Решение № 85 от 29.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6180 от 4 декември 2023г. по гр. д. № 6456/2023г.

Софийски градски съд, І ГО, 6 състав, е осъдил Столична община да заплати на Р. П. В., ЕГН **********, следните суми: на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП - сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди - търпени болки и страдания от травматично увреждане, причинено при падане в дупка на път, стопанисван от ответника, поради необезопасяването й, което събитие е настъпило на 22.07.2022г. в гр.София, на пътя пред бл.200 в ж.к. „Хаджи Димитър“, ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 60 000.00 лева, като неоснователен; на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45 ЗЗД вр.чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП - сумата 1 400.00 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за медицинско изделие, вложено при лечение на травматичното увреждане, причинено при падане в дупка на път, стопанисван от ответника, поради необезопасяването й, което събитие е настъпило на 22.07.2022г. в гр.София, на пътя пред бл.200 в ж.к.

1

„Хаджи Димитър“, ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 255.70 лева разноски по делото; осъдил, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗА, Столична община да заплати на адв.Г. Г. Р., сумата 3 413.29 лева - адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца; осъдил, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Столична община да заплати на Софийския градски съд сумата 756.00 лева -държавна такса, като и сумата 230.13 лева - разноски за вещо лице; осъдил, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. П. В., ЕГН **********, да заплати на Столична община, сумата 48.86 лева - разноски по делото, като е указал на ответника по която банкова сметка може да бъде преведено присъденото вземане.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Р. П. В. срещу решението по гр. д. № 6456/2023г. на СГС, ГО, 6 състав, в негова отхвърлителна част. С доводи за неправилност на акта поради нарушение като резултат на материалния закон при определяне на търсеното обезщетение за неимуществени вреди - чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в отхвърлителната му част до размера от 50 000 лв. и присъждане на разликата до този размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Столична община е подала отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата, както и насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части. С доводи, че не е доказан механизмът на увреждането, липсват мотиви към решението и за нарушение също на чл. 52 ЗЗД, иска отмяната му в обжалваните части и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване размера на обезщетенията за вреди.

Р. П. В. е оспорила насрещната въззивна жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано, че получените от ищцата травматични увреждания на дясната глезенна става са резултат от падане в дупка на пътя в гр. София, пред бл. 200 в ЖК „ Хаджи Димитър“ ; от очевидец на падането – св. Б., е приел за установено още, че то се е случило на посочената от ищцата дата поради пропадане в дупката, като след падането св. В. – съпруг на ищцата я заварил на бордюра на улицата, поради което е счел, че е налице и пряка причинно – следствена връзка между падането в дупката и счупването, като 2 падането е поради загуба на равновесие от стъпване в дупката, поради което вероятният механизъм, обсъден от вещото лице, е приет установен от гласните доказателства; счупването изисквало оперативно лечение с поставяне на остеосинтеза и няма спор, че мястото на инцидента е част от общинска улична мрежа, е приел още СГС, поради което СО е била длъжна да я поддържа в изправност, а при нарушена цялост – препятствие да го обозначи и сигнализира по подходящ видим начин. Съдът се е позовал на § 7 ПЗРЗМСМА, чл.11 ЗОС, чл.19, ал.1, т.2 ЗП и чл. 31 ЗП, както и чл.167, ал.1 ЗДвП, като е посочил, че в разглеждания сулчай поради бездействие дупката е останала необезопасена. В приложение на чл. 52 ЗЗД СГС е определил обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените неуимеществени вреди от полученото травматично увреждане, с оглед характера и тежестта на увредата, търпените болки, начина на лечение, невъзможността за самостоятелно обслужване, ограничения обем на движенията на дясната глезенна става без инвалидизиране и възстановяването на правилното анатомично положение на крайника, продължителността на периода на възстановяване, загрозяващите белези, продължаващите спорадични болки.

Съдът е присъдил и разходите за проведеното необходимо лечение.

Възражението за съпричиняване поради поведение на ищцата, свързано с начина на придвижването й, е прието за неоснователно като недоказано, поради което определените обезщетения са присъдени в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на вредоносното събитие.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита, че същото е частично неправилно в обжалвана от ищцата част.

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Иска се ангажиране на отговорността на ответника СО за вреди, причинени на 22.07.2022г. от загуба на равновесие и падане в необезопасена неравност на улица в гр. София, пред бл. 200 в ЖК „ Хаджи Димитър“, от което ищцата Р. В. е получила многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица. Ищцата твърди, че е предприето оперативно лечение на 3 фрактурата с поставяне на плака и винтове. По време на възстановителния период имала нужда от чужда помощ, изживявала „шок и ужас“, имала проблеми с придвижването по улицата, от жизнерадостна и отзивчива станала по-припряна, търпяла сериозни психически последици – „постравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство за безизходица, непълноценност, страх, засилена емоционалност„. Съдът е бил сезиран с искане да осъди ответника да й заплати сумата 60 000 лв. - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и сумата 1 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Пред въззивния съд спорът е пренесен и по двата иска, но до размер на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв.

