Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2388 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 817/2026
Вид
Определение № 2388
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.627е · Граждански процесуален кодекс
  • чл.627е ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4, 7, 10 и 11 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
  • чл. 4, 7, 10 и 11 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
  • чл. 4, 7, 10 и 11 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
  • чл.62 и сл. · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
  • чл.63 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
  • чл. 65 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
  • чл. 4, 7, 10 и 11 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2388 гр. Варна, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500817 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 28600/08.04.2026г. от Т. Н. С. срещу Определение № 4780 / 26.03.2026г. по гр. д. № 20263110101432 по описа за 2026г. на Районен съд - Варна, 39 с-в, с което е прекратено производството по ч.гр.д. № 1432/2026г. по описа на ВРС, на основание чл. 130 от ГПК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния закон и поточно - с разпоредбите на Регламент 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че изводът на съда за липса на правен интерес е погрешен, тъй като Регламента не изключва възможността да бъде издадено европейско удостоверения за наследство независимо от това в коя държава ще се използва, т.е. същото може да бъде използвано в която и да е държава, независимо, че тази държава не е член на ЕС. Използването на удостоверението за наследство в държава - нечленка на ЕС не е пречка за допустимостта на производството. Този извод следва от разпоредбите на чл. 62, пap. 1 и пар. 2 от Регламента. Липсва изрична норма в Регламента, забраняваща издаването на удостоверението с цел то да бъде използвано в държава - нечлен на ЕС, нито такава, изключваща използването му в трети държави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за 1 установено следното:

Частната жалба вх. №80833/22.11.2022г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, изпълнени са и другите формални изисквания за редовност, поради което същата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество същата се явява основателна, предвид следното:

Производството е образувано по молба на Т. Н. С. за издаване на европейско удостоверение за наследство по чл.627е от ГПК във връзка с чл.62 и сл. от Регламент № 650/2012г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. В молбата е посочено, че удостоверението е нужно на молителката, за да послужи за използване в Швейцария. С оглед гореизложеното съдът е намерил, че за молителя не е налице правен интерес от издаване на европейско удостоверение за наследство, тъй като в чл.63 от Регламент № 650/2012г. е посочено, че европейското удостоверение за наследство е предназначено да се използва само в държава членка на Европейския съюз (ЕС), каквато територията на Швейцария не е.

Настоящата въззивна инстанция намира, че изводът на ВРС е погрешен.

Производството по чл.627е от ГПК за издаване на европейско удостоверение за наследство е охранително производство, както и всяко производство за издаване на съдебно удостоверение. То започва по молба на молителя и съдът е длъжен да му окаже съдействие като издаде искания от него акт, в случай, че са налице формалните изисквания на приложимите правни норми. Съдът няма право да прави преценка за наличие на правен интерес. Правен интерес следва да е налице винаги, когато между страните има правен спор, като съдът е длъжен да направи преценка съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Охранителните производства от своя страна са едностранни и безспорни и насочени към постигане на една цел - издаването на охранителния акт.

В конкретния случай молителят е заявил своето искане за издаване на европейско удостоверение за наследство по чл.627е от ГПК във връзка с чл.62 и сл. от Регламент № 650/2012г. В този случай съдът дължи проверка единствено по отношение на факта дали е компетентен за издаване на искания 2 акт и дали са налице формалните изисквания на чл.627е от ГПК и Регламент № 650/2012г.

Компетентността за издаване на удостоверението е посочена в чл. 64 от Регламента, а именно: „Удостоверението се издава в държавата членка, чиито съдилища са компетентни съгласно член 4, член 7, член 10 или член 11.

Издаващият орган е: а) съд съгласно определението в член 3, параграф 2; или б) друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването.

В конкретния случай е налице общата компетентност по чл. 4 от Регламента, а именно компетентни за издаване на европейско удостоверение за наследство са съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. Съгласно чл.

627е, когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, т.е. ВРС е компетентен да издаде исканото удостоверение.

Формалните изисквания, на които следва да отговаря заявлението, са посочени в чл. 65 от Регламент № 650/2012г. При наличие на предпоставките на Регламента, съдът е длъжен да издаде удостоверението без да прави преценка по същество на искането на молителя. Изрично чл. 62 пар. 2 от Регламент № 650/2012г. сочи, че „използването на удостоверението не е задължително“. Това означава, че само и единствено страната има право на преценка как да упражни правата си, за които иска удостоверяване.

И накрая е налице и един формален мотив - в самия формуляр, който се попълва, съгласно Регламент № 650/2012г., се посочва само държавата, компетентна за издаване на европейското удостоверение за наследство, но не и държавата/държавите, в които то ще се ползва. Веднъж издадено, същото би могло да послужи в повече от една държава-членка или изобщо да не се използва по преценка на молителя, но не и по преценка на съда, компетентен да го издаде.

Основателно се явява възражението в частната жалба, че Регламент № 650/2012г. само задължава държавите-членки да зачитат правната сила на посочения документ, но не забранява други държави-нечленки да зачетат документа. Към настоящия момент Европейският съюз и Швейцария са подписали няколко споразумения, насочени към разширяване на двустранното 3 сътрудничество, вкл. на Швейцария ще бъде осигурен безпрепятствен достъп до единния пазар на ЕС в ясно определени сектори, а в замяна Швейцария ще се съобразява с релевантното законодателство на ЕС. Дали Швейцария ще зачете доказателствената стойност на издаденото европейско удостоверение за наследство, не е включено в преценката на ВРС в процедурата по издаване на удостоверението.

Предвид разминаването в изводите на двете инстанции, въззивният съд намира, че Определение № 4780/26.03.2026г. по гр. д. № 20263110101432 по описа за 2026г. на Районен съд - Варна, 39 с-в, с което е прекратено производството по ч.гр.д. № 1432/2026г. по описа на ВРС, на основание чл.

130 от ГПК, следва да бъде отменено.

Съгласно чл. чл.627е ал. 4 от ГПК, когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 4780/26.03.2026г. по гр. д. № 20263110101432 по описа за 2026г. на Районен съд - Варна, 39 с-в, с което е прекратено производството по ч.гр.д. № 1432/2026г. по описа на ВРС, на основание чл. 130 от ГПК.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаване на европейско удостоверение за наследство по чл.627е от ГПК във връзка с чл.62 и сл. от Регламент № 650/2012г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4