Решение № 187 от 14.12.2022, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Бяла, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20224510200269 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „А. 1 Х.г“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, чрез адв.Д. С.-АК-Добрич против Наказателно постановление №18-001998/19.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“-град Русе, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 5000лв.

С жалбата се твърди, че НП е необосновано и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на НП, които се поддържат в с.з. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

На посочените основания се прави искане наказателното постановление да бъде отменено изцяло.Претендират се направените разноски.

Наказващият орган – дирекция „Инспекция по труда”-Русе, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се направените разноски.

1

Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2022г., св.Р. Р. - главен инспектор в ДИТ- гр. Русе, извършил проверка по за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на ДИТ-Русе на „А. 1 Х.“ ЕООД гр.Варна , при която установил, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка-задължително предписание

№3 от

Протокол с изх.

№ПР2129790/19.10.2021г. на ДИТ-Русе, отнасящо се до „Работодателят да обезопаси работното обурудване редлер“. Предписанието било дадено във връзка с извършена проверка по работни места на 12.09.2021г. на „А. 1 Х.“ ЕООД, и обект на контрол: Зърнобаза-гр.Б., ул.“Ш. с.“ №.., при която се констатирало, че се използва редлер за транспортиране на маслодайна култура/слънчоглед/ със демонтиран капак/наричан ревизионен/, закриващ движещите се части на работното оборудване/верига/, като по този начин редлера е с липсващи системи за контрол и защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното оборудване-редлер, прието за нарушение на чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно протокола, на същата дата, при работа с горецитираната машина, работникът Милен Петков Марков на длъжност „машинен оператор“ при опит да вземе проба от слънчоглед си вкарва ръката през отвор и ръката му попада в работната област на веригата, в резултат на което настъпва злополука с работника.

Срокът за изпълнение на предписанието бил до 28.10.2021г. Нарушението е от 29.10.2021г.

В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, дружеството депозирало възражения срещу акта, в които се твърдяло, че не са били взети предвид представените в срок доказателства-Уведомление за пълно изпълнение на предписанието с приложените към него Заповед №134/13.09.2021г. и становище на ръководителя на проектанския екип относно съществуващите технически възможности. Отбелязано било, че към момента на проверката капакът е монтиран на мястото си, а предписанието е 2 имало предвид именно демонтиран капак на редлер.

На 19.07.2022г., наказващият орган издал оспореното НП, след като отчел възражението, като не споделил мнението на работодателя във връзка с изпълнение на предписанието.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Р., АУАН, НП, протоколи от проверка, призовка за представяне на документи, възражение, уведомление, заповед и становище, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП само на това основание. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити съответно по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Ясно е отбелязано, че се касае за неизпълнение на конкретно задължение-задължително предписание, по конкретен протокол. Изпълнението на това задължение е вменено на жалбоподателя, тъй като той е лицето-работодател, което е длъжно да осигурява прилагането на изискванията при използване на работно оборудване-редлер. Не се споделят възраженията за нарушение на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Съгласно визираната норма-не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Нарушителят не е открит още на 29.10.2021г., както се твърди в жалбата.Тогава е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието. Но дали то е изпълнено е констатирано при извършване на последващи процесуални действия по събиране на доказателства за изпълнение на предписанието, дадено с протокол с изх.№ПР2129790/19.10.2021г., чрез проверка по документи на 20.06.2022г. – в сградата на ДИТ-Русе. Това обстоятелство е удостоверено в протокол с изх. № ПР2212769/21.06.2022г. Настоящият състав намира, че едва при извършването на последващата проверка контролните 3 органи, компетентни да установяват извършването на нарушението по чл.

415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че даденото задължително предписание не е било изпълнено, т. е. едва при извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН – от този момент компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, в лицето на жалбоподателя. В т.4 от протокола от извършената проверка с изх. № ПР2212769/21.06.2022г. е записано, че на 20.06.2022г., при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на ДИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка – задължително предписание № 3 от протокол с изх.

