Присъда № 28 от 18.12.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 28 от 18.12.2023 година по НЧХД № 677/2023 година на Районен съд – Свиленград С Разпореждане № 1425 от 06.11.2023 година, Съдия при Районен съд Свиленград предава на Съд по обвинение от частен характер подсъдимия Д.

А. Ж., роден на 18.01.1981 година в град Котел, област Сливен, българин, български гражданин, живущ в село *********************************, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 15.09.2023 година в село Малко градище, област Хасково, причинил на Т. Р. Б. от село Малко градище, област Хасково, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – счупване на костите на носа и кръвонасядане на носната пирамида и долните клепачи на двете очи - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.

С Определение на Съдия–докладчика, постановено в открито съдебно заседние на 18.12.2023 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Т. Р. Б. с ЕГН ********** от *******************************, като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка Р. Т. Б. с ЕГН **********, срещу Д. А. Ж. за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието. Претендират се и разноски по делото.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.

3 от НПК в отсъствие на подсъдимия Д. А. Ж., тъй като 1./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление;

2./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;

3./ редовно е призован подсъдимият за датата на съдебното заседание, провено на 18.12.2023 година;

4./ не е посочил уважителна причина за неявяването си и 5./ изпълнена е процедурата по чл. 252, ал. 4 от

НПК – съобщено е на подсъдимия за датата на съдебното заседаниена 18.12.2023 година, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.

В съдебно заседание, редовно призован, частният тъжител и граждански 1 и щ е ц Т. Р. Б. , не се явява. За него се явява процесуален представител (повереник) – адвокат А. Г., който поддържа Тъжбата против Д. А. Ж., счита че престъплението е безспорно доказано и пледира Съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание в размер около средния (предвид факта, че се касае за непълнолетно лице и предвид начинът на осъществяване на деянието), както и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер (, тъй като бил налице дисконфорт и невъзможност да води нормален начин на живот, както и тъй като изживял и изживява все още стрес от случилото се), ведно със законната лихва, както и да бъдат присъдени на Б. направените разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител (назначен служебен защитник при условията на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК) на подсъдимия – адвокат К. Т., посочва, че обвинението е недоказано, респ. гражданският иск следва да бъде отхвърлен. Алтернативно пледира за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и прилагане на разпоредбата на чл.

78а от НК като бъде наложена Глоба, респ. че размерът на гражданския иск е завишен.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

Д. А. Ж. е роден на 18.01.1981 година в град Котел, област Сливен, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Ж ивее в село *********************************. Не е женен. Не е осъждан. Няма данни да работи.

Видно от Характеристиката, изготвена от Т. Факиров – Мл.ПИ в Участък – Любимец при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, подсъдимият има три ненавършили пълнолетие деца и криминалистическа регистрация от 1997 година.

Видно от служебно извършената справка в Деловодната програма на Районен съд – Свиленград, Ж. няма налагани наказания по УБДХ.

Свидетелят П. Р. Б. е съпруг на свидетеля М. Я. Т. и брат на частния тъжител и граждански ищец Т. Р. Б.. Тримата, заедно с родителите си майката Р. Т. Б. и биологичния баща В. Т.ов Г. , живеят в дом, находящ се в *******************************.

На 15.09.2023 година около 19.30 – 20.00 часа свидетелите П. Б. и съпругата му - М. Т. , решават да идат до центъра на селото с автомобил, но преди да стигнат до центъра пред автомобила изкача лицето В., който удря свидетелите М. Т. и П. Б.. Последният и съпругата му се връщат в дома си и разказват всичко на родителите на Б., които решават да идат до центъра – в заведението под Кметството, за да поговорят с родителите на лицето В..

За центъра с автомобил тръгват двамата свидетели П. Б. и съпругата му М. Т. , частният тъжител и граждански ищец Т. Р. Б. и родителите на Б.и.

2

Пристигайки на центъра на селото – в заведението под Кматството, заварват и подсъдимият Д. А. Ж., който употребява алкохол. Питат присъстващите в заведението къде са родителите на лицето В. и получават отговор, че не са там. Ж. започва да псува и после с пълна стъклена бутилка с бира удря в областта на лицето непълнолетния Т. Б., като бутилката се чупи, а Т. Б. пада на земята и започва да му тече кръв от носа и му се подува лицето в областта под очите (като в последствие този участък от лицето и посинява). Ж. се опитва втори път да удари непълнолетния Т., но е възпрян от свидетеля П. Б..

Пострадалият Т. е отнесен в автомобила на семейството му и отведен в дома му, където роднините му се обаждат на ЕЕН 112.

Т. Б. е отведен за медицински преглед в град Любимец, а на другия ден заминава за град Хасково, където му правят ренгенова снимка и се установява счупване на носа (фрактура на носните кости).