Ответникът СО в отговора на исковата молба е оспорил основателността на иска с правоизключващи възражения, с които е оспорен твърденият механизъм на настъпване на вредите, в т. ч. наличието на дупка на пътното платно, която квалифицира като „несъществено отклонение от износващия пласт на асфалта“; оспорил е и твърдението за противоправно и виновно поведение от служител на общината; във връзка със защитата си по същество е оспорил изрично и причинно-следствената връзка между процесния инцидент и претърпените неимуществени вреди. Евентуално е възразил срещу размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, който, изводимо от защитата му, счита за прекомерен спрямо действително претърпените вреди. Направил е и възражение за съпричиняване, основано на твърдение, че ищцата не е положила дължимата грижа да пази живота и здравето си, доколкото „не става въпрос за скрит недостатък на пътното платно, а за видим“.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване на конкретния механизъм на твърдяното увреждане, оспорен от ответника и във въззивната му жалба. В показанията си св. Б. – съсед на ищцата е разказал, че е очевидец на злополуката с нея, станала през месец юли преди обяд, когато тя се придвижвала пред блока им и точно пред входа, пред който имало големи дупки, извикала и паднала, след което свидетелят я оставил на бордюра. Там – пред бл. 200 в ЖК „Хаджи Димитър“, вх. В, седнала я заварил съпругът й – св. В., който видял, че кракът й е подут. Този свидетел е разказал още, че двамата с Р. отишли в Пирогов и там им съобщили, че глезенът е счупен на три места, а операцията била неизбежна; Р. много се притеснявала от 4 болнична атмосфера, след операцията възстановяването й било дълго, като обстановката била по-сложна, защото в това време тя се грижела за тежко болната си майка, която също била в болница.

Св. В., чийто показания подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е посочил още, че около 6 месеца съпругата му е била в отпуск по болест (кореспондиращо на други данни по делото), като към м.11.2023г., когато е проведен разпитът му, тя не можела на носи ботуши и обувки с токчета, тъй като кракът й се подувал, ставал два пъти по-голям, като това се получавало при прав стоеж, което пречело и на работата й като продавач и на упражняването на хобита й да кара ски и да играе народни танци, които преустановила. Изживявала случилото се много трудно и заради майка си, - която по това време била с тежко заболяване в болница и за нея се грижела Р., - а заради и проблеми със сина им. Пред въззивния съд е уточнено, че ищцата не е била диагностицирана с психично разстройство след претърпяния процесен инцидент.

Св. П. - също съседка на ищцата, научила за инцидента, станал с нея от самата ищца дни след това, – Р. се чувствала много зле, случилото се повлияло и на психиката й; преди инцидента била контактен човек, ходила на народни танци, излизала с приятели, а след това направо се сринала, защото помагала в този момент и на болната си майка; свидетелката съдействала на Р. в домакинската работа, когато била абсолютно обездвижена, трябвало да държи крака си нависоко; посочила е, че Р. се придвижвала до около 4-я месец само с патерици, възстановяването й иначе продължило може би около 6 месеца, а когато излизала навън тя се притеснявала, когато трябвало да минава през участъка с дупката.

Установено е още от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, въз на основа, на което изхожда в решаващата си дейност и въззивният съд, изготвено въз основа на медицинската документация (като в изследваната епикриза вещото лице е открило и допуснати грешки) и след преглед на ищцата, че: получената от нея травма е счупване на дясна глезенна става, което засяга и двете кости на подбедрицата - тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял), като фрактурата е трималеоларна, погрешно описана като дималеоларна в епикризата; загуба на равновесие и стъпването накриво в дупка на улицата е 5 възможен механизъм за настъпване на такова увреждане; лечението на получената фрактура е изисквало провеждане на операция за наместване на фрагментите и фиксацията им с импланти, каквито са поставени при проведената й операция с болничен престой от 6 дни, поради което направеният разход за тях е бил необходим; възстановителният процес е протекъл в рамките на средно необходимите шест месеца, като към 18.10.2023г., когато вещото лице е извършило преглед на пострадалата, е налице пълна консолидация на фрактурите и на двете кости с възстановяване на анатомичните параметри на ставата, но с остатъчно ограничение в обема на движенията й без това да води до трайно инвалидизиране, тъй като е настъпило сковаване на ставата, а и е налице видима разлика в обема на глезена на двата крака с около 2 см; посочено е още, че се проявяват типични спорадични болки и дискомфорт при натоварване и промяна на времето; тъй като ставата е зараснала правилно в анатомична позиция, не се очакват усложнения, вкл. посттравматична артроза; налице са обаче и остатъчни белези от извършената операция, които са забележими, загрозяващи и пожизнени; травмата е наложила придвижване с помощни средства след операцията и нужда от помощ за извършване на ежедневни дейности, но не е налагала строг постелен режим и ползване на памперси, като раздвижването е било препоръчително за възстановителния процес още в началото му.