№ПР2129790/19.10.2021г . Следователно, след като нарушението е било открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по документи, а именно на 20.06.2022г., а АУАН е съставен на 29.06.2022г., то следва да се приеме, че към датата на неговото съставяне регламентираният в чл.34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване на нарушителя – 20.06.2022г., не е бил изтекъл. Видно е и от показанията на св.Р. в с.з., че преценката за извършено нарушение е на база представените от страна на работодателя писмени доказателства.

По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Р. като обективни, подробни и последователни. Същият, предвид изпълняваната длъжност, се явява непредубеден и незаинтересован от изхода на делото свидетел, чиито показания се кредитират изцяло от съда, тъй като напълно кореспондират със събраните изобилни писмени доказателства и фактическите констатации в АУАН. Съгласно чл.415, ал.1 от КТ Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Нарушението е формално, на просто извършване, и за осъществяването му е достатъчно самото извършване на деянието, а настъпването на вредни последици не е елемент от състава му. Нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ се осъществява чрез бездействие от страна на работодателя, считано от деня, следващ изтичането 4 на предписания срок за неговото изпълнение.

Жалбоподателят не е изпълнил предписанието по протокол с изх.

№ПР2129790/19.10.2021г. да обезопаси работното оборудване-редлер, съгласно изискванията на чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Нормата на чл.173, ал.1 от Наредбата въвежда изискването да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. По делото е установено, че на 12.09.2021г. работодателя е допуснал използването на редлер с демонтиран капак, закриващ движещите се части на работното оборудване/верига/. По този начин същия е с липсващи системи за контрол и защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното оборудване. След като редлера е работел въпреки демонтирания предпазен капак, са липсвали предпазни системи, които да не допуснат работа на редлера в това състояние. Работодателят не е взел мерки да обезопаси редлера. Факт е, че редлера е работел и при демонтиран капак. Очевидно е, че простото поставяне на място на предпазния капак не изпълва изискването за обезопасяване на редлера по такъв начин, че да се гарантират здравословните и безопасни условия на труд на работниците при използването на това работно обурудване. Несъмнено с това обстоятелство работодателят също е бил наясно, след като е депозирал становище на ръководителя на проектанския екип, в което е обяснил причините за невъзможността да се постави блокировка с обстоятелството, че производителя не поставя блокировка, която да спира технологичния процес при отваряне на ревизията на редлер или елеватор, а такъв тип блокировка се слага само при открити ленти, където е възможно по някаква случайност човек да се нарани от въртящата се лента. Тези обстоятелства опровергават възражението, че не ставало ясно в какво точно се изразява неизпълнението и какви конкретни изисквания не били спазени. От показанията на св.Р. става ясно, че в конкретния случай начинът на обезопасяване на редлера е технически въпрос, който следва да се разреши от жалбоподателя. От представените писмени доказателства от страна на жалбоподателя-Уведомление, заповед от работодателя и становище от проектанския екип, както и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, следва извода, че не е 5 налице изпълнение на задължителното предписание на контролните органи на ДИТ, поради което правилно е била ангажирана отговорността на работодателя за това нарушение, като същата е обективна и безвиновна.

Правилно АНО е санкционирал жалбоподателя с НП, като е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като липсват доказателства нарушението да е било отстранено.

Според съда, обаче, наказанието наложено на жалбоподателя е неправилно индивидуализирано, в размер на 5000лв., който е под средата на санкцията. Не са изложени обстоятелства, които да обосновават именно този размер на санкцията, а от друга страна липсват данни за други налагани наказания за подобни нарушения. При установените обстоятелства и техния анализ, съдът намира, че правилно и законосъобразно, и в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, е налагане на наказание имуществена санкция, в минимален размер, а именно 1500 лв.

Предвид гореизложеното, НП се явява правилно и обосновано, като следва да бъде изменено само досежно размера на санкцията. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 , във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането на ответника по въззивната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.