от счетоводителя на значителна част от приходни документи за продължителен период от време, обосновават прекия умисъл на дееца; 5. игнориране или превратно тълкуване на показанията на свидетелите Т., О., Б., Ш., К., Д., Я., Ф., Т., К.,Д. и пр., установяващи реалността на процесните доставки от /фирма/. В заключение се моли да бъде отменена протестираната въззивна присъда и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за осъждане на подсъдимия С. по възведеното му обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 във вр.с чл.26 от НК.

В касационната жалба и допълнението към нея, подадени от ст.юк. А., в качеството му на процесуален представител на гражданския ищец Държавата, представлявана от Министъра на финансите, се претендира наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като се твърди, че оправдаването на подсъдимия не е свързано с предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, които в настоящия случай са налице. Посочва се, че в мотивите си, апелативният съд е приел, че дружеството /фирма/ е извършвало облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗДДС, като към 30.04.2011 г. е достигнало облагаемия оборот от 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца; че подсъдимият като управител и представляващ това дружество не е изпълнил задължението си по чл.96 ал.1 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация на дружеството по ЗДДС нито в законоустановения 14 дневен срок, нито след изтичането му; че през периода 31.05.2011 г. до 30.11.2016 г. /фирма/ е извършвало облагаеми доставки в общ размер на 641 344,59 лв., като ако е било регистрирано по ДДС е следвало да води регистри по чл.124 от ЗДДС, да отразява облагаемите доставки в дневника за продажби и да подава ежемесечни справкидекларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, в които да начислява и декларира ДДС в общ размер на 128 268,91 лева. Моли се присъдата на Великотърновски апелативен съд да бъде изменена в гражданската й част, като бъде уважен гражданския иск за имуществени вреди, причинени на държавата в претендирания размер, ведно със законната лихва.

В постъпилото писмено възражение срещу касационните протест и жалба, изготвено от адв.Б., защитник на подсъдимия С. С., е взето становище, че взаимоотношенията между подсъдимия и държавата са се развили 2 единствено на плоскостта на административните отношения, поради което евентуален спор за разлика в дължимите суми за данъци следва да се разреши по механизмите на административното правораздаване, а не по гражданско правен ред- на основание непозволено увреждане. В тази насока защитникът припомня, че при разглеждане на делото пред въззивната инстанция е направено възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Що се отнася до касационния протест, заявява, че прокурорът независимо, че е посочил, че ще представи допълнителни писмени съображения след изготвяне на мотивите към присъдата, не е сторил това, поради което протестът съдържа съждения „на сляпо“. По тази причина и част от направените оспорвания са били свързани с обстоятелства, на които апелативния съд изобщо не се е позовал, за да приеме несъставомерност на инкриминираното престъпление.

На следващо място възразява и срещу оплакването в протеста за наличие на процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция. Изцяло споделя правните съображения, посочени в мотивите на въззивната присъда. В заключение моли да бъдат оставени без уважение подадените касационен протест и касационна жалба.

В срока по чл.351 ал.4 от НПК е постъпило и писмено становище от представителя на гражданския ищец, в което са изложени аргументи, чрез които се обосновава наказателната отговорност на подсъдимия по чл.255 от НК, като се акцентира на следните фактическите изводи: 1. че е налице независима икономическа дейност, подлежаща на облагане с ДДС и над изискуемия праг за регистрация по ЗДДС; 2. че е налице наказателно отговорен субект. Отправя се искане за отмяна на присъдата в гражданската й част и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане в отменената част, както и за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста срещу оправдателната присъда. Моли касационната жалба на защитата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Не възприема твърденията, че след като подсъдимия в качеството си на управител на /фирма/ не е подал заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС, спрямо него не би могло да се реализира наказателна отговорност, а само административна, тъй като размерът на причинената вреда на фиска – над 128 000 лв. „препятства възможни изводи за извършване на административно нарушение, което да не се отличава с висока степен на обществена опасност“. Акцентира на обстоятелството, че всяко лице, извършващо независима икономическа дейност е данъчно задължено по ЗДДС, като задължението за начисляване на ДДС възниква не поради това, че тези лица са регистрирани по закон, а че са сключили облагаеми сделки и са достигнали облагаем оборот от 50 000 лв.

