Решение № 464 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.а

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602952 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 27.04.2022 год., постановена по НОХД №5960/2019 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 110 състав, подсъдимият Н. Р. Д., роден на **** год. е признат за виновен за престъпление по чл.149, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това че:

На неустановени дати през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к.

„Обеля – 1“, бл.****, при условията на продължавано престъпление – с две отделни деяния, които осъществяват състав на едно и също престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – И. Н. Д., родена на **** год., като използвал положението си на зависимост и надзор спрямо пострадалата в качеството му на неин родител, както следва:

1. На неустановена дата през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к.

„Обеля – 1“, бл.****, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – И. Н. Д., родена на **** год. – разтворил краката и я целувал в областта на половите органи, опипвал я с ръце по гърдите, като използвал положението си на зависимост и надзор спрямо пострадалата в качеството му на неин родител;

2. На неустановена дата през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к.

„Обеля – 1“, бл.****, е извършил действия с цел да възбуди полово желание 1 без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 – години – И. Н. Д., родена на **** год. – хванал я за дясната й ръка и я поставил върху половия си член и я задържал, като използвал положението си на зависимост и надзор спрямо пострадалата в качеството му на неин родител.

На основание чл.54 от НК подсъдимият Н. Д. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от ПЕТ години.

На основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД, подсъдимият Н. Д. е осъден да заплати на И. Н. Д., сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.149, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до 10000 (десет хиляди) лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото, от които 480,93 лева, направени в досъдебното производство, които да заплати по сметка на СДВР, 1025 лева, направени в съдебната фаза на производството и 320 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, които да заплати по сметка на Софийски районен съд.

В законоустановения срок, срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от адв. К. С. – повереник на частния обвинител и граждански ищец И.

Н. Д. в частта относно индИ.Д.ализираното наказание, наложено на подсъдимия и относно определения размер на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. В жалбата са изложени доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Сочи се, че наложеното наказание не съответства на целите визирани в чл.36 от НПК и е проявена неоправдана снизходителност от страна на Софийския районен съд, без да съобразени отегчаващите вината обстоятелства, които са били в превес. В жалбата се твърди, че не е взет предвид продължителния период от време, през който подсъдимия е извършвал сексуалните посегателства, че по време на деянието в дома му са били и другите му две деца, влиянието на действията на подсъдимия върху психиката на децата и високата обществена опасност на деянието и дееца. Иска се присъдата да бъде изменена, като се увеличи размера на наложеното наказание на 5(пет) години „Лишаване от свобода“ , което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер от 10000 (десет хиляди) лева, а в останалите части съдебният акт да бъде потвърден.

Изложена е и молба за присъждане на направените разноски от частния обвинител в хода на производство пред първата и втората инстанция.

Срещу присъдата в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба и от адв.С. Д. – защитник на подсъдимия Н. Д.. В жалбата са изложени 2 аргументи, че постановения съдебен акт на Софийски районен съд е неправилен и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като неправилно са кредитирани едни доказателства, а други са оставени без обсъждане и съпоставяне с останалите такива.

Изложено е искане, първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, а подсъдимия да бъде оправдан по предявеното му обвинение за престъплението по чл.149, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания. Същите не са допълнени и при предоставената възможност на страните след изготвянето на мотивите към присъдата.

В разпоредително заседание, въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно следствие във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на частния обвинител и граждански ищец – адв. К. С. поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, като поддържа изложените в нея аргументи. Заявява, че наказанието на подсъдимия следва да бъде заменено с ефективно, като счита, че не са налице условия подсъдимия да бъде освободен от изтърпяването на наказанието при условията на чл.66 НК.

Алтернативно, се иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, съответно въззивната жалба на подсъдимия, да се остави без уважение като неоснователна.

Частният обвинител и граждански ищец, не се явява и не взема участие пред въззивния съд.

Защитата на подсъдимия - адв. Д., в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, излага искане с оглед на събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, да се постанови решение, с което се оправдае подсъдимия Н. Д. по предявеното му обвинение. При излагането на аргументи в горния смисъл, защитата твърди, че при анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, са допуснати нарушения на процесуалния закон, изразяващи се по своето естество в превратно тълкуване на събраните доказателства, както и че в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд си е позволил да обсъжда факти и обстоятелства (не се сочи кои), които в хода на съдебното следствие не са разглеждани и обсъждани. Алтернативно, с оглед твърдените процесуални нарушения, защитата излага искане и за връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, в случай, че не бъде постановена оправдателна присъда спрямо подсъдимия Д. за невинен.

