Решение № 1 от 04.01.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Карлово, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. ВА.ова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. ВА.ова-Петрова Гражданско дело № 20235320101493 по описа за 2023 година

Предявени са искове за връщане на дадено без основание, с правно основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищецът - А. И. Д. твърди, че на 07.06.2022г. сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № ****** към искане № ******, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500.00 лева, при месечен лихвен процент на заема - 3.340% и годишен процент на разходите – 49.030%. Съгласно договора чл.6 от Договора - „Страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл.чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия, 4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя.” Според чл.8 от Договора - „С подписването на настоящия Договор, Заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателя не предостави договореното в чл.6 от настоящия Договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, Заемателя дължи на Заемодателя неустойка в размер на 254.66 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителния план към настоящия договор за заем.”

Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, не е заплатил процесната сума за неустойка, но не дължи плащания за същата на следните правни 1 основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем (ЗПЗ), фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2009, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца, съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 254.66 лева е загубила 2 присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 50% от заетата сума в размер на 500.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение - за кредит от 500.00 лева и обща сума за плащане 543.34лв. заемателят се е задължил договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл.10, ал.2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл.чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия, 4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престара без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в клаузата на чл.8 от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 от ЗП при определяне ГПР неустойката представлява над 50% от заетата сума.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от договора за паричен заем № ****** към искане № ****** от 07.06.2022г., обективирана в чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 254.66 лева, като противоречаща на принципа на 3 добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В хода на делото претендира разноски.

Претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 400 лв. в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН **********, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

Ответното дружество – „К.Й.“ ООД счита, депозираната искова молба за редовна, иска за допустим, но изцяло неоснователен. Ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „К.Й.“ ООД договор за паричен заем № ****** на 07.06.2022г., при Общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената сума от 500.00 лв. била получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 07.06.2022г. От страните било уговорено връщането й на 21 седмични погасителни вноски от по 25.86 лв. Едновременно с това е посочен и размера на погасителната вноска от по 38.00 лв. седмично, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.340% и годишен процент на разходите от 49.030%. Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 254.66лв. (чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ). С депозирания иск, ищецът желае провъзгласяване на нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за кредит, в тази връзка по отношение на основателността на иска излага следните аргументи и твърдения, относно клаузата за неустойка в процесния договор за паричен заем с № ****** сключен на 07.06.2022г.

Твърди, че неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин заемателят предварително е запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Тя е посочена с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да бъде прочетена от грамотен човек. Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече, както е съобразен и с поведението и кредитния риск на заемателя. Към момента на сключване на договор, заемателя по него е бил съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването на договора. По този начин ищецът предварително е бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото 4 обезпечение. Налице е пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление, като страните по процесния договор в рамките на свободата на договаряне са се съгласили, че неустойка се дължи и са определили нейния размер. Още при подписване на договора страните са определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази връзка задължението на заемателят по договор за паричен заем с № ****** сключен на 07.06.2022г. е формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл. 8.