На 18.09.2023 година Т. Б. посещава в град Хасково съдебния лекар – др Христо Еленски и се снадбява след извършения му преглед със Съдебномедицинско удостоверение № 408/2023, в което е посочено, че има счупване на костите на носа и кръвонасядане на носната пирамида и долните клепачи на двете очи, които травматични увреждания представляват разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и че уврежданията са причинени от действието на тъпи твърди предмети и могат да се получат при нанасяне на удар със стъклена бутилка.

На същия ден предвид силните болки в областта на носа, Т. Б. е хоспитализиран в „МБАЛ – Хасково” АД, където престоява до 21.09.2023 година и му е извършена медицинска манипулация, свързана със спиране кръвотечението от носа.

Съдът кредитира и дава вяра на разпитаните свидетели, макар формално за същите да е налице хипотетична заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото свидетел ите са в роднински отношения, респ. роднина по сватовство, с частния тъжител и граждански ищец, поради което и имат интерес с показанията си да благоприятстват процесуалното положение на Т. Р. Б. , но не това е основният критерий за доказателствената оценка на техните показания.

По–съществено значение има вътрешната последователност и убедителност, безпротиворечивост, логичност и добросъвестност на показанията им, както и безпротиворечивостта им и взаимно им допълване. Анализът на съдържанието на техните показания, сочи на едно добросъвестно пресъздаване на фактите, които са възприели и така както са ги възприели. Свидетелите отговориха на всички поставени им въпроси, като в показанията им няма съществени противоречия. Преди всичко следва да се посочи, че тези показания не намират нито едно опровержение в събраната доказателствена съвкупност, на която Съдът дава вяра. Същите се явяват подробни, последователни, логични, еднопосочни и вътрешно и помежду си безпротиворечиви. Това позволи на настоящия Съдебен състав да изгради цялостно и правдиво описание на фактологията по делото. Ето защо 3

Съдът оцени тези свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. При това положение няма основание да се откаже кредитиране на показанията на ангажираните от частния тъжител и граждански ищец свидетели, макар същите да са роднини по съребрена линия и по сватовство като разбира се се взе предвид тяхната заинтересованост.

Като се прецени и обсъди всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че са събрани достатъчно доказателства за нанесен физически побой на частния тъжител Т. Б. на инкриминираните по Тъжбата време и място, при който му са били причинени и инкриминираните увреждания.

Действително между показанията на двамата свидетели съществува противоречие относно това, когато пред автомобила им е изкочило лицето В., последният кой удря първо – П. Б. или съпругата му, но това обстоятелство е неотносиме към настоящия правен спор, свързан с инцидент, случил се покъсно във времето.

Всичко гореизложено дава основание на Съда да възприеме като истина поддържаната от частния тъжител и граждански ищец позиция, доколкото същата не намери сериозно опровержение в доказателствата по делото.

Предвид всичко гореизложено Съдът даде вяра именно на гласните доказателствени източници – свидетелските показания на П. Р. Б. и на М. Я.

Т., като базира правните си изводи основно на данните, получени от тях.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти. Представените Съдебномедицинско удостоверение, Епикриза от „МБАЛ – Хасково” АД и Искане за образна диагностика, ведно с констатациите от същата са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от Допълнителната разпоредба на НК и удостоверяват определени обстоятелства, констатирани от оторизирани медицински лица в кръга на службата им при извършен личен преглед на частния тъжител. Данните, отразени в тези документи установяват механизма на причиняване на увреждането и самото увреждане. Съдебният лекар (д-р Христо Еленски), е установил, че получените увреждания отговарят да са получени по начина, описван от частния тъжител, а именно: да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанасяне на удар със стъклена бутилка.

Неоснователни са твърденията на адвокат Т. за противоречие между показанията на разпитаните свидетели и медицинската документация в частност Епикризата, тъй като в цитирания документ е посочено, че са взети мерки за спиране на кървенето, свързани с фрактурата (счупването) на носа, като в този смисъл са и показанията на свидетелите. Т.е. извършена е мидицинска манипулация, която лекуващите лекари описват с медицинска терминология, а свидетелите – така както са я възприели и осмислили. Но в 4 случая важното и същественото е наличието на извършена манипулация (обработка) от страна на компетентно медицинско лице.

Липсва противоречие в събраните доказателства и доказателствени средства относно датата и мястото на извършване на деянието.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. А. Ж. е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.

По правната квалификация на деянието:

С оглед наличните по делото неоспорени писмени документи, Съдът приема, че на частния тъжител е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Налице е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК когато са налични увреждания на целостта на тъканите (рани), изискващи някаква медицинска, хирургична или друга обработка или такива увреждания, които в една или друга степен нарушават присъща, обичайна функция (двигателна, сетивна или друга), свързана с организма на човека. В конкретния случай е налице нарушение на целостта на кожата, респ. фрактура. Т.е. у становените, понесени от частния тъжител увреждани я – счупване на костите на носа и кръвонасядане на носната пирамида и долните клепачи на двете очи, са съставомерни по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като се надхвърлят страданията и болките и уврежданията му се изразяват в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.