Присъда № 97 от 30.06.2022, Районен съд - Плевен

Мотиви по НЧХД№1711/2021г по описа на РС гр.Плевен

Съдебното производство е образувано по внесена тъжба от Р. К. М. от гр.Плевен против В. Г. Ц. от гр. София за извършено престъпление по 148 ал.1 т.1 и т.2,вр.чл.146 ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и по чл.148 ал.2,вр.ал.1 т.1 и т.2,вр.чл.147 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК, а именно:

1.През периода 07.02.2021 г.- 26.02.2021 г. - на датите 07.02.2021 г, на 10.02.2021 г, на 14.02.2021 г, и на 26.02.2021 г в гр.София от фейсбук профил с име В.Н.Н. и на линк ***, в публични писмени публикации, в условията на продължавано престъпление, с 4 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, разгласила позорни обстоятелства за Р. К.

М., като клеветата е нанесена публично и разпространена чрез социалната мрежа фейсбук,от личният и профил *** както следва: - на дата 07.02.2021 г. написала изразите със следното съдържание: „Р. обича да праща по двама приятели да причакват тези хора пред входовете им и да посягат с ножове“. на дата 10.02.2021 г написала изразите със следното съдържание: В същото време хората от средите на зооспасителите, които са се интересували защо броя на животните в *** расте, са били подлагани на системни заплахи от страна на *** Р.М..“ -на дата 26.02.2021 г написала изразите със следното съдържание “Имам чат със заплахи от тяхно име и от името на *** на Д., Р.о към хора дръзнали като мен да им потърсят сметка. Също така знам и имам доказателства, че хора имащи контакти, незнайно по какви причини, им осигуряват протекция и при опитите органите да получат прокурорска заповед за да влязат в имота, подставен прокурор, избран специално е отказал да издаде такава заповед“ - на дата 14.02.2021 г, в коментар под публична публикация на лицето М.Я., написала изразите със следното съдържание:

„Само да ви светна, че пей пал се прави на наличен имейл. И след като парите постъпят по този пейпал титуляра, в случая мамин Р. ги прехвърля по сметката, с която е свързан този пейпал. В случая това е сметката на Р.. Ееее, а кажете ми сега, защо хората, които обичат животните и даряват мислейки си че парите отиват за животните, трябва да хрантутят *** на Д.. ... нагло, долно и лицемерно.“

2. На 07.02.2021г. в гр.София от фейсбук профил с име В.Н.Н. и на линк ***, при условията на продължавано престъпление, в публична публикация написала нещо унизително за честта и достойнството на Р. К. М., като обидата е разпространена писмено и публично в социалната мрежа фейсбук, от личният и профил *** , със съдържание: „А пък царя на заплахите е Р., *** на Д.. Те хората правилно казват, че ученика става по добър от учителя. Р. е твърде изобретателен и е толкова цветущ речник, че може и каруцар да 1 изчерви. Имам ферман доказателства със заплахи от него към хора дръзнал като мен да упрекнат Д. за нехуманното им отношение и начин, по който гледат животните.“По делото е приет гр.иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД от Р. К. М. против В. Г. Ц. за сумата от 10 000 лв. общо за всяко едно от изнесените клеветнически твърдения, представляващо обезщетение за неимуществени вреди за деянието .

В съдебно заседание тъжителя чрез неговия повереник мл.адв.В. Т. от *** поддържа обвинението, както и предявения граждански иск. Претендира за осъждане на подсъдимата и налагане на наказания глоба и обществено порицание за всяко от деянията както и уважаване на гр.иск . Пледира също разноските по делото.

Подсъдимата не се явява.Представлява се от сл.защитник-адв.М. от ***.

Последният намира обвиненията за недоказани.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На датите 07.02.2021 г, на 10.02.2021 г, на 14.02.2021 г, и на 26.02.2021 г в гр.София от фейсбук профил с име В.Н.Н. и на линк ***, в публични писмени публикации били изписани следните текстове:

-„Р. обича да праща по двама приятели да причакват тези хора пред входовете им и да посягат с ножове“.

-„В същото време хората от средите на зооспасителите, които са се интересували защо броя на животните в *** расте, са били подлагани на системни заплахи от страна на *** Р.М..“

- “Имам чат със заплахи от тяхно име и от името на *** на Д., Р.о към хора дръзнали като мен да им потърсят сметка. Също така знам и имам доказателства, че хора имащи контакти, незнайно по какви причини, им осигуряват протекция и при опитите органите да получат прокурорска заповед за да влязат в имота, подставен прокурор, избран специално е отказал да издаде такава заповед“

-„Само да ви светна, че пей пал се прави на наличен имейл. И след като парите постъпят по този пейпал титуляра, в случая мамин Р. ги прехвърля по сметката, с която е свързан този пейпал. В случая това е сметката на Р.. Ееее, а кажете ми сега, защо хората, които обичат животните и даряват мислейки си че парите отиват за животните, трябва да хрантутят *** на Д.. ... нагло, долно и лицемерно.“

-„А пък царя на заплахите е Р., *** на Д.. Те хората правилно казват, че ученика става по добър от учителя. Р. е твърде изобретателен и е толкова цветущ речник, че може и каруцар да изчерви. Имам ферман доказателства със заплахи от него към хора дръзнал като мен да упрекнат Д. за нехуманното им отношение и начин, по който гледат животните.“

2

По делото е приложено удостоверение за родствени връзки на ч.тъжител, от което става ясно, че името на майка му е Д. Р. М.а. Разпитан е свидетеля С. Г. М., която твърди, че не е съгласна с публикациите, че познавала ч.тъжител от създаването на Фондация „***, в Управителния съвет на която той участвал. От години датирало познанството им и тя лично му изпращала публикациите в месинджъра. От тях той получил здравословни проблеми и се наложило да се лекува, бил отслабнал, притеснен, съсипан и споделил, че тези отрицателни емоции му се отразили много негативно на психиката и съня. Бил грижовен към животните и подпомагал фондацията със собствени средства.

