Решение № 194 от 18.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

ЧЛве:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000194 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №3147 от 27.01.2025 г. от И. К. Г. от гр.

П, ул. Г********* – чрез неговия пълномощник адв. А. Д. Г. против решение №2 от 02.01.2025г., постановено по т. д. N 416/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е признато за установено по отношение И. К. Г., ЕГН **********, от гр.П., ул. Г.**********, че същият дължи на „А.“ ЕООД, ЕИК **********, с ъ с седалище и адрес на управление: гр.П, бул. К*******, представлявано от Б И Д, сумата 107 650 лева, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК - 13.02.2024 г., до окончателното плащане, от която сума: 2 000 лв. са дължими по договор за заем от 31.05.2022 г.; 43 650 лв. - по договор за заем от 06.06.2022 г.; 2 500 лв. - по договор за заем от 10.06.2022 г.; 15 000 лв. по договор за заем от 13.09.2022 г. и 9 500 лв. - по договор за заем от 15.11.2022 г., всички сключени между „А“ ЕООД като заемодател, „Т П П“ ЕООД/ООД, ЕИК *******, гр.Пловдив, като заемополучател, и И. К. Г. като солидарен длъжник; както и 10 000 лв. - по договор за заем от 19.07.2022 г. и 25 000 лв. - по договор за заем от 22.07.2022 1 г., последните два - сключени със заемодател „К“ЕООД, ЕИК *********, с.К, о П, които вземания са прехвърлени чрез цесия на „А“ЕООД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№**** по описа за 2024 г. на РС Пловдив и с което е осъден И. К. Г. да да заплати на „А“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.П, бул.

К*******, представлявано от Б И Д, сумата 17 806 лева - деловодни такси и разноски в производството по ч.гр.д.№**** по описа за 2024 г. на РС Пловдив и по т.д.№416/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.

Изложени са съображения за противоречие на обжалвания акт с материалния закон, за нарушение на процесуалния закон и за необоснованост.

Жалбоподателят И. К. Г. моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК като приеме, че вземането – предмет на издадената Заповед за изпълнение – не съществува.

Първата група оплаквания са свързани с допуснато от съда процесуално нарушение, довело до неправилност на решението. Според жалбоподателя, то се изразява в това, че е оставено без уважение възражението на ответника, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК. Това е осуетило възможността за разкрИ.е на действителните отношения между страните, тъй като не е позволило на длъжника да подаде писмения си отговор в едномесечен срок и да организира защитата си чрез представените доказателствени средства.

Втората група оплаквания касаят неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Жалбоподателят счита за неправилна квалификацията на правоотношенията между ищеца и ответника като такава по договори за заем, по които ответникът се е задължил като солидарен длъжник. Намира, че в случая е налице поръчителство, последица от което е освобождаването на поръчителя от отговорност по задължението, за което е поръчителствал при хипотезата на чл.147 от ЗЗД. Според жалбоподателя обстоятелството, че в договорите е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, само по себе си не определя същността на правоотношението, а трябва са се изследват възникналите и желани от страните последици. В случая се твърди, че ползите от преминаването на паричните суми са възникнали в патримониума на главния длъжник „Т. п- Пловдив“ ЕООД, затова и очакванията са той да погаси дълга. След като заемът се усвоява от юридическото лице, а не общо от 2 двамата длъжници, се прави извод, че не възниква солидарна отговорност по см. на чл.121 и сл. от ЗЗД.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „А“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.П, бул.

К******* - чрез процесуалния му представител адв. К. Ч., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца „А“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.П, бул. К******* да се признае за установено по отношение И. К. Г., ЕГН **********, от гр.П., ул. Г.**********, че същият дължи на „А“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.П, бул. К*******, представлявано от Б И Д, сума в общ размер 107 650 лева, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК - 13.02.2024 г., до окончателното плащане, от която сума: 2 000 лв. са дължими по договор за заем от 31.05.2022 г.; 43 650 лв. - по договор за заем от 06.06.2022 г.; 2 500 лв. - по договор за заем от 10.06.2022 г.; 15 000 лв. по договор за заем от 13.09.2022 г. и 9 500 лв. - по договор за заем от 15.11.2022 г., всички сключени между „А“ЕООД като заемодател, „Т П П“ЕООД/ООД, ЕИК *******, гр.Пловдив, като заемополучател, и И. К. Г. като солидарен длъжник; както и 10 000 лв. - по договор за заем от 19.07.2022 г. и 25 000 лв. - по договор за заем от 22.07.2022 г., последните два - сключени със заемодател „К“ЕООД, ЕИК *********, с.К, о П, чиито вземания са прехвърлени чрез цесия на „А“ЕООД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№**** по описа за 2024 г. на РС Пловдив. Претендират се и сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Правният интерес на ищеца от установителния иск за установяване съществуването на процесното задължение се мотивира с оглед постъпилото възражение от ответника за недължимост на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответника има парично задължение към него, произтичащо от седем договора за заем – от 31.05.2022г. за сумата 2000 лева, с падеж на плащането до 28.02.2023г., от 06.06.2022г. за сумата 43 650 лева, с падеж на плащането до 06.03.2023г., от 10.06.2022г. за сумата 2 500 лева, с 3 падеж на плащането до 10.03.2023г., от 19.07.2022г. за сумата 10 000 лева, с падеж на плащането до 19.04.2023г., от 22.07.2022г. за сумата 25 000 лева, с падеж на плащането до 22.04.2023г., от 13.09.2022г. за сумата 15 000 лева, с падеж на плащането до 13.06.2023г. и от 15.11.2022г. за сумата 9 500 лева, с падеж на плащането до 15.08.2023г.

