Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 87 от 19.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 217/2023
Вид
Определение № 87
Подписан
19.02.2024
В сила
19.02.2024
Състав
Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 19 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 35 и 58 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94а, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94с · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а, ал. 1, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95б, ал. 1, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95в, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Благоевград, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20231200900217 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Ищец в настоящия съдебен процес е С „М“, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „О“, ул. „Б“ №, ет. представлявано от И Н Д.

Претенциите са насочени срещу „Л“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. Б, ул. „Д“ , ет., представлявано от С И В.

Осъществи се размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК.

Проектът за доклад по делото е следният:

1. Релевантни за казуса факти и обстоятелства - ищецът сочи, че е организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП и е вписан в специалния регистър на такива организации, воден в Министерство на културата. С оглед чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП, сдружението притежавало качеството „особен ищец“ и можело да предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление, и не било необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в другия специален регистър. Ответникът бил търговско дружество, което стопанисвало обект, в който публично се използвали музикални произведения и свързани с тях литературни произведения /текстове/ от репертоара на ищеца, без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. В конкретния случай, на 04.04.2023 г., в стопанисваната и управлявана от ответното дружество Пицария „Rосса“, намираща се в гр. Благоевград, бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 8, били изпълнени публично, посредством озвучаване на запис, следните песни: 1/ „Red red wine“ /„Ред ред уайн“/ - UB40 /ЮБи40/, композитор и автор на текста: Neil Leslie Diamond /Нийл Лесли Даймънд/, член на американското дружество SESAC, представлявано от „М“, 2/ „It's a 1 heartache“ /„Ит'с а хартейк“/ - Bonnie Tyler /Бони Тейлър/, композитор: Ronnie James Scott /Рони Джеймс Скот/, член на английското дружество PRS, представлявано от „Музикаутор“, композитор и автор на текста: Victor William Batty /Виктор Уилям Бати/, член на английското дружество PRS, представлявано от „Музикаутор“, 3/ „The best“ /„Дъ бест“/ - Tina Turner /Тина Търнър/, композитор и автор на текста: Michael Donald Chapman /Майкъл Доналд Чапмън/, член на английското дружество PRS, представлявано от „Музикаутор“, композитор и автор на текста: Holly Knight /Холи Найт/, член на американското дружество ASCAP, представлявано от „Музикаутор“, 4/ „Don’t speak“ /„Донт спийк“/ - No doubt /Ноу Даут/, композитор и автор на текста: Eric Matthew Stefani /Ерик Матю Стефани/, член на американското дружество ASCAP, представлявано от „Музикаутор“, композитор и автор на текста: Gwen Renee Stefani /Гуен Рене Стефани/, член на английското дружество PRS, представлявано от „Музикаутор“, 5/ „La luna“ /„Ла луна“/ Belinda Carlisle /Белинда Карлайл/, композитор и автор на текста: Richard W Nowels Jr / Ричард Дабълю Ноуелс Джуниър/, член на английското дружество PRS, представлявано от „Музикаутор“, композитор и автор на текста: Ellen Shipley /Елън Шипли/, член на американското дружество BMI, представлявано от „Музикаутор“, 6/ „Mishale“ /„Мишел“/ - Andru Donalds /Андрю Доналдс/, композитор и автор на текста: Andru Donalds /Андрю Доналдс/, член на американското дружество BMI, представлявано от „Музикаутор“, композитор и автор на текста: Eric F White /Ерик Еф Уайт/, член на американското дружество ASCAP, представлявано от „Музикаутор“, 7/ „I want to know what love is“ /„Ай уонт ту ноу уот лов ис“/ - Foreigner /Форинър/, композитор и автор на текста: Mick Jones /Мик Джоунс/, член на немското дружество GEMA, представлявано от „Музикаутор“, 8/ „Don't go breaking my heart“ /„Донт гоу брейкинг май харт“/ - Elton John & Kiki Dee /Елтън Джон & Кики Дии/, композитор: Ann Orson /Ан Орсън/, член на английското дружество PRS, представлявано от „Музикаутор“, автор на текста: Carte Blanche /Карт Бланш/, член на американското дружество ASCAP, представлявано от „М“. Посочените автори и композитори били членове на споменатите организации за колективно управление на авторски права, които сдружение „Музикаутор“, на основание чл. 94с от ЗАПСП, представлявало на територията на Република България и отстъпвало правата за използване на техните произведения. Музиката и текстът на описаните песни били закриляни обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП. За използването им било необходимо разрешение от техните автори. При неправомерното им използване се дължало парично обезщетение. С цел използването на музикални произведения с уредени авторски права, сдружението сключвало договори с различни категории ползватели, въз основа на които давало разрешение, от името на своите членове и на членовете на сродните дружества, за използването на техните произведения. Сред ползвателите по смисъла на § 2, т. 6 от ПЗР на ЗАПСП, били и питейни заведения, заведения за хранене, търговски обекти и всякакви публични места, където се 2 използвали произведения за озвучаването им, без значение дали това озвучаване се извършвало посредством изпълнения на живо, или чрез техен звукозапис. За тази цел ползвателите следвало да имат сключени писмени договори по чл. 58 от ЗАПСП, за предварително отстъпени авторски права, или директно със съответните правоносители, или чрез организацията за колективно управление, която управлявала съответната категория права в държавата, в която се осъществявало използването. Разпоредбите на чл. 35 и 58 вр. чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП изисквали използването на произведения да се осъществява въз основа на отстъпени права. Отстъпването на авторски права следвало да се извършва въз основа на договори, с които да се уговорят условията за съответния вид използване и размерът на дължимото възнаграждение. Съобразно чл. 19 от ЗАПСП, възнаграждение за права се дължало както за всеки вид използване, така и за всяко поредно използване на съответното произведение от същия вид. Ответното дружество нямало отстъпени права да използва гореописаните произведения, но въпреки това го направило за озвучаване на своя обект, с което нарушило нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗАПСП и причинило вреди на правоносителите, тъй като в резултат на неговите действия те били лишени от възнагражденията за техния творчески труд. Разгласяването на констатираните нарушения било форма на превенция, особено в случаите, когато те били системни, поради което и при евентуалното им установяване и на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, същите следвало да бъдат публично анонсирани с цел да се осигури допълнителна защита на интелектуалната собственост. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди /под формата на пропуснати ползи/ поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружение „М“, върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500 /петстотин/ лева за музиката и 500 /петстотин/ лева за текста /литературното произведение/, свързан с музиката в тези песни, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Иска се и присъждане на всички съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение, по настоящото производство, както и в производството по чл. 390 от ГПК, по което било образувано частно гражданско дело № 11526 от 2023 г. на СГС, II брачен състав. На основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, се претендира и осъждане на ответника да разгласи за негова сметка диспозитива на предстоящото съдебно решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Посочва се банкова сметка на сдружението, по която да се преведе сумата на обезщетението. Уточнява се, че по отношение на определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се приложи чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, тъй като няма достатъчно данни за размера на иска, предвид липсата на установени критерии и нормативни 3 изисквания за определянето на възнаграждения за еднократното публично изпълнение, чрез запис в публично заведение, търговски обект или други публични места, на всяко от горните произведения /музика или текст/. Не били регламентирани и такива минимални възнаграждения, а освен това не можело да се установи как този вид използване на едно произведение се е отразило на приходите на ответника.