По делото е приложено писмено обяснение дадено от подсъдимата на 09.04.2021г. в гр.София по пр. пр. №9446/ 2021г. по описа на СРП /л.39 от делото/.

В него е посочено, че профилът „В. Н.“ с линк към профила *** е неин. В същото обяснение тя твърди, че на 07.02.2021г. публикувала твърдение, че има оръжие и че ще го използва, което не отговаряло на истината. По делото други доказателства за това на кого е профилът няма.

С изключение на тази публикация от 07.02.2021г. ,за която подсъдимата признава в цитираното обяснение, доказателства за това, че подсъдимата е публикувала посочените в тъжбата писмени твърдения няма. Признанието, че профилът е неин не означава и не е доказателство, че публикациите са писани от нея и тя е техен автор.

Доказателства, че именно подсъдимата е изписала думите в посочените публикации не са налични /освен тази за която тя сама признава в цитираното обяснение/ .

Освен това и доказателства, че в публикациите соченото лице като Р., Р.

, мамин Р. и *** на Д.- Р.о е тъжителя Р. К. М.

Освен всичко това посочените като обидни и клеветнически твърдение не са такива по своето естество. Обидните или позорящи факти следва да са недвусмислено посочени, а н е субективно изведен от собствената оценка и анализ, направен от тъжителя на думите изречени / изписани в случая/ от друг човек. Отговорност за обида и клевета възниква при строго определени обективни и субективни елементи, които трябва да са налични , а не предполагаеми и извеждани по аналитичен и мисловен път,в този смисъл е и Решение № 104/7.03.2013г по н.д. № 178/2013 г на ІІІн.о.

,съгласно което : “Позорното обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е мисловен продукт“ .

Общите съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без да са поставени в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато от тях, не е нито обида, нито 3 клевета, предвид на което деянията, в които е обвинена подсъдимата освен недоказани са несъставомерни. Съдебната практика е категорична, че не може деянието да се квалифицира като клевета, ако с изказаните думи се изразява субективна оценка за работата на лице, което е обществена личност. За да е осъществено деянието „клевета“ следва подсъдимият в изречените думи да е посочил конкретни обстоятелства, които да са позорни от гледна точка на общоприетите морални разбирания или да му е приписа престъпление, което тъжителят не е извършил. В конкретният случай посочените за клеветнически твърдения не са такива по своя характер- „царя на заплахите,… ученика става по-добър от учителя,… твърде изобретателен е,.. имам ферман доказателства със заплахи от него…“ И отново следва да се посочи, че всъщност публикациите сочат лице, което авторът нарича „Р.“, „Р., „мамин Р. „ , „*** на Д.- Р.“ и това, че се отнасят за тъжителя Р. К. М. е негова интерпретация, недоказана пред съда. Тежестта на доказване на дела от частен характер, образувани по тъжба на пострадал, лежи върху частния тъжител, а обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Само в една от публикациите е посочено името Р.М. -„В същото време хората от средите на зооспасителите………са били подлагани на системни заплахи от страна на *** Р.М..“ Тук липсва каквато и да била индивидуализация на „деянието“ по време, място, характеристики за начин на извършване и в какво точно се изразява заплашването.

Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински или позорни, или приписване на неизвършено престъпление.

Установи се по делото ,че публикациите са от профила на подсъдимата и че същата е автор на една от тях / за нея има извънсъдебно признание/. Предвид езиковото и смислово съдържание на инкриминираните изрази следва да се приеме, че същите не биха могли да бъдат използвани за приписване на престъпление. За да има такова престъпление е необходима индивидуализация на общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване , което в настоящият случай не е налице. За да е налице другата форма на съставомерното деяние е необходимо разгласените обстоятелства да са позорни. Позорни факти най-общо казано са тези, които вредят на доброто име на човека и характеризират негативно личността му. Инкриминираните изрази по разглежданото дело не разкриват така посочените специфики, не засягат като самоцел личната сфера на ч.тъжител по язвителен и унизителен начин. Безспорно използването на посочените квалификации са могли да предизвикат отрицателни коментари от общността от хора, до които е стигнала съответната публикация, но не може да се приеме, че изразите са извън допустимите граници, до които се простира свободата на лично мнение и изразяване. В практиката си Върховният съд нееднократно е имал възможност да отбележи, че извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява 4 становище или упражнява право на изказвания, от които произтичат определени правни последици. Практиката приема, че в тези случаи деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията на РБ /КРБ/ , а именно чл.39 ал.2 ,вр ал.1, според който всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, писмено, устно, чрез изображение или по друг начин. Действително това право не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго. Според практиката на ЕСПЧ ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат минимални в едно демократично общество.

Характерното в настоящия случай е, че изявленията са били насочени срещу работа, извършено от Фондация, към която тъжителят е посочен като съпричастен, в качеството му на член на Управителния съвет / твърдения на св. С.М., които не се оспорват от страните/. Изхождайки от положението му, съдът намира за основателно да разгледа казуса през призмата на чл.10 от ЕКПЧ, съобразявайки доколко изнесеното в публикациите е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл.39, ал.1 от Конституцията . В това отношение съдът намира за основателно да се позове решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на КС на РБ. Доколкото анализираният проблем е и предмет на регулиране с чл.10 от ЕКПЧ, значение на приложимо право има и практика на ЕСПЧ като част от общностното право на ЕС, чийто член е България.