Твърди, че договорите за заем от

31.05.2022г., от 06.06.2022г., от 10.06.2022г., от 13.09.2022г. и от 15.11.2022.

„А“ ЕООД се явява заемодател. По договорите от 19.07.2022г. и от 22.07.2022г. заемодател е „К“ ЕООД като вземанията на това дружество по двата договора за заем са прехвърлени на 09.09.2022г. на „А“ ЕООД, за което дружеството – заемополучател и солидарния длъжник И. К. Г. са били уведомени.

Посочва, че общата стойност на заетата сума по всички договори за заем е в размер на 107 650 лева. Твърди, че за връщането и И. К. Г. се е задължил да отговаря солидарно с „Т - П – Пловдив“ ЕООД. С договорна ипотека върху недвижим имот, за което е съставен нотариален акт *******г. солидарният длъжник Г. е обезпечил връщането на сумите по договорите за заем. Твърди, че падежите на всички задължения за връщане на заетите суми по всеки един от договорите за заем, са настъпили, но заетата сума не е върната на ищеца.

Твърди, че въз основа на договорите за заем и акта за учредяване на договорна ипотека е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение като по ч.гр.д. №*******г. на РС – Пловдив е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1481/16.02.2024г. Въз основа на нея е образувано изпълнително дело №453/2024г. по описа на ЧСИ К П с рег. ****** при Камарата на ЧСИ.

С оглед постъпилото възражение по чл.414 от ГПК от страна на ответника претендира да бъде признато за установено спрямо И. К. Г., че същият дължи на „А“ ЕООД сумата 107 650 лева, представляваща сбора от неплатени главници по седем договора за заем, както следва: 2 000 лв. са дължими по договор за заем от 31.05.2022 г.; 43 650 лв. - по договор за заем от 06.06.2022 г.; 2 500 лв. - по договор за заем от 10.06.2022 г.; 15 000 лв. по договор за заем от 13.09.2022 г. и 9 500 лв. - по договор за заем от 15.11.2022 г., всички сключени между „А“ЕООД като заемодател, „Т П П“ЕООД/ООД, ЕИК *******, гр.Пловдив, като заемополучател, и И. К. Г. като солидарен длъжник; както и 10 000 лв. - по договор за заем от 19.07.2022 г. и 25 000 лв. - по договор за заем от 22.07.2022 г., последните два - сключени със заемодател „К“ЕООД, ЕИК *********, с.К, о П, чиито вземания са прехвърлени чрез 4 цесия на „А“ЕООД, по които договори И. К. Г. е солидарен длъжник, а заемополучател е „Т - П – Пловдив“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението по чл.417 ГПК - 13.02.2024 г., до окончателното плащане.

В указания двуседмичен срок не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника И. К. Г.. Препис от исковата молба и приложенията към същата е връчен редовно на ищеца на 13.09.2024г. чрез неговия пълномощник адв. А. Д. Г.. В изпратеното съобщение изрично е указана възможността за подаване на отговор в двуседмичен срок, както и последиците от неспазване на този срок. Страната и нейния пълномощник знаят за предявения иск още от 25.07.2024г., когато по делото е подадена молба за достъп до електронното съдебно дело и е представено пълномощно за адв. Г.. Такъв достъп е предоставен на 29.07.2024г. отговор на исковата молба е постъпил на 11.10.2024г. и първоинстанционният съд правилно е приел, че отговорът е постъпил след срока по чл.367 от ГПК. С оглед на това правилно е намерено за преклудирано възражението за това, че сумите не са от заемно правоотношение, както и писмените доказателства, представени с отговора извън срока във връзка с това конкретно възражение.

Относно наведеното оплакване в жалбата за допуснато от съда процесуално нарушение, довело до неправилност на решението, поради оставяне без уважение възражението на ответника, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК: Искане за разглеждане на делото по общия исков ред, а не по реда на глава 32 от ГПК е направено от ответника с постъпилия след двуседмичния срок по чл.367 от ГПК отговор. С Определение №1324/28.10.2024г. по т.д. №416/2024г. съдът е оставил без уважение възражението на ответника, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове. Това определение, с което се отказва спорът да бъде разгледан по общия исков ред, не подлежи на обжалване – по аргумент от чл.369 ал.2 от ГПК. Впрочем самото възражение на ответника, че спорът не е търговски и не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК е направено не в срока за отговор, тъй като срокът за отговор е двуседмичен и той е изтекъл на 27.09.2024г. Независимо от горното, с оглед оплакването във въззивната жалба за допуснато в тази връзка процесуално нарушение от първоинстанционния съд, довело до неправилност на решението, настоящата 5 инстанция ще разгледа възражението. То е неоснователно.

„Понятието „търговско дело“, за нуждите на чл. 280 ал.2 ГПК, е по широко, както от понятието „търговски спор“, по смисъла на чл.365 от ГПК, като последните не изчерпват предмета на търговските дела, каквато е и непротиворечивата практика на касационната инстанция,така и от понятието „спор по търговска сделка“. Въпреки че, според съществуващата задължителна за въззивния съд съдебна практика, договорът за поръчителство не е търговска сделка / така реш.№ 994 по т.д.№ 595/ 2007 г.на ІІ т.о. на ВКС /, спорът основан на същия, в качеството му на обезпечение на търговска сделка и предвид обусловеността на отговорността на поръчителя от тази на длъжника по същата и солидарно с нея / чл. 141 ЗЗД /, предпоставя търговски характер на делото.“ В този смисъл е трайната съдебна практика – Определение № 55 от 16.02.2015г. по т.д. № 390/2015г. на ВКС, I т.о.