Ответникът поддържа, че исковете са недопустими и неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че: му се дължи обезщетение в размер на 8000 лева; са нарушени права на авторите-членове на сродни дружества за колективно управление на права; авторите на музика и текст са членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружение „М“, върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка песен; сочените текстописци и композитори са членове на сочените сродни дружества за колективно управление на права в съответните сочени държави; сочените сродни дружества за колективно управление на права са надлежно и легитимно представлявани на територията на страната от „М“; между дружеството-ищец и сочените сродни дружества са сключвани и налични договори, по силата на които ищецът има право да ги представлява и да предявява искове за защита на техни права и интереси. Ищецът не бил активно легитимиран да е носител на защитими авторски права върху музиката и текста на процесните осем музикални произведения, нито да представлява носителите на тези авторски права. Нито едно от сочените сродни сдружения нямало актуален договор за взаимно представителство с ищеца, по силата на който на българското дружество да е предоставено изключителното право да разрешава използването на правата от репертоара на същите на територията на България. С исковата молба не били представени доказателства за сключени договори със сочените в нейната обстоятелствена част сродни организации, предвид което се оспорва правото на „М“ да предявява иск за обезщетение по реда на чл. 95 от ЗАПСП. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е регистриран като организация за колективно управление на права по смисъла на ЗАПСП, но се оспорват твърденията, че същият има сключени договори със сродните чуждестранни организации, посочени в исковата молба, с които са му поверени за управление и защита права по отношение на процесните музикални произведения, предвид което той не можел да представлява носителите на авторските им права. Не се установявало от приложените към исковата молба доказателства, че на 04.04.2023 г., в стопанисван от ответника обект, са били изпълнени публично, посредством озвучаване на запис, посочените песни. Не ставало ясно кога, в кой период от време, в какъв период от време се твърди произведенията да са озвучавали стопанисвания от ответника обект, как е извършено това озвучаване и т. н., тъй като обектът имал работно време, безспорно било също така, че тези осем произведения не можело да бъдат чути в рамките на минута, а приложеният към исковата молба касов бон не установявал и не 4 доказвал по никакъв начин, че твърденията на ищеца са верни. Оспорват се твърденията на ищеца, че на 04.04.2023 г. стопанисваната от ответника пицария в гр. Благоевград е била озвучена с процесните 8 песни. Оспорва се и твърдението на ищеца, че авторите на въпросните произведения /композитори и автори на текста/ са именно посочените в исковата молба лица, както и че към 04.04.2023 г. и към датата на предявяване на исковата молба, авторите членуват в сочените организации, с които ищцовото сдружение има сключени договори за защита на авторските права в Република България. Оспорва се и твърдението, че на сочените лица са причинени вреди, които следва да бъдат обезщетявани по реда и начина, претендирани с исковата молба.