Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 14.06.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 45/2022
Вид
Решение № 95
Подписан
14.06.2022
В сила
01.11.2022
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600045 по описа за 2022 година Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда № 74/23.11.2021г., постановена по НОХД № 594/2021 г. на Варненския окръжен съд. С атакувания съдебен акт подсъдимият Р. М. Р. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343, ал.3, вр. ал.1, б. „Б“ и б. „В“ от НК, тъй като на 07.07.2019г. около 19:40 ч. от разклона на село Дъбравино, обл.Варна към главен път 904 по посока с. Горен Чифлик, обл.Варна, при управление на МПС - „Опел Астра“ с per. № В 7359 СН, нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно средство от друг път не изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство"; чл.46, ал.1 от ППЗДвП - „Като водач на пътно превозно средство не изпълнил указанието с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", задължение да спре на „стоп -линията“, очертана с пътна маркировка и преди да потегли отново, като водач да изпълни задължението си да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство" и чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра - в частност да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, не изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока 1 и скорост на движение", като по непредпазливост причинил смъртта на А.П.

А. и средни телесни повреди на лицата: АН. М. АС., изразяващи се в травматична дискова херния на ниво 5-6 шиен прешлен с компресия и контузия на гръбначния мозък на същото ниво, квадрепаретичен синдром долна парапареза и тежка горна парапареза /невъзможност за извършване на движенията с горни и долни крайници/, обуславящи трайно затруднение в движенията на снагата за период надхвърлящ 1 месец, контузия на гръбначния мозък, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота, пареза на горни и долни крайници, обуславяща трайно затруднение в движенията на същите за период надхвърлящ един месец, счупване на 9,10,11 и 12 леви ребра, 4 и 5 десни ребра, обуславящи трайно затруднение в снагата за период не по-малък от 4 месеца и на малолетното лице СТ. АС. С., изразяващи се в счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост на таза обусловили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 2-2,5 месец.

На основание чл.54 от НК ВОС е наложил на подс.Р. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ години, считано от влизането на присъдата в сила .

ВОС наложил и кумулативно предвиденото в чл.343Г от НК наказание, като е лишил подс.Р. от право да управлява МПС за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С атакуваната присъда подсъдимият Р. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, както и на частните обвинители С.С., К.А., А.А. и П.А. - 6000 лева разноски за адвокатско възнаграждение на повереника им пред първоинстанционния съд на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано въз основа на въззивни жалби на частните обвинители ПЛ. АНГ. АТ., АН. М. АС., К.

ПЛ. АНГ. и СТ. АС. С., чрез родител АС. С. АНГ. – представлявани от техния повереник адв.Н.В. от АК Варна, с които се развиват оплаквания за неправилност на постановената присъда, тъй като намират за твърде занижено наложеното наказание на подс. Р., поради което и молят то да бъде увеличено над предвидения в закона минимум; оспорва се законосъобразността на приложението на института на условното осъждане.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин.

Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени с всички обстоятелства по делото.

В съдебно заседание въззивниците-частни обвинители чрез повереника си – адв.В., поддържат жалбата на изложените в тях основания. Акцентира се върху тежестта на резултата, която според жалбоподателите не може да бъде 2 смекчена от никакви обстоятелства. Поддържа се искане за увеличаване размера на наложените наказания и отмяна на условното осъждане.

В последната си дума подсъдимият изразява съжалението си за случилото се и моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледани по същество се преценяват като неоснователни.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като със съгласието на страните са били приобщени показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство. Съдът непосредствено е изслушал вещите лица по тройната автотехническа експертиза.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подс. Р. М. Р. живеел в с. Дъбравино, общ. Аврен, обл. Варна. Той бил правоспособен водач от 2018 г. по силата на СУМПС № 283645882, за категории „М“ и „В“, притежавал и управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с per № В 73 59 СН.

В гр.Дългопол, обл. Варна, живеели А.П. А., родителите му ПЛ. АНГ.

АТ. и АН. М. АС. и сестра му К. ПЛ. АНГ..

Св. А. имала две деца - З. А. С.а и СТ. АС. С., които живеели с баща си св. АС. С. АНГ., в гр. Долни чифлик, обл .Варна.

Около 16:00-17:00 ч. на 07.07.2019 г. А.П. А. и майка му - св. АН. М.

АС., тръгнали от гр.Дългопол за гр.Долни чифлик, за да вземат децата на св.

А.. Пътували с лек автомобил „Ауди A3“ с peг. № В 50 80 РР, собственост на св. А.А. от гр. Дългопол, управляван от А. А..

Около 19:30 ч., същия ден, А.П. А., майка му св. АН. М. АС. и децата – З. (14г.) и Станислав (7 г.), потеглили обратно от гр. Долни чифлик за гр.Дългопол с посочения лек автомобил „Ауди А3“, отново управляван от А.

А.. До него на предната дясна седалка седяла св. З. С.а, на задната седалка зад шофьора се намирала майка му св. А.А., а св. С.С. стоял зад предна дясна седалка. Движели се по главен път № 904 между с. Старо Оряхово - гр.

Провадия, като в района малко преди Т-образното кръстовище към с.

Дъбравино, автомобила се движел със скорост около 97.7 км/ч. Зад него се движел лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № РР 98 72 ВК, управляван от св.