Ето защо, моли да бъде отменена присъдата на апелативния съд. По отношение касационната жалба на гражданския ищец предлага да бъде уважена.

Защитниците на подсъдимия С.- адв.Б. и адв.Н. вземат становище за неоснователност на касационните протест и жалба, поради което молят да не 3 бъдат уважавани. Поддържат изложените съображения в писменото си становище. В допълнение адв.Б. акцентира на обстоятелството, че дори когато едно лице е регистрирано по ЗДДС е възможно да е налице приспадане на ДДС, поради което държавата да не е ощетена и в този смисъл твърди, че приетата от инстанциите счетоводна експертиза „не отговаря на изискванията за доказване на конкретни факти и обстоятелства“. Във връзка с посоченото експертно заключение, отношение в пледоарията взема и адв.Н., който доразвива съображенията, изложени от другия защитник. В заключение, адвокатите молят да бъде потвърдена присъдата на Великотърновски апелативен съд.

Процесуалният представител на жалбоподателя - граждански ищец, редовно призован за заседанието пред ВКС, не се явява.

В последната си дума подсъдимият С. П. С. моли да бъде потвърдена присъдата на апелативния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение след като обсъди релевираните в касационните протест и жалба оплаквания, писменото възражение, подадено от защитника на подсъдимия, писменото становище на процесуалния представител на гражданския ищец и доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №20 от 27.10.2023 г., постановена по нохд №121/2023 г.

Окръжен съд- гр. Ловеч е признал подсъдимия С. П. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 във вр.с чл.26 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на четири години, при първоначален общ режим на изтърпяване, и наказание конфискация на ½ ид. част от конкретно посочена движима вещ.

Подсъдимият С. С. е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 128 268,91 лв. на гражданския ищец Държавата, представлявана от Министъра на финансите, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и д.т. върху уважения граждански иск.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №357/2023 г., приключило с въззивна присъда №4 от 26.02.2024 г., с която първоинстанционния съдебен акт е бил отменен изцяло, като подсъдимият С. П. С. е бил признат за невиновен в това, че през периода от 01.06.2011 г. до 14.12.2016 г. в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с 67 деяния, в качеството си на управител на /фирма/ е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на дружеството, в особено големи размери-128 268,91 лв., като не подал 67 бр. справки- декларации на основание чл.125 ал.1 от ЗДДС и в сроковете по чл.125 ал.5 от ЗДДС пред ТД на НАП, офис-Ловеч, за данъчни периоди от м.май 2011 г. до м.ноември 2016 г., вкл., съответно не отразил в раздел А – „Данни за начислен ДДС“ от СД данъчна основа на извършените облагаеми 4 доставки общо в размер на 641 344,59 лв. и начислен ДДС по тях в размер на 128 268,91 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен гражданския иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 128 268,91 лв., ведно със законната лихва, предявен от гражданския ищец Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подсъдимия, като неоснователен и недоказан.

На първо място ВКС намира за необходимо да отбележи, че касационният протест действително съдържа съображения, изложени в условията на вариантност, срещу фактическите и правни изводи на апелативната инстанция, без изготвилият го прокурор към момента на неговото депозиране, да е бил сигурен за основанията, на базата на които съдът е оправдал подсъдимия С. по възведеното му обвинение /това обстоятелство е изрично отразено в протеста/. Ето защо, прокурорът е разсъждавал относно неправилен анализ на доказателствата по делото, довели до формиране на неверни фактически изводи; възразил е срещу интерпретацията на данни, съдържащи се в гласни доказателствени средства; твърдял е, че са били игнорирани свидетелски показания и като резултат от всичко това е изложил собствена фактическа обстановка. Същевременно е оспорил и евентуално приложение от съда на чл.9 ал.2 от НК, както и евентуално възприета обективна и субективна несъставомерност на престъплението. Всъщност изложената в протеста фактология не се различава от приетата от въззивния съд, от една страна, а от друга- оплакването за неправилно установени факти представлява оплакване за необоснованост, което принципно прокурорът не е могъл да прави, доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК.

Разпечатката съдържа 28 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b9dc6c6-806c-4ec7-b23d-6f6791f1f68c