Решение № 140 от 24.04.2019, Районен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

24.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд състав

На

26.03.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер

219 по описа за

2019 година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 394943-F399361/07.01.2019г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на ЕТ „Е. Б.-75“ с ЕИК ***, ***, за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят ЕТ „Е. Б.-75“ *** твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. На 27.08.2018г. АУАН бил съставен в негово отсъствие, като в акта нямало посочване свидетеля Х.Б. какво удостоверявала-данните по акта или липсата му при съставяне на акта. Административното производство започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като били изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя. Гледал се краткия преклузивен тримесечен срок, а той бил изтекъл, тъй като срещу жалбоподателя като физическо лице бил съставен АУАН на 18.12.2017г., а по-късно и срещу ЕТ на 02.02.2018г., в които изрично било посочено, че е достигнал прага на задължителна регистрация по ЗДДС и трябвало да се регистрира до 16.05.2016г. Затова нарушителят бил открит със съставянето на АУАН на 18.12.2017г. Сега съставения акт на 27.08.2018г. и обжалваното наказателно постановление само определяли размера на извършените доставки, поради което производството започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. В акта не ставало ясно дали нарушението било по чл.96, ал.1 от ЗДДС или по чл.180, ал.2 от ЗДДС. В акта и наказателното постановление липсвало описание на облагаемите доставки, а това съставлявало съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателят твърди също, че ДДС бил начислен и на 06.08.2018г. бил внесен в полза на НАП, т.е. налице била хипотезата на чл.180, ал.4 от ЗДДС. Моли, ако съдът не уважи искането му за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то да го измени като намали размера на имуществената санкция на 400 лв. съгласно чл.180, ал.4 от ЗДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено или изменено, като определената имуществена санкция се намали до размерите на чл.180, ал.4 от ЗДДС. Отново изтъква, че било допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН и акта не бил съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Нарушена била и процедурата по съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателя по чл.43 от ЗАНН, тъй като той на място не се запознал кое нарушение е извършил. Актосъставителят и наказващия орган не спазили чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - не описали конкретните обстоятелства, които са нарушение, за да организира жалбоподателя защитата си. Не били посочени кои са облагаемите доставки за конкретния данъчен оборот, което съставлявало съществено нарушение. Не на последно място, в 18-месечен срок от начисляването на ДДС и ревизионния акт жалбоподателят бил внесъл дължимото ДДС, а това било основание за прилагане на чл.180, ал.4 от ЗДДС.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., която моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2018г. била възложена ревизия на Е. Б. Х. с регистрация като ЕТ „Е. Б.-75“, ЕИК ***, ***. Декларираната пред НАП основна дейност от едноличния търговец била „търговия на дребно с телефонни апарати и други устройства за далекосъобщения“. Извършената ревизия приключила с Ревизионен доклад № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г. и Ревизионен акт № Р-16000918001254-091-001/20.07.2018г., който не бил обжалван и влязъл в сила. При проследяване на облагаемия оборот се установило, че жалбоподателя ЕТ „Е. Б.-75“ за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. реализирал облагаем оборот в размер над 50 000 лева /57 375.66 лева/, формиран от продажби на стоки и услуги. С достигнатия облагаем оборот към

30.04.2016г. в размер на 57 375.66 лева той отговарял на изискванията за задължителна регистрация. Затова ЕТ „Е. Б.-75“ следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС най-късно до 16.05.2016г., тъй като 14.05.2016г. бил почивен ден, но не го направило. Жалбоподателят на основание чл.101, ал.1 от ЗДДС подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 093911701943228/05.12.2017г., т.е. със закъснение. С Акт за регистрация по ЗДДС № 090421702024100/18.12.2017г. бил регистриран по ЗДДС считано от 19.12.2017г.

Оборотът, необходим за задължителна регистрация по ЗДДС се поддържал от лицето до 31.12.2017г. За периода 01.10.2017г.-31.10.2017г., чрез фискалното устройство били реализирани продажби в размер на 2 677.85 лева. За същия период от застрахователните дружества жалбоподателят получил възнаграждения в размер на 85.48 лева, маркирани на фискалното устройство, които съгласно чл.47, т.2 от ЗДДС били освободена доставка. Тъй като извършените от ревизираното лице облагаеми доставки били в размер на 2 592.37 лева /2 677.85 лева-85.48 лева/, на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС то дължало 432.06 лева ДДС, определен по реда на чл.67, ал.3 от ЗДДС /2 592.37 лева х 20:120/.

Приложена била нормата на чл.67, ал.3 от ЗДДС, като е прието, че данъкът се смятал за включен в обявената цена и когато се предлагали стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа, определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Ако жалбоподателя бил регистриран по ЗДДС, следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.10.2017г.-31.10.2017г. облагаеми доставки съобразно чл.86, ал.1 от ЗДДС, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период - м.10.2017г., като справката-декларация и дневника за продажби той следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.11.2017г. Нарушението било извършено на 15.11.2017г. и установено на 25.06.2018г. с издаването на Ревизионен доклад №

Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г. По този повод на 27.08.2018г. св.С.З. - гл.инспектор по приходите в НАП, в присъствие на св.Х.Б. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу ЕТ „Е. Б.-75“ *** по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след като бил надлежно поканен с покана получена на 17.08.2018г. На 04.09.2018г. АУАН бил връчен на жалбоподателя и той го подписал без възражения. На 07.01.2019г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на едноличния търговец за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите С.З. и

Х.Б., Акт за установяване на административно нарушение от 27.08.2018г., Ревизионен доклад № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г., Ревизионен акт № Р-16000918001254-091-001/20.07.2018г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Нормата на чл.180, ал.1 от ЗДДС предвижда, че, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Според чл.180, ал.2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. По силата на чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, следва да го начисли, като: 1.издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2.включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3.посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. От събраните по делото доказателства се установи, че ЕТ „Е.

Б.-75“ действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода от 01.05.2015г. до

30.04.2016г. над 50 000 лева - 57 375.66 лева, формиран от продажба на стоки и услуги.

С оглед достигнатия оборот и съобразно чл.96, ал.1 от ЗДДС той е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 16.05.2016г., но не го е направил. При това положение, доколкото за периода 01.10.2017г.-31.10.2017г. при дейността на едноличния търговец били извършени облагаеми доставки на стойност 2 592.37 лева, е следвало, но не е бил начислен ДДС в размер 432.06 лева. Начисляването е следвало да стане по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС, чрез: издаване на данъчен документ, в който се посочва данъка на отделен ред; включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочване на документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период - м.10.2017г. В конкретната хипотеза правилно е приложена разпоредбата на чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, като наложеното наказание „имуществена санкция“ е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, какъвто е и предвидения от законодателя размер.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От изписването в акта е видно, че Х.Б. има качеството на свидетел присъствал при съставянето му. В тази връзка липсва каквато и да била неяснота за това какво е удостоверила свидетелката.

Неоснователно е възражението, че административното производство започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като били изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя. В случая АУАН е съставен на 27.08.2018г., като в същия изрично е посочено, че нарушението е установено с издаване на ревизионния доклад на 25.06.2018г. Видно от доказателствата по делото, именно на посочената дата /25.06.2018г./ актосъставителят е разполагал с данните, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор.