Решение № 160 от 14.07.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Елин Пелин, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820101298 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на И. Л. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Елин Пелин, ул. К. О. №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която при кумулативно обективно съединяване се иска: 1. Обявяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 4129163, сключен между И. Л. Г., ЕГН **********, и „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК; 2. Да признае за установено в отношенията между страните И. Л. Г., ЕГН **********, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4129163 е нищожен; 3.

Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на И. Л. Г., ЕГН **********, сума в размер на 5 лева, като частичен иск от общо 139,20 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4129163, сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на 1 вземането. Твърди се, че на 28.04.2021 г. ищцата е сключила договор за паричен заем № 4129163 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, въз основа на който е отпуснат заем в размер на 450 лева, видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На същата дата ищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция № 4129163, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията по договора за заем. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, а ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 139,20 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането. Твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните три обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Твърди, че посочената клауза, представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Твърди, че така поставените изначално неизпълнимите условия по отношение на изискването за двама поръчители или банкова гаранция, то остава като единствено възможно заемателя да се обърне към дружество, което да предостави обезпечение и което да е одобрено от заемодателя, което в случая се явява „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – свързано лице с кредитора по договора за заем. Посочва, че договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Сочи се, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че непосочването на това възнаграждение като разход на длъжника води до неизчерпателност на сключения договор по отношение на общия разход по кредита за потребителя по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че възнаграждението за поръчителство има характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени в посочения ГПР и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания 2 финансов ресурс, както и ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на ищеца не се предоставя услуга. В случай на изпълнение на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. Излага, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Излага, че договорът за предоставянето на поръчителството противоречи на императивни разпоредби на ЗЗД. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е в размер на близо 34,92% от сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди, че договорът за паричен заем е действителен, не страда от визираните в исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора. Твърди, че договорът за паричен заем е действителен, тъй като неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, покрива минимално изискуемите реквизити по чл. 11 ЗПК и посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.

Оспорва като несъстоятелни твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението по договора за поръчителство и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК, като единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва. Сочи, че ищецът по собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез поръчителство, имайки на свое разположение три алтернативни начини за обезпечаване. Твърди, че изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно, както се вижда и от разпоредбите на чл. 11, т. 18 от Закона за потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че целта на исканото от страна на заемодателя обезпечение е да се диверсифицира риска от неизпълнение на задължението за погасяване в срок на задълженията по сключения договор 3 за заем. Твърди, че поръчителството и банковата гаранция са обезпечения, които са предвидени, както в българското, така и в европейското законодателство, а кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи.

Твърди, че клауза 4 от договора за паричен заем, отговаря и на изискванията за прозрачност на договорните клаузи, предвидени в Директива 93/13, спрямо която за поръчителюридическо лице като критерии, на които трябва да отговаря е единствено, че следва да бъде одобрен от кредитора.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като процесният договор за предоставяне на гаранция няма за предмет предоставяне на кредит на потребител. Сочи, че видно от разпоредбите на Закона за потребителския кредит, то той се прилага единствено и само към договорите за паричен заем. Твърди, че сключеният договор е договор за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Сочи, че в договора за предоставяне на гаранция е уговорено, че той влиза в сила само в случай, че потребителят не представи друго обезпечение в тридневен срок след сключване на договора. Посочва, че недействителността на договора за паричен заем не се отразява на действителността по договора за предоставяне на гаранция.

Счита, че дружеството-кредитор няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при изчисляване на размера на ГПР по договора за кредит, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е подписан след сключване на договора за паричен заем и получаване на заемната сума. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи за основателност на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е договор за паричен заем № 4129163 от 28.04.2021 г., че същият е сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД като заемодател и ищцата И. Л. Г. като заемател, по който на заемателя е предоставена сумата от 450 лева при годишен лихвен процент е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 46.56 %. В чл. 2, т. 7 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 472,80 лв., като общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е 4 изчислена към момента на сключването му. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.