Излагат се съображения, че въззивната жалба на пострадалата, депозирана чрез нейния повереник, е неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение, а предявения гражданския иск - да бъде отхвърлен като неоснователен.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира, че жалбата на подсъдимия срещу присъдата на СРС е неоснователна и предлага да се 3 потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Излага аргументи, че крайния съдебен акт е постановен въз основа на задълбочен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, както и че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Прокурорът намира определеното на подсъдимия наказание за справедливо и сочи, че с него могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 НК, поради което и излага искане атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

В правото си на последна дума подсъдимият Н. Д. заявява, че поддържа тезата на защитника си.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна. За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. Р. Д. е роден на **** год. в гр.Русе, същият е българин, български гражданин, има средно образование, работи като програмист в „Д.П.“ ЕООД, офис гр.София, разведен е и е неосъждан.

Постоянният и настоящ адрес на същият е в гр.София, ж.к. ****. През времето на брака със свидетеля Д.И. Д., са родили трите им деца – И. Н. Д.

(родена на **** год.), Д.Н. Д. (роден на **** год.) и Г.Н. Д. (роден на **** год.). С решение от 04.10.2016 год., постановено по гр.д. №44466/2016 год. по описа на Софийски районен съд, гражданският брак между подсъдимият и Д.

Д. бил прекратен, като родителските права над децата са възложени за упражняване на майката, с която ще живеят. Определен е бил режим на лични отношения между бащата и децата, като първият имал право да ги взема с преспиване всеки петък от 18 часа до 18 часа на следващата неделя, през почивните дни за Великден, както и за по месец годишно, извън годишния отпуск на майката. Със същото решение, семейното жилище е предоставено за ползване на подсъдимия, а Д. Д., заедно с трите деца заживяла в кв.

„Люлин“ в гр.София в жилище под наем.

След развода, свидетелят Д. и подсъдимият постигнали помежду си договорка децата да прекарват повече време с баща си и поради това решили, че децата ще живея по една седмица при всеки родител, като се редуват.

Според договореното, през седмица децата живеели на адреса на Д. - в 4 гр.София, ж.к. ****.

След развода отношенията между децата и подсъдимия се променили и същите се опознали, станали по – близки и изградили по – здрава връзка помежду си. Свидетелят И. Д., която все още нямала навършени 14 годишна възраст, първоначално се радвала от тази близост с баща си, тъй като двамата започнали да водят разговори на различни теми, прекарвали повече време заедно и се сближили значително. В един момент, подсъдимият Д. започнал да става обсебващ и искал дъщеря му да прекарва цялото си време с него, като междувременно настоявал да водят разговори на сексуална тематика.

Подсъдимият се интересувал за приятелят на дъщеря си, разпитвал я как се чувства с него, за целувки, като постепенно разговорите започнали да стават все по – интимни. Било края на май месец 2017 год. Д. настоявал дъщеря му да остава насаме с него в спалнята му, проявявал желание дъщеря му да го целува по устата, като давал обяснения, че тя така показва привързаността си и обичта си. Тази близост не се харесвала на свидетеля И.Д. и тя я възприемала като нередна и необичайна, но подсъдимия я убеждавал, че така той щял да се чувства обичан и обгрижен. Използвайки тези методи, подсъдимият успявал да убеди дъщеря си да се разсъблече пред него гола, независимо че било неудобно и се срамувала. Д. настоявал, като казвал, че така помага, че няма от какво да се срамува, че това може да бъде от полза. В случай на отказ от страна на дъщеря му да стори каквото иска (да я целува или да я „пипа“), подсъдимият се сърдел, ядосвал се, демонстрирал че се чувства обиден. Освен, че убеждавал дъщеря си да се съблече гола, подсъдимия говорел колко е красива жена, като се опитвал да внуши, че това е чисто бащинска обич. Използвайки същият манипулативен подход, Д. успял да убеди дъщеря си да я снима гола, като отново обяснил, че не е срещал жени с такива форми и че лично щял да пази снимките.