Определение № 591 от 30.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Плевен, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500383 по описа за 2026 година Производство по чл.274, ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от П. Х. Д. от гр.***, ЕГН ********** – ищец по гр.д. № 803/2026г. по описа на Плевенски районен съд срещу Определение № 1471/27.03.2026г., постановено по същото дело, с което е върната исковата молба ведно с приложенията поради неотстраняване на нередовностите и производството по делото е прекратено, а искането на молителя за допускане на обезпечение в производството по гр.д. № 803/2026г. по описа на ПлРС е оставено без разглеждане като недопустимо.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и моли окръжният съд да го отмени. Твърди, че има „право на избор“ и „правна връзка на ответник за общо производство по чл.369, ал.2 от ГПК“.

Посочва, че Г.Р.Н., който е бивш жител на Плевен „ясно и недвосмислено“ участва в правата си към баща си „П.Н.С. на В.М.С.“ до 1956г., по разполагаем дял. Твърди и това, че: „юридически факт вътреведомствено не се издава към трети лица по ЗН, а купувачът на разполагаеми дялове по чл.356 от ЗЗД връща покупката при надлежно поискване на основание чл.21, ал.2 от ЗЗД.

На следващо място се развиват доводи във връзка с това, че от една страна са нарушени „конституционни основания“ от страна на съдебният 1 състав, постановил обжалваното определение, а от друга страна – „ съдията нарочно не извършва правилно съдебно дирене, като не обсъжда и такова дирене, че вътрешноведомствените продажби са висящност, равна на поръчителство“.

Следващите оплаквания в частната жалба са все по-неясни и са насочени към възражения, които не са аргументирани по действащи законови разпоредби, а се посочва, че „всички членове на сдружението по чл.358 ЗЗД“ са държащи „запазеният дял в правомощията наем, щом собственика изразява волята си“.

В заключение частният жалбоподател посочва, че:„съдията за своя сметка не може да се обезпечава чужди права“ тъй като той не е искал „такова нещо“ от съдията. Твърди, че е искал по чл.122 от ЗЗД гаранция по Закон за вреди от държавата и общините на гражданите.

Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази с изискванията на Закона, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок, а по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че молителят не изяснява правния си интерес от воденото понастоящем производство по реда на чл. 51 от ЗН.

Съдът в мотивите си посочил, че за да може да бъде молител в производство по чл. 51 от ЗН, страната, инициираща това производство, следва да докаже правния си интерес - качеството на кредитор на наследството на конкретно посоченото лице - наследодател. Този извод съдът е стигнал, т.к. законът предвижда сериозни последици от това производство възможността за загубване правото на наследниците по закон да приемат наследството на своя наследодател, като в това наследство може да се съдържат множество права и задължения. При това положение съдът приел, че твърденията на молителя по чл. 51 от ЗН следва да са ясни и подкрепени с писмени доказателства. В случая обаче твърденията на молителя не са такива, те са неясни, противоречиви, на места хипотетични и при това положение, и на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, съдът намерил, че делото следва да бъде 2 прекратено, поради неотстраняване на срок на нередовностите в молбата, и същата следва да бъде върната на молителя.

За да постанови обжалваното определение ПлРС в Частта, в която е оставено без разглеждане искането за обезпечение в производството по чл. 51 от ЗН съдът е приел, че производството е охранително такова, за което законът не предвижда обезпечение по реда на чл.389 от ГПК.

В мотивите си ПлРС е посочил, че в конкретния случай не се касае за търговски спор, както твърди молителя, няма предявен иск за наем, а е направено искане за призоваване на лица като наследници на Г.Р.Н., починал през 2011г., да заявят приемат ли или се отказват от неговото наследство.

При това положение първоинстанционният съд приел, че искането за обезпечение е изначално недопустимо. Посочил също така, че то е нередовно, непълно и неясно, като в аргумент посочил, че съдията за своя сметка не може да обезпечава чужди права, тъй като липсва и аргументация за какви права ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването им, липсва и искане за конкретна обезпечителна мярка, липсва и аргументация за адекватността на тази мярка.

Тези изводи са законосъобразни и се споделят от ПлОС. Оплакванията са неоснователни - както и да се преценява първоначалната ИМ от 09.03.2026г. – л.2 от делото пред ПлРС, така и уточняващата молба от 17.03.2026г. - л.9 от делото на ПлРС, същите не съдържат ясно и разбираемо изложение на обстоятелства в логическа последователност, нито ясно формулирано искане, съответно на фактическите твърдения, както и посочена надлежна страна – ответник, а също така лисват и аргументация за какви права ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването им, какво е искането за конкретна обезпечителна мярка, както и аргументация за адекватността на тази мярка във връзка с искането за допускане на обезпечение.

Като е постановил обжалваното определение, ПлРС е стигнал до изводи, които се споделят от настоящия състав на решаващия съд и поради това то следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Х. Д. от гр.Плевен срещу определение № 1471/27.03.2026г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 803/2026г., като неоснователна и ПОТВЪРЖДАВА законосъобразно. обжалваното определение като правилно и

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4