Решение № 18435 от 09.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18435 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110165823 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (фирма) против И. А. Л. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 974,91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. №*****, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 145,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата в размер на 31,63 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 31053/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50438/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет 1 страницата на топлофикационното дружество. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Ч., поддържа, че ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на искова претенция срещу И. А. Л., тъй като приложените документи касаят трето за спора лице А. Л. П., който се явява собственик на процесния топлоснабден имот. С подадения отговор е оспорена действителността на сключения между етажната собственост и дружеството, извършващо дялово разпределение, договор, поради сключването му от лице без представителна власт.

Страната поддържа, че потребителите на топлинна енергия за битови нужди дължат заплащане единствено на изравнителни и годишни сметки, които по делото не били представени. В подадения отговор са изложени твърдения, ответникът не живее в страната и не е използван доставена от дружеството топлинна енергия. Направено е искане в тежест на ищцовото дружество да бъдат възложени сторените от ответника разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

С обявения за окончателен в открито съдебно заседание от 10.10.2023 г. доклад е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е единствен наследник на А. Л. П. - приобретател по нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по Закона за за териториално и селищно устройство от 23.11.1976 г. на недвижим имот, който имот е идентичен с описания в исковата молба, както и че ответникът е приел оставеното му наследство.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ***** (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор 2 за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.е, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. Доколкото по делото не е спорно, че ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, то съдът приема, че между страните за исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който ответникът дължи цената на доставената до имота му топлинна енергия. Във връзка с доводите на ответника за неоснователност на иска поради обстоятелството, че лицето живее в чужбина, следва да бъде отбелязано, че дължимостта на цената на доставената топлинна енергия за процесния имот не е обусловена от това дали потребителят лично или чрез трети лица е ползвал енергията, или жилището е било необитаемо, след като енергия е доставена.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на 3 топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за отопление и битово горещо водоснабдяване. От заключението се установява, че за процесния период не е осигурен достъп до имота на ответника за снемане на отчет на измервателните уреди за топлинна енергия, но независимо от това за периода не е начислена служебно топлинна енергия за отопление. Вещото лице разяснява, че не е осигурен достъп и за отчет на монтриания в жилището водомер за топла вода, поради което потребеното количество е начислено на база 140 литра на денонощие за един потребител. Експерът сочи, че при изчисляване на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация в сградата е спазена действащата към периода нормативна уредба. От приетото заключение се установява, че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 974,89 лева, включваща сумата в размер на 245 лева за сградна инсталация и 729,51 лева за битово горещо водоснабдяване.