Х.Т.Х.. Заедно с него в автомобила пътувала и св. С.Х.. На кръстовището в същия момент се намирал лек автомобил „Опел Астра“ с per № В 73 59 СН, управляван от подс. Р.Р., който се движел в посока от с. Дъбравино към главен път 904. Достигайки до Т-образното кръстовище, подс. Р. спрял на стоп линията, но не изпълнил друго свое задължение, вменено му от намиращия му се отдясно пътен знак В2 /стоп/. Вместо да пропусне пътните 3 превозни средства с предимство, той предприел маневра ляв завой по главен път № 904 и навлязъл на около 1.49 м. в пътната лента, в която в този момент се движел л. а. „Ауди A3“, управляван от А. А.. Последният нямало как да предвиди внезапната поява на подс. Р. и двата автомобила се озовали един срещу друг на отстояние от около 28 метра. За да избегне челния сблъсък, водачът на л. а. „Ауди A3“ - А. А., направил рязка маневра наляво, навлизайки в лявата пътна лента за насрещно движещите се автомобили. Така той успял да заобиколи л. а. „Опел Астра“ и да избегне удар в него, но при връщането в дясното платно автомобилът на А. се занесъл по асфалта, в следствие на което последвал удар в лявата част на автомобила от страна на водача в предпазната мантинела, намираща се отдясно по посока на движението му, след което се преобърнал по таван в нивата край пътното платно. Поведението и на двамата водачи било наблюдавано от св. Х.Х. и съпругата му св. Х., който се движели с автомобила си зад колата на А..

Междувременно подс. Р. продължил пътя си, като се включил в главния път в посока с. Старо Оряхово. В този момент св. Х. му дал знак с ръка да спре. И св. Х., и подс. Р. спрели автомобилите си малко след кръстовището в посока с. Гроздьово, като подсъдимият успял да стигне пръв до катастрофиралия автомобил и помогнал на пострадалите да излязат. Малко след това на място спрели и други автомобили, бил подаден сигнал на „112“ и пристигнала полиция и спешна помощ.

Вследствие на произшествието, водачът на лек автомобил „Ауди A3“ А. А., починал на място, а пътниците в автомобила св. А.А. и децата св. З. С.а и св. С.С. били транспортирани и приети по спешност в МБАЛ „Света Анна“ - Варна.

От извършената СМЕ се установява, че причината за смъртта на А. е травматичен шок, развил се вследствие на съчетана травма с водеща тежка коремна травма-черепно мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците. Не е установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия.

Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли да се получат от части на купето на лек автомобил при условията на конкретното ПТП - водач, на лява предна седалка на автомобила.

От заключението на съдебно-медицинските експертизи е видно, че в резултат на произшествието:

З. А. е получила контузия на главата и пояса, които увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК, С.С. е получил счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост на таза, обусловили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 2-2,5 месеца, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК и контузия на 4 пояса, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК.

А.А. получила следните увреждания - травматична дискова херния на ниво 5-6 шиен прешлен с компресия и контузия на гръбначния мозък на същото ниво, квадрепаретичен синдром - долна парапареза и тежка горна парапареза /невъзможност за извършване на движенията с горни и долни крайници/, обуславящи трайно затруднение в движенията на снагата за период надхвърлящ 1 месец, контузия на гръбначния мозък обуславящо разстройство на здравето временно опасно за живота, пареза на горни и долни крайници, обуславяща трайно затруднение в движенията на същите за период надхвърлящ един месец и разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на 9, 10, 11 и 12 леви ребра, 4 и 5 десни ребра, обуславящи трайно затруднение в снагата за период не по малък от 4 месеца, които увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.

От назначената допълнителна СМЕ за степента и характера на телесните повреди на А.А. и дали същите са довели до осакатяване на горни и долни крайници е видно, че травматичните увреждания не водят до осакатяване на горни долни крайни по смисъла на чл. 128 от НК, а до затруднения във функцията на същите за период надхвърлящ един месец, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

В хода на разследването са били назначени една единична и една тройна автотехнически експертизи, които достигат до сходни изводи относно механизма на настъпване на ПТП - лек автомобил „Ауди A3“ с водач А. А. се е движел по пътя /главен път 904/ от Горен чифлик към Гроздьово със скорост около 97.70 км/ч, а лек автомобил „Опел Атра“ с водач подс. Р.Р. се движел по пътя от с. Дъбравино към главен път 904, по който път се движел л.а. „Ауди A3“. На Т- образното кръстовище подс. Р. е предприел маневра завиване наляво и е спрял в лентата за движение към с. Гроздьово, вероятно виждайки приближаващия се в тази лента л.а. „Ауди АЗ“. За да избегне удар в л.а. „Опел Астра“, водачът на л.а. „Ауди A3“ е отклонил автомобила наляво, заобиколил е л.а. „Опел Астра“, минавайки покрай него, след което е отклонил автомобила надясно за връщане в своята лента за движение. Това отклоняване е било по-рязко, отколкото го допуска скоростта на движение на автомобила, поради което е последвало занасяне, напускане на пътното платно надясно и преобръщане на автомобила. От техническа гледна точка причина за произшествието е обстоятелството, че в момента на навлизането на лек автомобил „Опел Астра“ в лентата за движение на лек автомобил „Ауди A3“, последният е бил на разстояние от траекторията на л.а. „Опел Астра“ по малко от 28.00 м. при дължина на опасната зона на спиране 85.76 м. При това положение водачът на л.а. „Ауди A3“ не е имал техническа възможност да избегне удара в л.а. „Опел Астра“, чрез спиране и се е наложило той да предприеме маневра за заобикаляне на л.а. „Опел Астра“, чрез отклоняване наляво със следващо рязко връщане в своята лента, което 5 при скоростта на автомобила около 97.70 км/ч. е довело до занасянето му.